Плоска Земя: теория, история и научни доказателства

Идеята за плоска Земя е, че повърхността на Земята е плоска (равнина). Вярата в плоската Земя се среща в най-старите писмени източници. Ранните месопотамски карти показват света като плосък диск, плаващ в океана.

Това е било широко разпространено разбиране в много древни култури, но вече в класическата античност се оформя научно обоснована представа за кълбовидна Земя. Около IV век пр.н.е. класическите гърци започват да обсъждат формата на Земята и да събират емпирични доказателства. Един от лесно забележимите аргументи е, че мачтите на корабите изчезват последни, когато те се отдалечават от брега, а корпусът — първи, което е последствие от кривината на повърхността.

Антични измервания и аргументи

Ератостен (276 г. пр.н.е.–194 г. пр.н.е.) е направил едно от най-ранните количествени измервания на обиколката на Земята. Той наблюдавал, че по време на летното слънцестоене Слънцето не хвърля сянка в Сиена (дн. Асуан), докато в Александрия се наблюдава определен ъгъл на сянката в същия момент. Като използва известното разстояние между двете места и измерената ъглова разлика, Ератостен изчислява обиколката на Земята с впечатляваща точност за времето си (приблизително близо до съвременната стойност ~40 000 km).

Аристотел (IV в. пр.н.е.) посочва няколко наблюдения в подкрепа на сферичността на Земята: кривата сянка, която тя хвърля върху Луната по време на лунно затъмнение; различните видими звезди при пътуване на север или юг; и фактът, че корабите „потъват“ в хоризонта постепенно. Тези емпирични признаци се приемат от мнозина учени в античността и по-късно като доказателство за сферичната форма.

Средновековие, ренесанс и практически доказателства

След античността, мнозина образовани мислители в Европейското средновековие и в епохата на Ренесанса също приемат кълбовидната форма на Земята. В текста са споменати някои от тях: крал Алфред, Хилдегард фон Бинген, Тома Аквински, Снори Стурлусон, Марко Поло, Данте Алигиери, Христофор Колумб. Всъщност идеята, че средновековните хора масово са вярвали в плоска Земя, е исторически неточна — много учени, картографи и навигатори са работели с концепцията за сферична Земя.

Португалците и други европейски мореплаватели разширяват познанието за света: изследванията на Африка и Азия, плаванията на Колумб до Америка (1492 г.) и експедицията, ръководена от Фердинанд Магелан (1519–1521 г.), която завършва с първото обикаляне на Земята, дават практически и окончателни доказателства за кълбовидната природа на планетата. Тези постижения на навигацията и картографията правят идеята за глобус (споменат в текста като глобус) рутинно приета от хората, занимаващи се с география и мореплаване.

Защо от земята кривината не винаги се вижда

Мащабната форма на Земята има значение предимно при големи разстояния, защото радиусът ѝ (~6 371 km) е много голям в сравнение с човешките наблюдения на равнището на земята. От точка с височина около 1.7 m хоризонтът е на разстояние приблизително 4–5 km; за да се забележи очевадна кривина, са нужни по-големи височини или дълги дистанции. Поради това в Древния свят само моряците, астрономите, философите и теолозите често са се интересували от мащабната форма на Земята.

Научни доказателства срещу модела „плоска Земя“

• Наблюдения с кораби: при отдалечаване от брега първо изчезват долните части на кораба, след това мачтите — ефект от кривината.
• Лунни затъмнения: сянката на Земята върху Луната е кръгла във всички наблюдавани случаи, което е съвместимо само със сферична форма.
• Промяна на видимите звезди и полярната височина: ъгълът под който се вижда Полярната звезда (Polaris) съвпада приблизително с географската ширина на наблюдателя.
• Часови зони и залез/изгрев: различните часове на деня по различни дължини и последователните залези/изгреви са естествени за въртящ се сферичен обект.
• Спътникови и аерокосмически снимки: изображения от сателити, космически апарати и от МКС показват ясно кръглата форма на планетата.
• Глобална навигационна система (GPS) и геодезия: работата на сателитните навигационни системи и измерванията на геодезистите изискват модель на Земята като елипсоид, за да дават точни координати.
• Физически закони: гравитацията и моделите на маса и периоди на планетата съвпадат с очакванията за масив, формиран под собствената си гравитация — приближаващ до сферична форма (слабо сплескана при полюсите).

Културни и исторически аспекти

През XIX в. романтичните представи за „тъмната епоха“ и възраждането на интерес към митове довеждат до ново популяризиране на образа на плоската Земя в културни произведения. Споменатата дърворезба, изобразяваща човек, който провира главата си през небесния свод на плоската Земя, често се цитира в популярните истории за „средновековния мрак“. Тази дърворезба е свързана с L'Atmosphère на Камий Фламарион (Paris, 1888) и е пример за XIX‑вековна илюстративна традиция, а не за автентичен средновековен документ. Историята за мисиионер, „достигнал до хоризонта“, се проследява до по‑късни автори като Волтер, но няма сигурни средновековни източници, които да я потвърждават.

Литературните препратки към идеята за плоската Земя служат и като сатиричен или драматичен похват: ранното споменаване в литературата е комедията на Лудвиг Холберг "Еразъм Монтан" (1723 г.), където селяните поддържат, че Земята е плоска и възприемат поразлично „ученото“ твърдение за кръгла Земя. В "Селото, което гласува за плоска Земя" на Ръдиард Киплинг сюжетът използва подобна ирония при разглеждането на общественото мнение и авторитетите.

Възраждане на теориите за плоска Земя в модерната епоха

През XIX век и по‑късно се появяват нови движения и индивиди, които популяризират идеята за плоската Земя като алтернатива на научния консенсус. Един от най‑известните представители от Викторианската епоха е Самюел Роуботъм (известен като „Parallax“), който популяризира „зететическата“ (zetetic) теория, вкл. чрез опити като експеримента Bedford Level. В съвременната ера тази теория се разпространява отчасти чрез книги, събирания, а в голяма степен — чрез интернет и социални медии, където различни конспиративни версии на идеята намират последователи.

Заключение

Научните данни от различни дисциплини — астрономия, навигация, геодезия, фотография от космоса и физика — подкрепят модел на Земята като почти сферичен (по-точно — сплескан елипсоид). Историческият преглед показва, че идеята за плоската Земя е древна, но от античността насам тя постепенно е изместена от доказателства и измервания, които потвърждават кълбовидната форма. Съвременните обществени и културни явления понякога съживяват тези древни представи, но те не издържат критичния тест на наблюдение и измерване.

Мит

Митът за плоската Земя или грешката за плоската Земя е съвременна погрешна идея. Тя гласи, че европейските учени и образовани хора през Средновековието са вярвали, че Земята е плоска. Това не е така.

Фантастична литература

Фантастичната литература често си представя плоска Земя. В "Пътешествието на летеца на зората" на К. С. Луис измисленият свят на Нарния е "кръгъл като маса" (т.е. плосък), а не "кръгъл като топка", и героите плават към ръба на този свят. Действието в романите на Тери Пратчет "Страта" и "Светът на диска" (от 1983 г. нататък) се развива в плосък, дисковиден свят, който се крепи на гърба на четири огромни слона, които на свой ред стоят на гърба на огромна костенурка.

 
Стара карта на света, направена в Амстердам през 1689 г.  


Сферичната Земя, видяна от "Аполо 17", опровергава модела на плоската Земя. Обществото за плоската Земя смята, че подобни изображения са редактирани от НАСА като част от конспирация.  

Въпроси и отговори

В: Каква е идеята за плоската Земя?

В: Кога се появява вярата в плоската Земя?

Въпрос: Кой е бил Ератостен и с какво се е занимавал?

Въпрос: Кой се е застъпвал за сферичната или кълбовидната Земя?

Въпрос: Как изследванията доказват, че Земята е кръгла?

Въпрос: Коя дърворезба илюстрира тази концепция?

Въпрос: Кога се случва разказът на Ръдиард Киплинг за гласуването за плоскоземци?

Търсене по буква