Спрединг
Разстилането на морското дъно се случва на дъното на океана, когато тектонските плочи се раздалечават. Морското дъно се движи и отнася със себе си континентите. На хребетите в средата на океаните се образува нова океанска кора. Движещата сила на хребетите на морското дъно е по-скоро тектонското привличане на плочите, а не налягането на магмата, въпреки че по хребетите на разпространение обикновено има значителна магмена активност.
В Средноатлантическия хребет (и на други места) материалът от горната мантия се издига през разломите между океанските плочи. Той образува нова кора, докато плочите се отдалечават една от друга. След това новата кора бавно се отдалечава от хребета. Разстилането на морското дъно помага да се обясни континенталният дрейф в тектониката на плочите. В океанските траншеи кората на морското дъно се плъзга надолу и под континенталната кора.
По-ранните теории (например на Алфред Вегенер) за континенталния дрейф са били, че континентите са се "промъкнали" през океана. Съвременната идея е, че самото океанско дъно се движи и носи континентите със себе си, когато се разширява от средноокеански хребет. Днес това е прието. Явлението се дължи на конвекция в слабата горна мантия или астеносферата.
Освен това скоростта на разпространение определя дали хребетът е бърз, среден или бавен. Като общо правило при бързите хребети скоростта на разпространение е повече от 9 cm/година. При междинните хребети скоростта на разпространение е 4-9 cm/година, а при бавно разпространяващите се хребети - по-малко от 4 cm/година.
Разстилане в средноокеански хребет
Диаграма на океански хребет
Разпределение на средноокеанските хребети в света: голямата картина.
Възраст на океанската кора: най-младата (червена) е по протежение на центровете на разпространение
Средноокеански хребет
Средноокеанският хребет е подводна планинска система. Състои се от планински вериги с разломна долина, която минава по протежение на гръбнака му, образуван от тектониката на плочите. Средноокеанският хребет бележи границата между две тектонски плочи, които се раздалечават една от друга. Средноокеанският хребет се образува от дивергентна граница.
Средноокеанските хребети в света са свързани и образуват единна глобална система от средноокеански хребети, която е част от всеки океан. Системата от средноокеански хребети е най-дългата планинска верига в света. Дължината на непрекъснатата планинска верига е 65 000 km (40 400 мили). Тя е няколко пъти по-дълга от Андите - най-дългата континентална планинска верига. Общата дължина на системата от океански хребети е 80 000 км (49 700 мили).
Как работи
Средноокеанските хребети са геологически активни, като нова магма постоянно се появява на океанското дъно и в земната кора при и в близост до разломите по оста на хребета. Кристализиралата магма образува нова кора от базалт и габро.
Скалите, изграждащи кората под морското дъно, са най-млади в оста на хребета и стареят с увеличаване на разстоянието от тази ос. Нова магма с базалтов състав се появява на и близо до оста поради декомпресионно топене в лежащата под нея земна мантия.
Океанската кора се състои от скали, които са много по-млади от самата Земя: океанската кора в океанските басейни навсякъде е на възраст под 200 милиона години. Кората е в постоянно състояние на "обновяване" в океанските хребети. При отдалечаване от средния океански хребет дълбочината на океана прогресивно нараства; най-голяма е дълбочината в океанските траншеи. Когато океанската кора се отдалечава от оста на хребета, перидотитът в лежащата под него мантия се охлажда и става по-твърд. Кората и относително твърдият перидотит под нея съставляват океанската литосфера.
Бавно разпространяващите се хребети като Средноатлантическия хребет имат големи и широки разломни долини, понякога с ширина 10-20 км, и много пресечен терен на гребена. За разлика от тях бързо разпространяващите се хребети като Източнотихоокеанския хребет са тесни, остри разрези, заобиколени от общо взето плосък релеф, който се отдалечава от хребета на стотици километри.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява разстилането на морското дъно?
О: Разстилането на морското дъно е процес, който се случва на дъното на океана, където тектонските плочи се раздалечават. При движението им се образува нова океанска кора и континентите се пренасят с нея.
В: Какво причинява разстилането на морското дъно?
О: Движещата сила на хребетите на морското дъно е по-скоро привличането на тектоничните плочи, отколкото налягането на магмата, въпреки че обикновено има значителна активност на магмата в хребетите на разпространение. Освен това конвекцията в слабата горна мантия или астеносферата също допринася за това явление.
Въпрос: Къде се случва разпространението на морското дъно?
О: Разстилането на морското дъно се случва главно на хребетите в средата на океаните и в траншеите в близост до континенталната кора.
В: Колко бързо се извършва разпространението на морското дъно?
О: Скоростта на разпространение на морското дъно варира в зависимост от вида на хребета, на който се извършва; бързите хребети имат скорост над 9 cm/година, средните хребети имат скорост между 4-9 cm/година, а бавно разпространяващите се хребети имат скорост под 4 cm/година.
Въпрос: Как разпространението на морското дъно обяснява континенталния дрейф?
О: Разстилането на морското дъно помага да се обясни дрейфът на континентите в тектониката на плочите, като показва, че когато океанското дъно се отдалечава от средния океански хребет, то носи със себе си континентите, тъй като се разширява. Тази съвременна идея замени по-ранните теории (напр. тази на Алфред Вегенер), които предполагаха, че континентите се "промъкват" през океана.
Въпрос: Каква е била теорията на Алфред Вегенер за дрейфа на континентите?
О: Теорията на Алфред Вегенер за континенталния дрейф е, че континентите са се "носили" през океана, вместо да бъдат носени от движещото се океанско дъно, както предполагат съвременните теории.
