Подводни планини (сеамунти) — определение, екосистема и заплахи

Подводни планини (сеамунти): научете за тяхната богата екосистема, значение за риболов и нарастващите заплахи — дънно тралене, свлачища и човешко въздействие.

Подводната планина е планина, която се издига от океанското дъно, но не достига до повърхността на водата (морското равнище), затова не се смята за остров. Повечето подводни планини са вулканичен произход — обикновено се образуват от подводни вулкани, но могат да възникнат и чрез тектонски процеси. Типичната височина над морското дъно е от около 1000 до 4000 метра (3000–13000 фута), а върховете им често са разположени на стотици до хиляди метри под повърхността.

Форма, жизнен цикъл и примери

Подводните планини се срещат в различни форми и размери. Някои са стръмни конуси, други имат по-равни ръбове; при стареенето много вулканични хребети потъват и могат да образуват плоскотопи върхове, известни като гийоти. Те следват характерен модел на растеж (активна вулканична фаза), потъване и ерозия. Пример за активна подводна вулканична планина е подводната планина Лоихи в Хавайско-императорската верига от подводни планини.

Екосистема и биологично значение

Морските планини са едни от най-разпространените океански екосистеми в света и често работят като оазиси на биологично разнообразие в открития океан. Издигнатият релеф променя океанските течения и предизвиква локално издигане (upwelling) и въртежи, които концентрират хранителни вещества и планктон. Това привлича корали (включително студеноводни коралови градини), риби и китоподобни, както и гъбни и безгръбначни общности. Много видове, обитаващи подводните планини, са специфични за тези местообитания и проявяват висока степен на ендемизъм.

Подводните планини подпомагат риболова, като концентрират възрастни и млади риби, което ги прави важни за местните и промишлените улови. Поради това те имат както екологична, така и икономическа стойност.

Заплахи и човешко въздействие

Въпреки значението им, много от екосистемите на подводните планини са уязвими. Основните заплахи включват:

• Дънно тралене: това е най-опустошителната практика за тези местообитания — буквално изстъргва морското дъно и разрушава коралови градини и структури, които са нужни за възстановяване. В статии и проучвания често се цитира, че до 95 % от екологичните щети се нанасят от дънното тралене.
• Интензивен риболов: свръхуловът може да доведе до драстично намаляване на популациите на ценни видове и да наруши трофичните връзки.
• Дълбоководен добив на минерали: твърди минерални покрития (напр. кобалт-кобалтни кори по склоновете на подводни планини) привличат интерес за добив, което носи риск от дълготрайни щети върху биотата.
• Климатични промени и обезкиселяване на океаните: повишаването на температурата и спадът на pH влияят на корали и други организми, особено тези с калциеви скелети.
• Инвазии и замърсяване: пренасяне на организми с корабни баластни води и акумулиране на замърсители също представляват риск.

Някои добре документирани случаи показват намаляване на запасите вследствие на интензивен риболов. Освен това, една от най-големите природни опасности, свързани с подводните планини, са срутвания на фланговете: с напредване на възрастта и при определени геоложки условия големи свлачища могат да предизвикат масивни цунами.

Изследване и картографиране

Повечето подводни планини все още не са проучени или дори картографирани — по оценка има около 100 000 подводни планини по света, но само част от тях са подробно изследвани. За събиране на данни се използват различни технологии:

• Батиметрията (на място) и сателитната алтиметрия — за откриване и грубо моделиране на релефа.
• Мулти-лъчеви сонари (multibeam) — подробна картография на формата и наклона.
• ROV (дистанционно управлявани подводни апарати), AUV (автономни подводни апарати) и пилотирани подводници — за визуално обследване, вземане на проби и наблюдение на биотата.

Има и инциденти, свързани с непознати подводни прегради: например подводната планина Мюрфийлд е кръстена на кораб, който се е ударил в нея през 1973 г., което подчертава и навигационните рискове от непълната карта на океанското дъно.

Защита и управление

За опазване на екосистемите на подводните планини се прилагат различни мерки: създаване на морски защитени зони, ограничения или забрани за дънно тралене, регулации за дълбоководен добив и промишлен риболов, както и международно сътрудничество при опазване на биоразнообразието в открития океан. Научните изследвания и мониторингът са ключови за информирано управление, защото възстановяването на увредени дълбоководни общности е бавен процес — десетилетия или векове са нужни за възстановяване на сложни структури като студеноводни корали.

Подводните планини са ценни за науката, риболова и цялостната здравина на океана. За да се запази тяхната функционалност и биоразнообразие, е необходим баланс между използване на ресурсите и строгa защита на чувствителните местообитания.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява подводната планина?

Въпрос: Колко подводни планини съществуват по света?

В: Какви видове организми могат да бъдат открити на подводните планини или в близост до тях?

В: Как промишлеността на търговския риболов е била засегната от подводните планини?

Въпрос: Какви технологии могат да се използват за събиране на данни за неизследвани или некартографирани подводни планини?

В: Има ли някакви опасности, свързани с неизследвани или неизвестни подводни планини?

Търсене по буква