Разлом Сан Андреас — граница между Тихоокеанската и Северноамериканската плоча
Кратко описание
Разломът Сан Андреас е праволинеен ("декстрален") разлом с праволинейно приплъзване, който очертава границата между Северноамериканската плоча на изток и Тихоокеанската плоча на запад. Това е основна трансформна граница, през която двете литосферни плочи се плъзгат една покрай друга в хоризонтална посока. Дължината на системата на разлома е приблизително 1 200 km (около 800 мили), а средната скорост на приплъзване варира в зависимост от секцията — обикновено в порядъка на около 20–35 мм/година.
Геология и морфология
Сан Андреас е класически пример за десностранен (right-lateral) трансформен, или странично приплъзващ се, разлом. По неговото протежение се формират характерни геоморфологични белези като измествани долини и реки, линейни клисури, потоци със сместени корита (offset streams), баражи (shutter ridges), и яйца-подобни езерца — т.нар. sag ponds. В много участъци разломната зона представлява широка, няколко километра зона с множество разклонения и подсистеми.
Географско положение и основни секции
Основната активна нишка на разлома преминава както по суша, така и край брега между нос Мендосино и море Кортес. От нос Мендосино тя се простира в морето до залива Томалес, след което се насочва на юг през лагуната Болинас и западно от полуостров Сан Франциско, за да излезе отново на сушата при Дали Сити, минавайки през хълмовете на полуострова. Резервоарът Кристал Спрингс е образуван от самия разлом.
В планините Санта Круз разломът се извива леко на изток — именно тук се разположи епицентърът на разрушителното земетресение в Лома Приета през 1989 г. По-нататък той продължава на юг през историческата мисия в Сан Хуан Баутиста и през град Холистър (където активното пълзене може да се наблюдава по изместени тротоари, огради и сгради). Трансверзалните хребети на север от Санта Барбара са резултат от локална компресия, обусловена от геометрията и взаимодействието на разломните клонове. Някои участъци преминават под градския басейн на Лос Анджелис. На юг системата се свързва с разломите и активното разстилане под Кортесово море, което формира по-широка зона на деформация в региона на Бахия Калифорния.
Сеизмична активност и исторически земетресения
Разломът Сан Андреас е причината за някои от най-впечатляващите и разрушителни земетресения в калифорнийската история. Сред най-известните събития са:
- Земетресението в Сан Франциско през 1906 г. — силно разрушително земетресение, чиито смущения по разломната нишка предизвикват обширни разрушения и пожари в града.
- Земетресението в Лома Приета (1989 г.) — с епицентър в планините Санта Круз, това земетресение причини значителни щети в района на залива и доведе до промени в разломната сегментация.
Някои участъци на разлома са „пълзящи“ (creeping) и освобождават напрежение често и без големи земетресения (например близо до Hollister), докато други са «заключени» и могат да акумулират енергия в продължение на векове, което увеличава риска от големи събития (включително потенциални земетресения с магнитуд ≥7.5 на южния сегмент).
Опасност и наблюдение
Сан Андреас представлява постоянна сеизмична опасност за населените райони на Северна и Централна Калифорния. Геолозите и сеизмолозите следят разломната зона чрез мрежа от сеизмометри, GPS станции, наземни и въздушни наблюдения, лазерни и сателитни технологии (InSAR), за да измерват приплъзването, деформациите и да оценяват вероятността за бъдещи големи трусове. Подготовката, изграждането по устойчиви норми и ранните предупреждения остават ключови мерки за намаляване на рисковете.
Откриване и изследвания
Разломът Сан Андреас е идентифициран и подробно картографиран вече в края на XIX век от геолога Андрю Лоусън, който през 1895 г. изследва разломния серпентинов кладенец, където се излива южната кула на моста Голдън Гейт. Макар Лоусън да е отбелязал силна деформация на серпентинита, той първоначално оценява моста като безопасен. По-късните наблюдения след силното земетресение в Сан Франциско през 1906 г. показват, че основната разрушителна нишка не съвпада точно с мястото, което той е описал, което доведе до по-задълбочени полеви изследвания и карти на разлома.
Значение
Разломът Сан Андреас е не само ключов за разбирането на тектоничната динамика на западното крайбрежие на Северна Америка, но и критичен фактор за градското планиране, строителните норми и здравословната подготовка в един от най-гъсто населените и икономически важни райони на САЩ. Продължаващите изследвания помагат да се уточни поведението на различните сегменти и да се подобрят прогнози и мерки за намаляване на риска.


Разломът Сан Андреас, десният разлом, предизвиква мощното земетресение в Сан Франциско през 1906 г.


Карта на разлома Сан Андреас, показваща относителното му движение
Въпроси и отговори
Въпрос: Какъв тип разлом е разломът Сан Андреас?
О: Разломът Сан Андреас е праволинейно движещ се ("декстрален") разлом.
В: Между кои плочи е границата на разлома Сан Андреас?
О: Разломът Сан Андреас бележи границата между Северноамериканската плоча на изток и Тихоокеанската плоча на запад.
В: Кога за първи път се появява разломът Сан Андреас?
О: Разломът Сан Андреас се появява за първи път преди около 20 милиона години.
В: Докъде стига разломът от нос Мендосино?
О: От нос Мендосино той преминава в морето до залива Томалес.
В: Кой открива разлома Сан Андреас през 1895 г.?
О: Разломът Сан Андреас е открит от Андрю Лоусън през 1895 г.
Въпрос: Кое събитие се е случило в резервоара Кристал Спрингс и е било причинено от този разлом?
О: Резервоарът Кристал Спрингс е образуван от самия разлом.
Въпрос: Къде е станало земетресението в Лома Приета през 1989 г.? О: Земетресението от 1989 г. в Лома Приета е станало в планините Санта Круз, където разломът се огъва леко на изток.