Идеята за плоска Земя е, че повърхността на Земята е плоска (равнина). Вярата в плоската Земя се среща в най-старите писмени източници. Ранните месопотамски карти показват света като плосък диск, плаващ в океана.

Това е било широко разпространено разбиране в много древни култури, но вече в класическата античност се оформя научно обоснована представа за кълбовидна Земя. Около IV век пр.н.е. класическите гърци започват да обсъждат формата на Земята и да събират емпирични доказателства. Един от лесно забележимите аргументи е, че мачтите на корабите изчезват последни, когато те се отдалечават от брега, а корпусът — първи, което е последствие от кривината на повърхността.

Антични измервания и аргументи

Ератостен (276 г. пр.н.е.–194 г. пр.н.е.) е направил едно от най-ранните количествени измервания на обиколката на Земята. Той наблюдавал, че по време на летното слънцестоене Слънцето не хвърля сянка в Сиена (дн. Асуан), докато в Александрия се наблюдава определен ъгъл на сянката в същия момент. Като използва известното разстояние между двете места и измерената ъглова разлика, Ератостен изчислява обиколката на Земята с впечатляваща точност за времето си (приблизително близо до съвременната стойност ~40 000 km).

Аристотел (IV в. пр.н.е.) посочва няколко наблюдения в подкрепа на сферичността на Земята: кривата сянка, която тя хвърля върху Луната по време на лунно затъмнение; различните видими звезди при пътуване на север или юг; и фактът, че корабите „потъват“ в хоризонта постепенно. Тези емпирични признаци се приемат от мнозина учени в античността и по-късно като доказателство за сферичната форма.

Средновековие, ренесанс и практически доказателства

След античността, мнозина образовани мислители в Европейското средновековие и в епохата на Ренесанса също приемат кълбовидната форма на Земята. В текста са споменати някои от тях: крал Алфред, Хилдегард фон Бинген, Тома Аквински, Снори Стурлусон, Марко Поло, Данте Алигиери, Христофор Колумб. Всъщност идеята, че средновековните хора масово са вярвали в плоска Земя, е исторически неточна — много учени, картографи и навигатори са работели с концепцията за сферична Земя.

Португалците и други европейски мореплаватели разширяват познанието за света: изследванията на Африка и Азия, плаванията на Колумб до Америка (1492 г.) и експедицията, ръководена от Фердинанд Магелан (1519–1521 г.), която завършва с първото обикаляне на Земята, дават практически и окончателни доказателства за кълбовидната природа на планетата. Тези постижения на навигацията и картографията правят идеята за глобус (споменат в текста като глобус) рутинно приета от хората, занимаващи се с география и мореплаване.

Защо от земята кривината не винаги се вижда

Мащабната форма на Земята има значение предимно при големи разстояния, защото радиусът ѝ (~6 371 km) е много голям в сравнение с човешките наблюдения на равнището на земята. От точка с височина около 1.7 m хоризонтът е на разстояние приблизително 4–5 km; за да се забележи очевадна кривина, са нужни по-големи височини или дълги дистанции. Поради това в Древния свят само моряците, астрономите, философите и теолозите често са се интересували от мащабната форма на Земята.

Научни доказателства срещу модела „плоска Земя“

  • Наблюдения с кораби: при отдалечаване от брега първо изчезват долните части на кораба, след това мачтите — ефект от кривината.
  • Лунни затъмнения: сянката на Земята върху Луната е кръгла във всички наблюдавани случаи, което е съвместимо само със сферична форма.
  • Промяна на видимите звезди и полярната височина: ъгълът под който се вижда Полярната звезда (Polaris) съвпада приблизително с географската ширина на наблюдателя.
  • Часови зони и залез/изгрев: различните часове на деня по различни дължини и последователните залези/изгреви са естествени за въртящ се сферичен обект.
  • Спътникови и аерокосмически снимки: изображения от сателити, космически апарати и от МКС показват ясно кръглата форма на планетата.
  • Глобална навигационна система (GPS) и геодезия: работата на сателитните навигационни системи и измерванията на геодезистите изискват модель на Земята като елипсоид, за да дават точни координати.
  • Физически закони: гравитацията и моделите на маса и периоди на планетата съвпадат с очакванията за масив, формиран под собствената си гравитация — приближаващ до сферична форма (слабо сплескана при полюсите).

Културни и исторически аспекти

През XIX в. романтичните представи за „тъмната епоха“ и възраждането на интерес към митове довеждат до ново популяризиране на образа на плоската Земя в културни произведения. Споменатата дърворезба, изобразяваща човек, който провира главата си през небесния свод на плоската Земя, често се цитира в популярните истории за „средновековния мрак“. Тази дърворезба е свързана с L'Atmosphère на Камий Фламарион (Paris, 1888) и е пример за XIX‑вековна илюстративна традиция, а не за автентичен средновековен документ. Историята за мисиионер, „достигнал до хоризонта“, се проследява до по‑късни автори като Волтер, но няма сигурни средновековни източници, които да я потвърждават.

Литературните препратки към идеята за плоската Земя служат и като сатиричен или драматичен похват: ранното споменаване в литературата е комедията на Лудвиг Холберг "Еразъм Монтан" (1723 г.), където селяните поддържат, че Земята е плоска и възприемат поразлично „ученото“ твърдение за кръгла Земя. В "Селото, което гласува за плоска Земя" на Ръдиард Киплинг сюжетът използва подобна ирония при разглеждането на общественото мнение и авторитетите.

Възраждане на теориите за плоска Земя в модерната епоха

През XIX век и по‑късно се появяват нови движения и индивиди, които популяризират идеята за плоската Земя като алтернатива на научния консенсус. Един от най‑известните представители от Викторианската епоха е Самюел Роуботъм (известен като „Parallax“), който популяризира „зететическата“ (zetetic) теория, вкл. чрез опити като експеримента Bedford Level. В съвременната ера тази теория се разпространява отчасти чрез книги, събирания, а в голяма степен — чрез интернет и социални медии, където различни конспиративни версии на идеята намират последователи.

Заключение

Научните данни от различни дисциплини — астрономия, навигация, геодезия, фотография от космоса и физика — подкрепят модел на Земята като почти сферичен (по-точно — сплескан елипсоид). Историческият преглед показва, че идеята за плоската Земя е древна, но от античността насам тя постепенно е изместена от доказателства и измервания, които потвърждават кълбовидната форма. Съвременните обществени и културни явления понякога съживяват тези древни представи, но те не издържат критичния тест на наблюдение и измерване.