Кит | широко разпространена и разнообразна група китоподобни копитни животни, които живеят в океана

Диета

Белодребните китове се хранят с планктон и крил. Планктонът представлява облаци от много малки рибки, които плуват във водата. Устата на китовете е много голяма. Те отварят устата си много широко и побират голяма порция морска вода. Гърлото им се разтяга много широко, за да бъде пространството в устата им още по-голямо. След това те затварят устата си и изстискват морската вода. Храната не изтича, защото вместо зъби тези китове имат филтри, наречени бивни. Балините са дълги, твърди ленти, които действат като цедка. Водата преминава през балените. Животните и растенията във водата се улавят и поглъщат, а водата се връща обратно навън. Това е много различно от начина на хранене на зъбатите китове.

Зъбатите китове се хранят с по-едри риби или месо и приличат на големи делфини. Те имат остри зъби и обикновено имат голямо чело. Вътре в голямото чело има камера за издаване и насочване на звуци. Те издават всякакви звуци, включително толкова силни, че могат да шокират рибите. Могат да използват ехолокация, за да откриват неща, които не могат да видят. Някои зъбати китове, като кашалота, почти никога не се наричат делфини. Някои от тях винаги се наричат делфини. Други приличат на делфини по някои признаци и на китове по други.

Таксономия

Китоподобните се разделят на два подразреда:

• Най-големият подразред, Mysticeti (китове с бивни), се характеризира с бивни - подобна на сито структура в горната челюст, направена от кератин, която се използва за филтриране на планктон от водата.
• Одонтоцетите (зъбати китове) имат остри зъби за лов. Одонтоцетите включват също делфини и морски свине.

Както китоподобните, така и членестоногите сега се класифицират в надред Cetartiodactyla, който включва китовете и хипопотамите. Китовете са най-близките живи роднини на хипопотамите.

Еволюция

Всички китоподобни, включително китовете, делфините и морските свине, са потомци на сухоземни бозайници от разред Чифтокопитни (еднопръсти копитни). И двата вида са родствени с Indohyus (изчезнал полуводен еленски вид копитни животни), от който са се отделили преди около 54 милиона години. Примитивните китове вероятно за първи път са излезли в морето преди около 50 млн. години и са станали напълно водни около 5-10 млн. години по-късно. Pakicetus е важен преходен вид.

Учени от университета в Плимут изследват много животни, които се гмуркат и задържат дъха си - от насекоми до китове, и установяват, че по-големите животни могат да задържат дъха си по-дълго от по-малките, тъй като могат да съхранят повече кислород за размера си, като тази разлика е много по-голяма при топлокръвните животни, отколкото при студенокръвните. Според тях това може да е причината съвременните китове и изчезналите гмуркащи се животни като плезиозаврите да станат толкова големи.

Физиология

Поради мястото, където живеят (и за разлика от много други животни), китовете дишат съзнателно: те решават кога да дишат. Китовете дишат през дупки. Балиновите китове имат две, а зъбатите китове - една. Те се намират в горната част на главата: животното диша, докато по-голямата част от тялото му е под водата. При дишане първо се изхвърля допълнително вода от дупката, като се образува струя във въздуха, а след това се вдишва въздух в белите дробове.

Всички бозайници, включително китовете, спят, но те не могат да останат в безсъзнание твърде дълго, защото трябва да са в съзнание, за да дишат. Смята се, че само едното полукълбо (половината) на мозъка им спи едновременно, така че китовете никога не спят напълно, но все пак получават необходимата им почивка. Смята се, че китовете спят по около осем часа на денонощие.

Бебето кит се нарича "теле". На всеки две или три години се ражда по едно теле. Бременността продължава до една година. При много видове кърменето продължава повече от година; между майката и телето съществува силна връзка. Репродуктивната зрялост настъпва на седем до десет години. При този начин на размножаване се получава малко потомство, но се увеличава шансът му да оцелее. Ловът оказва силно въздействие върху тези животни, които бавно възстановяват числеността си.

Поведение на китовете

Социализация

Известно е, че китовете преподават, учат, сътрудничат, планират и дори скърбят.

Нарушаване на

Когато китът скочи във въздуха и след това целенасочено се хвърли във водата с голям плясък, се нарича "пляскане". Понякога той се върти във въздуха, когато прави това. Учените не са сигурни дали пляскането се прави за игра, за да се почисти кожата на кита от полепнали по нея неща или за да се каже нещо на другите китове.

На повърхността има и редица други поведения, които не са добре проучени. "Записване" е, когато китът плува бавно на повърхността на океана с много малко движение. Когато китът прави това, той прилича на дънер във водата. Някои учени смятат, че това е вид почивка или сън за китовете. "Шпиониране" е, когато китът седи изправен във водата с глава, която е изправена и излиза от водата. Понякога китът се върти в кръг, докато се шпионира. Някои учени смятат, че това може да се дължи на факта, че китовете се опитват да видят какво се случва над водата. Когато китът е обърнат с лице надолу във водата, той се движи с "лобна опашка". След това той удря водата с гръмотевичен звук. Учените смятат, че това може да се прави, за да се предупредят другите китове за опасност или като метод за хранене.

Свързани страници

• Китолов