Риболовът е дейност, при която хората улавят риба и други водни организми с цел храна, търговия, рекреация или научни изследвания. Риболовът може да се практикува в море, езеро или река, както от брега, така и от лодка. Методи и техника се различават според мястото, целите и ресурсите на рибаря.

Обикновено рибите се лови в дивата природа, но също така голяма част от световната консумация идва от контролирани стопанства. Основните подходи за улов включват събиране с ръце, хвърляне на копия, улавяне с мрежи, риболов (с въдица и принадлежности) и улавяне с капани. В зависимост от техниката, риболовът може да бъде селективен (насочен към конкретни видове и размери) или по-малко селективен, с риск от страничен улов (bycatch).

Терминът "риболов" често обхваща и улова на други водни животни като мекотели, главоноги, ракообразни и бодлокожи. Обикновено той не се използва за улов на отглеждана риба, при който правилният термин е аквакултури или рибовъдство. За по‑големи водни бозайници, например китовете, се използва специфичният термин китолов.

Техники и съоръжения

Разнообразието от техники включва както примитивни, така и високо технологични методи. Най-често срещаните са:

  • Ръчно събиране и сърфиране — събиране на молюски и ракообразни по брега или в плитки води.
  • Хвърляне на копия и харпуни — използва се за специфични видове и на плитки или средни дълбочини.
  • Улавяне с мрежи — включва тралове, сайнове, мрежи тип "гилне" и др.; много ефективно, но може да води до голям страничен улов.
  • Риболов (с въдица) — любителски и спортен риболов, често по-щадящ към ресурсите ако е правилно управляван.
  • Капани и кошници — използват се за раци, омари и някои видове риба; добри за селективност.
  • Дълго въже (longline), тролинг, потъващи и плаващи мрежи — често използвани в промишления морски риболов.

Основни видове риболов

По цел и организация риболовът се дели на:

  • Промишлен (комерсиален) — целящ максимален улов за продажба; използва големи кораби и интензивни методи.
  • Рекреативен (спортен) — за удоволствие и отдих; регулиран е чрез лицензи и квоти в много държави.
  • Поминъчен (самоиздържащ) — дребни рибари и общности, които ловят за собствена консумация и местен пазар.

Оборудване и принадлежности

Стандартното оборудване включва въдици, макари, корди, куки, примамки, сонари и навигационни системи за по-модерните кораби. В промишления сектор се използват специализирани кораби, съоражения за бързо обработване и охлаждане на улова, както и технологии за проследяване на запасите.

Аквакултури (риборазвъждане)

Аквакултурите обхващат отглеждането на риби, миди, скариди и други водни организми в контролирани условия — в басейни, вградени клетки в открити води, или във високотехнологични рециркулационни системи. Аквакултурите допринасят значително за глобалната прехрана и са бързо растящ сектор в световната производство на риба. Предимствата включват по-стабилни доставки и възможности за селективно отглеждане, докато предизвикателствата са болести, екологични последици и генетично кръстосване с диви популации.

Значение за икономиката и храненето

Според статистически данни на ФАО общият брой на търговските рибари и рибовъдите се оценява на 38 милиона души. Рибарството и аквакултурите осигуряват пряка и непряка заетост на над 500 милиона души в развиващите се страни. Освен че доставя важен източник на протеин, риболовът подпомага местни икономики, търговия и културни практики. През 2005 г. консумацията на риба на глава от населението, уловена от див риболов, е била 14,4 килограма, като 7,4 килограма повече са получени от рибни стопанства. Освен че осигурява храна, съвременният риболов е и спорт за развлечение.

Въздействие върху околната среда и предизвикателства

Интензивният риболов и неправилните практики могат да доведат до намаляване на популациите, промяна в структурата на екосистемите и загуба на биоразнообразие. Проблеми включват:

  • Прекомерен улов (overfishing) на търговски важни видове.
  • Страничен улов (bycatch) — непреднамерен улав на деликатни или защитени видове.
  • Разрушаване на местообитанията (например при интензивен трален риболов по дъното).
  • Заразни болести и замърсяване, свързани с аквакултури.

Управление и устойчиви практики

За да се запази ресурсът и икономическите ползи, се прилагат различни мерки за управление:

  • Квоти и тавани на улов, базирани на научни оценки.
  • Сезонни забрани и ограничения за размер на улова.
  • Забрани или ограничения за определени видове съоръжения (например някои видове тралове) в чувствителни зони.
  • Създаване на защитени морски зони и възстановителни програми за местообитания.
  • Сертификационни схеми (например MSC) и проследимост в търговската верига за насърчаване на устойчиви практики.

Как могат гражданите да помогнат

Всеки може да допринесе за устойчив риболов чрез информиран избор на продукти, подкрепа на сертифицирани и отговорни доставчици, спазване на локалните правила при любителския риболов и участие в местни инициативи за опазване на водните екосистеми.

Риболовът и рибовъдството остават важна част от живота и икономиките на много общности. Балансът между използване и опазване е ключът за бъдещето на водните ресурси.