Океанска падина
Океанските траншеи имат сравнително стръмни страни, които се спускат към океанското дъно.
Океанските траншеи обикновено се образуват, когато океанска плоча се плъзне под по-лека континентална плоча или друга океанска плоча. Смята се, че това се дължи на плътността. Когато една плоча се плъзга под друга, това се нарича субдукция. Тъй като по-тежката плоча се спуска надолу, дългият и тесен участък, който се получава, се нарича "зона на субдукция". Именно тук се образуват океанските траншеи. Те могат да бъдат дълги 1500 мили (2400 км), дълбоки няколко мили и широки до 70 мили (112 км).
Най-малко пет траншеи са дълбоки над 10 км (6 мили). Най-голямата дълбочина на океана, която е била сондирана, е в Дълбочината на Чалънджър в Марианската траншея, на дълбочина 11 034 м (36 201 фута) под морското равнище. Океанската литосфера се придвижва в траншеите с глобална скорост от около 3 км2/г.
Изкопите са активни при земетресения и предизвикани от тях цунами. По-голямата част от вулканизма, свързан с траншеите, се проявява на континента, а не на морското дъно. Въпреки това много от океанските вулканични острови и подводни планини се намират в т.нар. островни дъги - огъващи се вериги от острови, издигащи се от морското дъно, обикновено успоредни на вдлъбнатите краища на океански траншеи. В западната част на Тихия океан се наблюдава островен дъгообразен процес, както и при Алеутските острови.
Близо до остров Гуам се намира известният Мариански изкоп, в който Тихоокеанската плоча се спуска под предния ръб на Евразийската плоча. Дълбочината на тази траншея е 36 201 фута, т.е. над 6,8 мили (11 км), и това е най-дълбокото познато място във всеки океан. През 1960 г. двама мъже с батискафа "Триест" достигат дъното на Марианската котловина.
Други обширни траншеи по света са Южната Сандвичева траншея между Южна Америка и Антарктида, Перу-Чили и Алеутската траншея.
Перуанско-чилийската траншея.
Океанската кора се образува в средноокеанските хребети; в траншеите литосферата се субдуцира обратно в астеносферата.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява океанският ров?
О: Океанската траншея е дълга, тясна част от океанското дъно, която се получава, когато океанска плоча се плъзга под по-лека континентална плоча или друга океанска плоча.
В: Как се образуват траншеите?
О: Обикновено траншеите се причиняват от субдукция, при която една плоча се плъзга под друга. Този процес се осъществява чрез плътност.
В: Колко дълбока може да бъде една океанска траншея?
О: Океанските траншеи могат да бъдат дълги 1500 мили (2400 км), дълбоки няколко мили и широки до 70 мили (112 км). Най-дълбокото известно място в който и да е океан е Challenger Deep в Марианската траншея на 11 034 м (36 201 фута) под морското равнище.
Въпрос: Какъв вид дейност се извършва в траншеите?
О: Траншеите са активни със земетресения и последващи цунами. По-голямата част от вулканизма, свързан с траншеите, се проявява на континента, а не на морското дъно.
В: Има ли забележителни примери за траншеи по света?
О: Да, някои забележителни примери включват Южната Сандвичева траншея между Южна Америка и Антарктида; Перу-Чили; и Алеутската траншея близо до Гуам, където Тихоокеанската плоча се спуска под Евразийската плоча - тази траншея е измерена на 36 201 фута - над 6,8 мили (11 км) дълбочина!
Въпрос: Кой е достигнал дъното на Марианската падина през 1960 г.? О: Двама мъже с батискаф "Триест" достигат дъното на Марианската падина през 1960 г.
