Земетресение | внезапно движение или разтърсване на тектоничните плочи на Земята

Зони

Земетресенията са концентрирани в някои части на света. Първата е Тихоокеанският пояс, който обикаля около Тихия океан. Тази част е най-големият сеизмичен пояс: в него има най-много активни земетресения и най-много вулкани.

Втората част е коланът Alpide. Той включва сеизмичната активност от Суматра, Хималаите, Южна Европа и Северна Африка до Атлантическия океан.

Тези пояси са разположени по ръбовете на тектонските плочи. Тектонските плочи се притискат една към друга и създават голямо напрежение.

 
Големи земетресения от 1900 до 2017 г.  

История

Понякога земетресенията поразяват градове и убиват стотици или хиляди хора. Повечето земетресения се случват по Тихоокеанския огнен пръстен, но най-големите се случват на други места. Тектонично активните места са места, където земетресенията или вулканичните изригвания се повтарят доста често.

 

Причини за земетресение

Земетресенията се причиняват от тектонични движения в земната кора. Основната причина е, че тектонските плочи се движат една върху друга, което води до орогенеза (изграждане на планини) и силни земетресения.

Границите между движещите се плочи образуват най-големите разломни повърхности на Земята. Когато те се придържат, движението между плочите води до увеличаване на напрежението. Това продължава, докато напрежението не се повиши и не се прекъсне, което внезапно позволява плъзгане по блокираната част на разлома. Това освобождава натрупаната енергия под формата на ударни вълни. Разломът Сан Андреас в Сан Франциско и разломът Рифт Вали в Африка са такива разломи. 1. Вулканични земетресения: Земетресенията, причинени от вулканични изригвания, са доста опустошителни. Те обаче са ограничени до районите на активни вулкани. 2. Земетресения от колапс: В районите с интензивна минна дейност често се случва покривите на подземните мини да се срутят и да има леки трусове. Те се наричат земетресения от срутване.

 

Видове разломи при земетресения

Съществуват три основни вида геоложки разломи, които могат да предизвикат земетресение: нормални, обратни (напора) и приплъзване. Нормалните разломи се появяват главно в райони, където земната кора се разширява. Обратните разломи се появяват в области, където земната кора се скъсява. Разрушенията с приплъзване са стръмни структури, при които двете страни на разлома се приплъзват хоризонтално една покрай друга.

 
Модел на древен сеизмометър с махало, чувствително към земни трусове. В Луоян през 133 г. от н.е. той регистрира земетресение на разстояние 400-500 км.  

Клъстери от земетресения

Повечето земетресения са част от последователност, свързана помежду си по отношение на местоположението и времето. Повечето групи земетресения се състоят от малки трусове, които не причиняват почти никакви щети, но съществува теория, според която земетресенията могат да се повтарят по редовен модел.

Преден трус е земетресение, което се случва преди по-голямо земетресение, наречено основен трус.

Афтършокът е земетресение, което се случва след предишно земетресение - основния трус. Последващият трус е на същото място, където е бил основният трус, но винаги е с по-малък магнитуд. Афтършоковете се образуват, когато земната кора се приспособява към последиците от основния трус.

Земетресенията са поредица от земетресения, които се случват в определен район в рамките на кратък период от време. Те се различават от земетресенията, последвани от поредица от вторични трусове, по това, че нито едно земетресение в поредицата не е очевидно основният трус, поради което нито едно от тях не е със забележимо по-високи магнитуди от другите. Пример за земетръсен рой е активността през 2004 г. в националния парк Йелоустоун.

Понякога поредица от земетресения се превръща в своеобразна земетръсна буря, при която земетресенията удрят разлома на групи, като всяко от тях е предизвикано от трусовете или преразпределението на напрежението от предишните земетресения. Подобно на вторичните трусове, но в съседни участъци от разлома, тези бури се случват в продължение на години, като някои от по-късните земетресения са също толкова разрушителни, колкото и ранните. Такъв модел се е случил в Северноанатолийския разлом в Турция през XX век.

 

Цунами

Цунамито или веригата от бързо движещи се вълни в океана, причинени от мощни земетресения, е много сериозно предизвикателство за безопасността на хората и за земетръсното инженерство. Тези вълни могат да залеят крайбрежните райони, да разрушат къщи и дори да отнесат цели градове. Това е опасност за цялото човечество.

За съжаление, цунамитата не могат да бъдат предотвратени. Съществуват обаче системи за предупреждение, които могат да предупредят населението преди големите вълни да достигнат сушата, за да имат достатъчно време да се спасят.

 

Устойчивост на земетресения

Земетръсноустойчивите сгради са конструирани така, че да издържат на разрушителната сила на земетресението. Това зависи от вида на конструкцията, формата, разпределението на масата и твърдостта. Използват се различни комбинации. Сградите с квадратна, правоъгълна и черупковидна форма издържат по-добре на земетресения, отколкото небостъргачите. За да се намали напрежението, първият етаж на сградата може да се поддържа от изключително твърди празни колони, докато останалата част от сградата се поддържа от гъвкави колони вътре в празните колони. Друг метод е използването на ролки или гумени подложки за отделяне на базовите колони от земята, което позволява на колоните да се клатят успоредно една на друга по време на земетресение.

За да предотвратят срутването на покрива, строителите го правят от леки материали. Външните стени се изработват от по-здрави и подсилени материали, като стомана или стоманобетон. По време на земетресение гъвкавите прозорци могат да помогнат да се задържат заедно, за да не се счупят.