Разстилане на морското дъно — как се образува и защо е важно

Научете как разстилането на морското дъно формира нова океанска кора, предизвиква континентален дрейф и защо този процес е ключов за разбирането на тектониката на плочите.

Разстилането на морското дъно се случва на дъното на океана, когато тектонските плочи се раздалечават. Морското дъно се движи и отнася със себе си континентите. На хребетите в средата на океаните се образува нова океанска кора. Движещата сила на хребетите на морското дъно е по-скоро тектонското привличане на плочите, а не налягането на магмата, въпреки че по хребетите на разпространение обикновено има значителна магмена активност.

В Средноатлантическия хребет (и на други места) материалът от горната мантия се издига през разломите между океанските плочи. Той образува нова кора, докато плочите се отдалечават една от друга. След това новата кора бавно се отдалечава от хребета. Разстилането на морското дъно помага да се обясни континенталният дрейф в тектониката на плочите. В океанските траншеи кората на морското дъно се плъзга надолу и под континенталната кора.

По-ранните теории (например на Алфред Вегенер) за континенталния дрейф са били, че континентите са се "промъкнали" през океана. Съвременната идея е, че самото океанско дъно се движи и носи континентите със себе си, когато се разширява от средноокеански хребет. Днес това е прието. Явлението се дължи на конвекция в слабата горна мантия или астеносферата.

Освен това скоростта на разпространение определя дали хребетът е бърз, среден или бавен. Като общо правило при бързите хребети скоростта на разпространение е повече от 9 cm/година. При междинните хребети скоростта на разпространение е 4-9 cm/година, а при бавно разпространяващите се хребети - по-малко от 4 cm/година.

Как се доказва разстилането на морското дъно?

Основните доказателства за разстилане на морското дъно включват:

• Симетрични магнитни ивици по двете страни на средноокеанските хребети — когато лавата се втвърдява, тя записва посоката на земното магнитно поле; тези ивици са огледално разположени спрямо оста на хребета.
• Възраст на океанската кора — проби и радиометрично датиране показват, че кората е най-млада по билото на хребета и става по-стара с отдалечаването от него.
• Топографски и геофизични данни — ехолотни карти, гравитационни и магнитни измервания разкриват характерните рифтови долини, хребети и разломни системи.
• Повишен топлинен поток и вулканична активност по билото — там мантията е по-близо до повърхността и има по-интензивен термичен поток.

Основни процеси и сили

Създаване на нова кора: Издигащата се мантия излива базалтова магма, която се втвърдява и формира океанска кора. Тази кора се премества надолу по склоновете на хребета и постепенно се охлажда и удебелява.

Роля на сили: В съвременните модели на тектониката най-силната движеща сила е "slab pull" — тегленето на една плоча, която се потапя в мантията в зоните на субдукция. "Ridge push" — гравитационното тласене от високия ръб на хребета — също допринася. Магмата сама по себе си не "бута" целите плочи в мащабите, необходимите за глобално разпространение, но поддържа образуването на нова кора и локална активност.

Структури и биологично значение

Средноокеанските хребети не са еднородни: те имат рифтови долини, участъци с трансформни разломи (където плочите се плъзгат една покрай друга) и често са източник на хидротермални източници (т.нар. "black smokers"). Тези хидротермални системи поддържат богати екосистеми, базирани на хемосинтеза, а не на слънчева енергия — например тръбни червеи, креветки и специализирани бактерии.

Измерване и примери

Съвременните методи за изследване включват сонарно картографиране (батиметрия), магнитни и гравитационни проучвания, радиометрично датиране на проби и непрекъснати GPS измервания на скоростите на плочите. Примери за известни хребети са Средноатлантическият хребет и Източно-тихоокеанският ръб, като последният е пример за бързо разпространение, а Средноатлантическият — за бавно до средно.

Защо разстилането на морското дъно е важно?

• То е основният механизъм за образуване на океанска кора и за промяната на разположението на континентите през геологичното време.
• Определя зоните с повишена вулканична активност и земетресения в океанските пространства и по крайбрежията.
• Поддържа уникални екосистеми около хидротермалните източници и е ключово за биогеографията на океана.
• Играе роля в контрола на химичния баланс на океана чрез хидротермална циркулация и внасяне/отнасяне на минерали — важен е и за добива на морски минерални ресурси (например сулфидни натрупвания).
• Дава възможност за реконструкция на миналото на Земята чрез магнитни ивички и възрастови карти на океанското дъно — това помага да се разбере движението на плочите и изменението на климата в дългосрочен план.

Кратко обобщение: Разстилането на морското дъно е централен процес в тектониката на плочите — чрез него се създава нова океанска кора, тя се отнася от хребетите към ръбовете на океанските басейни и накрая се рециклира в зоните на субдукция. Това движение формира релефа на океанското дъно, определя геодинамичната активност и подпомага развитието на уникални морски екосистеми.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява разстилането на морското дъно?

В: Какво причинява разстилането на морското дъно?

Въпрос: Къде се случва разпространението на морското дъно?

В: Колко бързо се извършва разпространението на морското дъно?

Въпрос: Как разпространението на морското дъно обяснява континенталния дрейф?

Въпрос: Каква е била теорията на Алфред Вегенер за дрейфа на континентите?

Търсене по буква