Мостът Голдън Гейт

История

Преди моста единственият начин да се отиде на север от Сан Франциско до окръг Марин е бил с ферибот. Пътуването с ферибота отнемаше 20 минути. Преди построяването на моста Сан Франциско е най-големият американски град, който все още се обслужва предимно от фериботи. Някои експерти не смятаха, че хората могат да построят моста, защото водните течения между Марин и Сан Франциско бяха много силни. Освен това водата била много дълбока в средата - 102 м - и имало много вятър и мъгла, които можели да затруднят изграждането на моста.

През 1916 г. градският инженер на Сан Франциско се обръща към други инженери с молба да предложат идеи за мост. Един от тях, Джоузеф Щраус, проектира много евтин мост - само за 17 милиона долара, но мнозина го смятат за грозен. Местните власти го помолили да промени проекта и да работи с други експерти. Той се съгласил. Той и други експерти, особено архитектът Ървинг Мороу, проектират моста отново, този път като висящ мост. Висящият мост има високи кули, които държат дълги въжета, а въжетата поддържат или "окачват" моста.

Мостът се нарича Голдън Гейт, защото пресича пролива Голдън Гейт - водната зона между полуостров Сан Франциско и полуостров Марин Каунти.

През 1930 г. жителите на Сан Франциско и окръг Марин се съгласяват, че местните власти могат да продават облигации на населението, за да съберат пари за моста. Новият мост щял да струва 30,1 милиона долара. Но по това време за правителствата е било трудно да продадат облигациите заради краха на Уолстрийт през 1929 г. Накрая Bank of America, която се намирала в Сан Франциско, се съгласила да купи всички облигации, за да подпомогне местната икономика.

Строителство

Строежът започва на 5 януари 1933 г. и е завършен през април 1937 г. По време на строежа загиват 11 души, затова строителите поставят мрежа под моста за безопасност на строителите. Мрежата спасява деветнадесет мъже.

Когато завършват моста, те го боядисват с червеникаво-оранжев уплътнител - вид боя, която предпазва моста от вода и влага. Хората харесали цвета, защото изглеждал добре с околността на моста и се виждал лесно в мъглата, затова мостът бил официално боядисан с цвета, наречен International Orange.

Днес

Хората могат да преминават по моста с автомобили или мотоциклети по всяко време. През светлата част на денонощието те могат да преминат с велосипед или пеша. Те не могат да преминават по моста с ролкови кънки, скейтбордове или мотопеди.

Когато мостът е открит, шофьорите плащат по 50 цента за преминаване по него в двете посоки. Днес, когато шофьорите се движат на север по моста (напускайки Сан Франциско), не трябва да плащат, но от 2 септември 2008 г., когато се движат на юг (влизайки в Сан Франциско), трябва да платят 6 долара, ако плащат в брой, или 5 долара, ако си купят пропуск за Fastrak.

Хората често скачат от моста, за да се самоубият. Те падат от 75 метра и повечето от тях умират, когато попаднат във водата. Над 1600 души се самоубиват, скачайки от моста.