Потопен базалт
Потопен базалт или базалт-трап е резултат от гигантско вулканично изригване или поредица от изригвания, които покриват големи участъци от сушата или океанското дъно с базалтова лава.
Наводнителните базалти в праисторията са покривали територии, големи колкото един континент, създавайки големи плата и планинскивериги. Потопните базалти са изригвали по различно време през цялата история на Земята. Те са ясно доказателство, че Земята има периоди на повишена активност, а не се намира в равномерно устойчиво състояние.
Едно от обясненията за заливните базалти е, че те са причинени от комбинацията от континентално разкъсване и свързаното с него топене. След това мантийният шлейф произвежда огромни количества базалтова магма. Те имат нисък вискозитет, поради което по-скоро "наводняват", отколкото образуват високи вулкани.
Наводнителните базалти започват на дълбочина между 100 и 400 км, в астеносферата. За да се получи частично топене, голямо като това на капаните, при което се изхвърлят огромни количества лава, е необходимо да има голям приток на топлина. Такова топене може да се осъществи в близост до гореща точка, в резултат на което се получава смес от магма от дълбините на горещата точка с повърхностна магма, произведена от мантийния шлейф.
Многобройни заливни базалтови потоци от базалтовата група на река Колумбия. Снимката показва стъпаловидния характер на тези образувания, наречени капани. Горният базалт е от член Роза, докато в долната част на каньона се разкрива базалт от член Френчмън Спрингс
Скала в магматичната провинция Парана, Бразилия. Част от огромен поток от лава преди 128-138 милиона години. Части от това събитие могат да се видят в капаните на Етендека в Намибия и Ангола. Тези области са се докоснали до Пангея
Плато от лава
Лавовото плато е плоска и широка повърхност (плато), която се образува, когато лавата излиза от земята и се разпространява много бързо. Слоевете лава могат да се натрупват с течение на времето и да образуват лавово плато. Ето общите свойства на лавовите платота:
- Това са много големи площи от базалтова лава с многопластова структура.
- При всяко изригване лавата увеличава платото и го издига нагоре.
- Те обикновено са плоски.
- Изригванията в средата на океанския хребет създават големи равнини на морското дъно.
- Лавата на тези плато е тънка и течна.
- Формирането на тези плата може да отнеме милиони години.
- С течение на времето няколко изригвания на пукнатини в една и съща област могат да доведат до образуването на високо плато.
Примери
Емейшанските капани в Югозападен Китай, около провинция Съчуан, Деканските капани в Централна Индия, Сибирските капани и платото на река Колумбия в западната част на Северна Америка са четири големи региона, покрити от праисторически наводнени базалти. Двете най-големи наводнения с базалт в исторически план са били в Елджя и Лакагигар, и двете в Исландия. Най-големият и най-добре запазен континентален наводнен базалтов терен на Земята е част от Голямата магмена провинция Макензи в Канада. Мариите на Луната са допълнителни, още по-обширни наводнени базалти. Наводнителните базалти на океанското дъно създават океански плата.
Повърхността, обхваната от едно изригване, може да варира от около 200 000 km² (Кару) до 1 500 000 km² (Сибирските капани). Дебелината може да варира от 2000 м (Декан Трапс) до 12 000 м (Горното езеро). Те са по-малки от първоначалните обеми вследствие на ерозията.
Друг пример за лавово плато е Giant's Causeway в графство Антрим, Северна Ирландия. Първоначално тя е била част от голямо вулканично плато, наречено Тулеанско плато.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява заливният базалт?
О: Потопният базалт е резултат от гигантско вулканично изригване или серия от изригвания, които покриват големи участъци от сушата или океанското дъно с базалтова лава.
В: Каква площ могат да покрият наводнените базалти?
О: В праисторията заливните базалти са покривали територии, големи колкото цял континент, като са създавали големи плата и планински вериги.
В: Какво причинява наводнените базалти?
О: Наводнителните базалти са причинени от комбинацията от континентално разкъсване и свързаното с него топене, както и от мантийния плум, който произвежда огромни количества базалтова магма.
В: Откъде започват наводнените базалти?
О: Наводнените базалти започват на дълбочина между 100 и 400 km в астеносферата.
В: Какво е необходимо, за да се извърши частично топене в такъв голям мащаб?
О: Необходимо е да има голям приток на топлина, за да може частичното разтопяване да се осъществи в такъв голям мащаб като този на капаните, които изхвърлят огромни количества лава.
В: Откъде идва тази топлина?
О: Топлината идва от близост до гореща точка, което води до смесване на магма от дълбините на горещата точка с повърхностна магма, произведена от мантийния шлейф.
В: Откъде знаем, че Земята има периоди на повишена активност, а не е в равномерно устойчиво състояние?
О: Знаем, че Земята има периоди на по-висока активност, а не е в равномерно стабилно състояние, защото наводнените базалти са изригвали в различни периоди от историята на Земята - те са ясно доказателство за този факт.
