Геоложка епоха — определение и класификация в стратиграфията

В геологията епохата е единица на хроностратиграфската (времева) скала, която обикновено е подразделение на период. По този начин кайнозойската епоха сега се разделя на три периода - палеоген, неоген и кватернер. Тези периоди от своя страна се делят на епохи: палеоцен, еоцен, олигоцен, миоцен, плиоцен, плейстоцен и холоцен. Епохите обикновено обхващат милиони (понякога десетки милиони) години и се използват за описване на по-малко продължителни, но геоложки значими промени в земната история.

Класификация и йерархия

Геохронологичната и хроностратиграфската шкала имат няколко нива на организация. Най-общо (от най-голямо към най-малко) те са:

• Еона (eon) — най-големите единици (напр. Фанерозой).
• Ери (era) — подразделения на еоните (напр. Палеозой, Мезозой, Кайнозой).
• Периоди (period) — подразделения на ерата (напр. креда, палеоген, неоген).
• Епохи (epoch) — подразделения на периода (напр. миоцен, плиоцен).
• Възрасти/стадии (age/stage) — най-малките официални подразделения в много части на фанерозойската скала.

В хронологичен (времеви) смисъл тези единици се наричат с окончания като -ейон, -ера, -период, -епоха и т.н., а в стратиграфията съответните им пластови (литостратиграфски) еквиваленти имат други наименования (напр. еона е еквивалент на еонотема).

Как се определят границите на епохите

Официалните граници между епохите се установяват по международни правила и се базират на стратиграфски критерии. Основни методи и критерии са:

• Биостратиграфия — появата или изчезването на характерни фосили (първа или последна поява, FAD/LAD) често маркира границите.
• Магнетостратиграфия — промени в магнитната полярност на пласта, които могат да съвпадат с известни геомагнитни обратни събития.
• Хемостратиграфия и изотопни анализи — промени в състава на отлаганията (например съотношения на изотопи на въглерод или кислород), свързани с климатични събития.
• Радиометрично датиране — даване на абсолютна възраст на слоеве с помощта на радиоактивни изотопи.

За фанерозойските граници често се използва понятието GSSP (Global Boundary Stratotype Section and Point, т.нар. „златен щифт“) — конкретна типова секция в природата и точка в нея, която служи като глобален стандарт за дадена граница. За много граници от докембрийското време се използва GSSA (Global Standard Stratigraphic Age), тъй като липсват достатъчно добре запазени стратиграфски секции.

Роля на IUGS и Международната комисия по стратиграфия (ICS)

Терциерът, който вече не се използва ("отпаднал"), включва палеогена и неогена. Ето защо последният период се нарича кватернер, като за това също е имало голям дебат. Тези решения се вземат от Международния съюз на геоложките науки (IUGS). Тази организация ръководи Международната комисия по стратиграфия, която решава как да наричаме геоложките пластове и етапи. Тя описва работата си по следния начин:

ICS координира международни проучвания, предлага промени в номенклатурата и формализира граници чрез публикуване на одобрени GSSP/GSSA и актуализирана Международна хроностратиграфска скала. Незаобиколима част от процеса са международни дискусии, експертни работни групи и ревизии на данни от полеви и лабораторни изследвания.

Исторически и съвременни дебати

Стратиграфската номенклатура се е променяла с напредъка на науката. Например терминът терциер беше широко използван в миналото, но днес е заместен от по-точните поделения палеоген и неоген. Друг често обсъждан въпрос е легитимността и времевото начало на предложената антропоцен — евентуална нова епоха, предложена да започне през средата на XX век в резултат на човешките въздействия върху планетата (ядрени отпечатъци, индустриални химикали, значителни промени в биогеохимичните цикли). Към момента на писане антропоценът не е приет официално от ICS като формална геоложка единица.

Практическо значение

Определянето на епохите и техните граници има практическо значение за:

• Корелация на скални секции в различни части на света,
• Реконструкция на палеоклимата и палеоекологичните условия,
• Разбиране на еволюцията и изчезванията на организми,
• Приложения в нефтена геология, минни проучвания и геологично картографиране.

В обобщение: епохата е важна стъпка в йерархията на стратиграфската скала, чийто дефиниции и граници се определят чрез комбиниране на палеонтологични, седиментологични, геохимични и геохронологични данни под егидата на международни научни органи като IUGS/ICS.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява епохата в геологията?

В: Как се разделя епохата кайнозой?

В: Кои са епохите на кайнозойската ера?

В: Какво представлява терциерът в геологията?

В: Защо последният период от кайнозойската ера се нарича кватернер?

Въпрос: Кой решава как да се наричат геоложките пластове и етапи?

В: Каква е мисията на Международния съюз на геоложките науки?

Търсене по буква