Криноидите са клас на бодлокожите, известни със специфичния си „чашевиден“ вид. Обикновено се описват в две основни форми: морски лилии — стъблени, прикрепени към дъното форми, и пероновидни звезди, които са свободно живеещи. Вторите често се наричат коматули (feather stars) — безстеблени форми, които могат да се придвижват активно и да захващат субстрата с къси, подобни на куки влакненца.

Анатомия и форма

Всички криноиди са морски животни и обитават много различни дълбочини — от плитки крайбрежни води до над 6000 метра. Техният план на организация следва основния модел на ехинодермите — петкратна симетрия, но при много видове рамената са силно разклонени, така че общият им брой надвишава пет.

Основните части на тялото са:

  • Каликс (чаша) — централната част, в която се намират вътрешните органи и от която излизат рамената.
  • Рамена — обикновено многобройни, силно разклонени, с множество странични разклонения (пиникули), покрити с фини тръбчести крачета (поди) и мукусни канали за пренасяне на храна към устата на горната повърхност.
  • Стебло (при морските лилии) — съставено от серии костеници, наречени колонали (стеблени сегменти), които образуват гъвкава „колона“. Някои видове притежават странични куки или цирри, с които се прикрепят.
  • Цирри — при безстеблените коматули кратки придатъци, с които се захващат за субстрата; при някои млади стадии също присъстват.

Хранителната система е приспособена за филтриране: рамената образуват сложна „мрежа“, по която хранителните частици се придвижват чрез амбулакрални канали и лигавични влакна към устата. Храната обикновено са планктон и органични частици, колективно улавяни с помощта на тръбчести крачета и мукус.

Поведение, размножаване и развитие

Криноидите са предимно седенти, но коматулите са способни на активно плуване и придвижване. Размножаването е предимно сексуално, с отделни полове при повечето видове; гаметите се отделят в околната вода (броудкастинг). Ларвните стадии са свободноплаващи, след което при повечето групи следва прикрепване и метаморфоза към стъблена форма или — при коматулите — обратно към безстеблен възрастен индивид.

Фосилни записи и еволюционна история

Криноидите имат много дълга и добре документирана история. Те са едни от първите бодлокожи, появили се във фосилните записи, и тяхната основна структура е запазена в голяма степен през стотици милиони години. През палеозоя групата е била изключително разнообразна и просперираща — в някои карбонски седименти почти изцяло съставът на скалата е от вкаменени криноиди, което води до термините „crinoidal limestone“ (криноиден варовик).

След масовите измирания, особено в края на Перм (end-Permian), много палеозойски линии изчезват, но криноидите преживяват и се излъчват в нови форми през мезозоя и кайнозоя. Вкаменелости на каликси, стеблени сегменти и характерни отпечатъци се намират често в морски варовици и служат за реконструкция на древни екосистеми и дълбочинни условия.

Съвременна разнообразие и значение

Днешните криноиди включват около няколкостотин вида (приблизително 600 живи вида), разпределени между стъблени морски лилии и безстеблени коматули. Те изпълняват важна роля в морските хранителни мрежи като филтратори и като среда за микроорганизми. Освен това техните фосили са ценен инструмент за палеонтолози и геолози при реконструкция на древни морски среди и датиране на седименти.

Как да разпознаете фосили на криноиди

  • Стеблените сегменти (колонали) са кръгли или многоъгълни „монети“, които лесно се отделят — често можете да намерите големи количества от тях в карбонатни скали.
  • Каликсовите чашки са по-рядко запазени, но при добра консервация се виждат като форми с радиални ребра и прикрепени рамена.
  • Погледнете типичния петлъчест (радиален) модел — дори многоразклонените рамена следват основния ехинодермен план.

Криноидите са интересен пример за група с древна история и съвременна адаптивност — от широко разпространени форми в палеозойските морета до специализирани дълбоководни и плаващи видове днес.