Мостът „Голдън Гейт“ — висящ мост над залива Сан Франциско
Мостът Голдън Гейт — емблематичен висящ мост над залива Сан Франциско: история, архитектурна величина и панорами, които вдъхновяват пътешественици.
Мостът Голдън Гейт е висящ мост над залива Сан Франциско, който преминава от Сан Франциско до окръг Марин в американския щат Калифорния. Открит е за ползване през 1937 г. Когато мостът е завършен, дължината му от 9266 фута (2824 м) го прави най-дългият мост в света. Сега има няколко моста, които са по-дълги, но за много хора той все още е един от най-красивите мостове в света.
Кратка история и главни личности
Проектът за моста започва през 1920-те години като отговор на нуждата от по-бърза връзка между Сан Франциско и северните окръзи. Главен инженер и ръководител на строежа е Джоузеф Страус (Joseph Strauss). Основният конструктивен дизайн и изчисления са дело на Charles Alton Ellis, а архитектът Irving Morrow допринася за естетиката — проектира характерните кули, осветлението и изборa на отличителния цвят „International Orange”. Мостът е открит официално на 27 май 1937 г.
Технически характеристики
Някои от основните размери и технически данни:
- Главен отвор (main span): около 4 200 фута (1 280 м) — при откриването си това е бил най-дългият висящ отвор в света.
- Обща дължина: приблизително 8 981 фута (2 737 м).
- Височина на кула: около 746 фута (227 м) над водата.
- Клиренс под моста: около 220 фута (67 м) в средата на пролива, достатъчен за преминаване на големи кораби.
Конструкцията е класическа висяща (suspension) — основни кабели, отвеждащи натоварванията към масивни котви на двата края, и свързани с тежки кули, които поддържат целия пътеков панел.
Цвят, архитектура и видимост
Ярко оранжевият цвят, наречен „International Orange“, е избран както заради естетиката, така и заради добрата видимост в често мъгливите условия на залива. Детайлите в арт деко стил и изчистените линии правят моста отличителна емблема на града и честа тема в изкуството и киното.
Трафик, пешеходци и такси
Мостът има ленти за моторен трафик и тротоари за пешеходци и велосипедисти. Таксата за преминаване се събира само в посока на юг (влизане в Сан Франциско) и обикновено се наплаща електронно чрез системи като FasTrak или други автоматични методи. Има правила и часове за достъп на пешеходци и колоездачи, които могат да се променят поради безопасност или поддръжка.
Безопасност и превенция на самоубийства
За съжаление мостът е място с висок риск от самоубийства и през годините са предприети различни мерки за превенция — патрулни екипи, кризисни телефонни линии и информационни табели. В рамките на дългосрочен проект се инсталират физически бариери/мрежи под борда, предназначени да предотвратят инциденти; тези дейности се извършват поетапно и включват сложни инженерни решения, за да се съвместят безопасността, естетиката и историческата стойност на съоръжението.
Ремонт, подсилване и земетръсна устойчивост
Поради геоложката активност в региона и възрастта на моста, през десетилетията са извършвани множество програми за поддръжка и модернизация. Особено важни са проектите за сеизмично укрепване, целящи да осигурят функционалност и безопасност при силни земетресения. Поддържането на боята и корозионната защита е непрекъсната задача — екип от „пейнтъри“ работи редовно, за да запази металните елементи защитени от соления морски въздух.
Културно значение и туризъм
Голдън Гейт е един от най-разпознаваемите мостове в света и символ на района на залива. От двете страни има огледни площадки и информационни центрове за посетители; на юг се намира историческият форт Fort Point, а на север — хълмовете на Marin Headlands с панорамни гледки към моста и града. Милиони туристи годишно идват да го видят, да се разходят по мостовите тротоари и да снимат емблематичната конструкция.
Мостът остава пример за инженерна смелост, архитектурна красота и значимо обществено съоръжение, което продължава да играе важна роля в транспорта и културния живот на региона.
История
Преди моста единственият начин да се отиде на север от Сан Франциско до окръг Марин е бил с ферибот. Пътуването с ферибота отнемаше 20 минути. Преди построяването на моста Сан Франциско е най-големият американски град, който все още се обслужва предимно от фериботи. Някои експерти не смятаха, че хората могат да построят моста, защото водните течения между Марин и Сан Франциско бяха много силни. Освен това водата била много дълбока в средата - 102 м - и имало много вятър и мъгла, които можели да затруднят изграждането на моста.
През 1916 г. градският инженер на Сан Франциско се обръща към други инженери с молба да предложат идеи за мост. Един от тях, Джоузеф Щраус, проектира много евтин мост - само за 17 милиона долара, но мнозина го смятат за грозен. Местните власти го помолили да промени проекта и да работи с други експерти. Той се съгласил. Той и други експерти, особено архитектът Ървинг Мороу, проектират моста отново, този път като висящ мост. Висящият мост има високи кули, които държат дълги въжета, а въжетата поддържат или "окачват" моста.
Мостът се нарича Голдън Гейт, защото пресича пролива Голдън Гейт - водната зона между полуостров Сан Франциско и полуостров Марин Каунти.
През 1930 г. жителите на Сан Франциско и окръг Марин се съгласяват, че местните власти могат да продават облигации на населението, за да съберат пари за моста. Новият мост щял да струва 30,1 милиона долара. Но по това време за правителствата е било трудно да продадат облигациите заради краха на Уолстрийт през 1929 г. Накрая Bank of America, която се намирала в Сан Франциско, се съгласила да купи всички облигации, за да подпомогне местната икономика.
Строителство
Строежът започва на 5 януари 1933 г. и е завършен през април 1937 г. По време на строежа загиват 11 души, затова строителите поставят мрежа под моста за безопасност на строителите. Мрежата спасява деветнадесет мъже.
Когато завършват моста, те го боядисват с червеникаво-оранжев уплътнител - вид боя, която предпазва моста от вода и влага. Хората харесали цвета, защото изглеждал добре с околността на моста и се виждал лесно в мъглата, затова мостът бил официално боядисан с цвета, наречен International Orange.
Мостът Голдън Гейт
Днес
Хората могат да преминават по моста с автомобили или мотоциклети по всяко време. През светлата част на денонощието те могат да преминат с велосипед или пеша. Те не могат да преминават по моста с ролкови кънки, скейтбордове или мотопеди.
Когато мостът е открит, шофьорите плащат по 50 цента за преминаване по него в двете посоки. Днес, когато шофьорите се движат на север по моста (напускайки Сан Франциско), не трябва да плащат, но от 2 септември 2008 г., когато се движат на юг (влизайки в Сан Франциско), трябва да платят 6 долара, ако плащат в брой, или 5 долара, ако си купят пропуск за Fastrak.
Хората често скачат от моста, за да се самоубият. Те падат от 75 метра и повечето от тях умират, когато попаднат във водата. Над 1600 души се самоубиват, скачайки от моста.
Въпроси и отговори
В: Какъв вид мост е мостът Голдън Гейт?
О: Мостът Голдън Гейт е висящ мост.
В: Къде преминава мостът Голдън Гейт?
О: Мостът Голдън Гейт пресича залива на Сан Франциско.
В: Какъв е маршрутът на моста Голдън Гейт?
О: Мостът "Голдън Гейт" преминава по американски път 101 и калифорнийски щатски път 1.
В: Колко е дълъг мостът Голдън Гейт?
О: Мостът Голдън Гейт е дълъг 2 824 метра (9 266 фута).
Въпрос: Кога мостът Голдън Гейт е открит за използване?
О: Мостът Голдън Гейт е открит за експлоатация през 1937 г.
Въпрос: За колко време мостът Голдън Гейт е бил най-дългият мост в света?
О: До 1964 г. мостът Голдън Гейт е най-дългият мост в света.
В: Има ли пешеходна пътека на моста Голдън Гейт?
О: Да, по моста Голдън Гейт има пешеходна пътека за хора и велосипеди.
обискирам