Делфини: видове, биология, интелигентност и ехолокация
Делфините са бозайници от разред Китоподобни. Те са част от зъбатите китове и обикновено са сред по-малките представителите на китовете. Повечето от тях живеят в солените води на океаните, но някои населява т сладководни системи — има океански и речни делфини. Дължината на делфините варира обикновено от около 1,5 м до 4 м, но най-големият делфин — кит-убиец (или косатка) — може да достигне до 8 м. Делфините образуват социални групи (ядраци или стада), в които членуването, кооперацията при лов и общуването са важни за оцеляването им.
Произход на името и основни отличителни белези
Названието "делфин" идва от старогръцкото δελφίς (delphis), което означава "с утроба", тъй като първоначално се е смятало, че делфинът е риба с утроба. Днес е установено, че делфините са бозайници — дишат въздух, раждат жива рожба и кърмят младите си.
Анатомия и физиология
Делфините дишат въздух чрез един или два ноздри, събрани в т.нар. ноздрен отвор (blowhole), който се намира на върха на главата им — това им позволява лесно да издишат и вдишат, излизайки на повърхността на водата. Кожата им е гладка, без люспи, с плътна мускулатура, която им дава аеродинамична форма и позволява бързо плуване. Делфините имат добре развит мозък и сложна нервна система; много видове показват високо равнище на социално поведение и когнитивни способности.
Храна и поведение при лов
Повечето делфини са месоядни — хранят се предимно с риби и калмари, но някои видове ловуват и по-големи морски животни. Те често ловуват групово, използвайки координация, ограждане на риби или удряне във водата, за да стресират и уловят плячката. Някои популации практикуват използване на инструменти — например делфини, които използват морски гъби, за да предпазят муцуната си при търсене на храна по дъното.
Размножаване и развитие
Делфините раждат живи малки — обикновено по едно теле след продължителна бременност, която при различните видове е от около 10 до 17 месеца. Майките полагат продължителни грижи за малките, които се кърмят с мляко и остават близо до майката няколко месеца до няколко години, докато придобият самостоятелност. Социалната структура на групите често влияе върху размножителното поведение и кариерното обучение на младите животни.
Интелигентност и общуване
Делфините са известни с висока интелигентност: имат голям мозък спрямо телесното си тегло, сложна неокортекстура и способност за учене, решаване на проблеми и социално учене. Те използват богат набор от звуци — свирки, щракания и кликове — за да общуват помежду си и за ехолокация. При някои видове е документирано наличие на "подписни" свирки, които изпълняват функция, сравнима с индивидуално име. Делфините са преминали и теста със самосъзнаване в огледало (при някои видове), демонстрирайки елементи на самосъзнание.
Ехолокация
Една от ключовите сетивни способности на делфините е ехолокацията, за да намират храната си и да се ориентират в средата. Ехолокационните сигнали се генерират в носната област чрез специални структури и се фокусират от т.нар. "мелон" — мастна част в предната част на главата, която действа като леща за звука. Отраженията се улавят чрез долната челюст и се предават към вътрешното ухо. Делфините могат да различават форма, размер, разстояние и скорост на обекти със забележителна точност; честотният обхват на кликовете им често надхвърля човешкия слух (до над 100–150 kHz при някои видове), което позволява висока пространствена резолюция.
Взаимодействие с човека и опазване
Делфините имат дълга история на взаимодействие с хората — от наблюдение и лов до използване в развлекателната индустрия, изследвания и терапевтични програми. Въпреки че общуването с делфини привлича голям интерес, развъждането и държането им в плен предизвиква етични и научни дебати поради нуждите им от социална среда и големи пространства за плаване.
Много популации са заплашени от различни фактори: сбивания с рибарски мрежи (bycatch), загуба на хабитат, замърсяване (включително акумулиране на тежки метали и органични замърсители), шумово замърсяване, морски туризъм и климатични промени. За опазването им се прилагат мерки като защитени морски зони, регулиране на риболова, мониторинг и програми за възстановяване. Статутът на заплахата варира при отделните видове и популации; някои речни делфини са особено уязвими.
Интересни факти
- Делфините имат висока скорост и могат да постигат внушителни ускорения при преследване на плячка.
- Комуникацията им включва не само звуци, но и жестове, шамарене с опашка и телесен контакт.
- Някои видове създават културна предаване на знания — например специфични техники за лов, които се учат от поколение на поколение.
Делфините са сложни, социални и адаптивни морски бозайници, чието поведение и биология продължават да бъдат предмет на активно изследване. Разбирането им е важно и за научната общност, и за усилията по тяхното опазване.
Най-известният вид делфин - делфинът Ботлоноз.
Външен вид
Кожата на бутилконосите делфини е сива, гладка и гумена.
Социални плувци
Делфините плуват на групи; много голяма група се нарича стадо. Те са много социални и си помагат в борбата с хищниците. По този начин делфините са се борили с акулите. Те могат да убиват големи акули, като ги блъскат отново и отново с муцуните и главите си. Те се грижат за малките, когато майките трябва да напуснат малките си, за да търсят храна. Младите трябва да дишат по-често от възрастните, а храната може да се намира в по-дълбоки води.
Местообитание
Океанските делфини са морски животни, които живеят в морето. Те живеят във всички океани.
Местообитание
Три от четирите вида речни делфини живеят в сладководни реки. Делфинът от вида Ла Плата живее в соленоводните естуари и океана. Замърсяването на водата и загубата на местообитания са заплаха за някои делфини, особено за тези, които живеят в реките и устията.
Сън
Делфините не спят по обичайния начин. Те имат две страни на мозъка си, които използват за сън. Едната страна спи, а другата е будна. Докато спят, те държат едното си око отворено, за да следят за хищници. Делфините също така плуват в кръг, когато спят с отворено външно око, за да се пазят от опасности.
Делфините (и други китоподобни) спят във водата. Съществува опасност от акули. Докато спят във водата, животните преминават през различни етапи на съня. По време на съня те извършват някои действия: от време на време излизат на повърхността, за да дишат, и през повечето време имат отворено око. Детайлите се различават при различните видове или групи. Откриването на хищници е очевидната функция на това поведение. Подобни адаптации се срещат и при безгръбначните животни като тюлените.
Чувства
Мозъкът на делфина е подобен на човешкия по размер и развитие. Делфините имат добро зрение. Те могат да наблюдават нещо във водата и да виждат цветове. Те могат да виждат и на тъмни места.
Слухът на делфините е по-добър от зрението им. Зад очите има малки дупки, които са ушите на делфина. Делфините могат да чуят звук под водата. Те могат много добре да определят посоката на звука.
Делфини и хора
Митология
Делфините отдавна играят важна роля в човешката култура. Делфините са често срещани в гръцката митология и има много монети от древна Гърция, на които е изобразен мъж, момче или божество, яздещо на гърба на делфин. Древните гърци са приветствали делфините; забелязването на делфини, които се движат по пътя на кораб, се е смятало за добро предзнаменование. В хиндуистката митология делфинът на река Ганг е свързан с Ганга, божеството на река Ганг.
Кухня
Месото от делфини се консумира в няколко страни, включително [Япония] и Перу (където то се нарича chancho marino или "морско свинско месо"). Япония може би е най-известният и противоречив пример, но яденето на делфини не е толкова разпространено.
Терапия с делфини
Понякога делфинотерапията се използва за хора с умствени или физически увреждания. Тя включва контакт с обучени делфини. Не е установено дали това е по-добро от обичайните методи на лечение. Учените продължават да проучват делфинотерапията.
Фреска на делфини, около 1600 г. пр.н.е., от Кносос, Крит.
Чиния със сашими от делфини.
Таксономия
Океански делфини (Delphinidae)
Няколко примера:
- Род Delphinus
- Обикновен делфин (Delphinus delphis)
- Род Tursiops
- Ботленски делфин (Tursiops truncatus)
- Род Orcinus
- Косатка (Orcinus orca)
- Род Feresa
- Пигмейска косатка Feresa attenuata
- Род Pseudorca
- Лъжлива косатка Pseudorca crassidens
- Род Globicephala
- Дългоопашат пилотен кит Globicephala melas
- Късопръст пилотен кит Globicephala macrorhynchus
- Род Peponocephala
- Пъпешоглавкит Peponocephala electra
Речни делфини
- Речен делфин на Амазонка или Бото (Inia geoffrensis)
- Китайски речен делфин или Байджи (Lipotes vexillifer) (вероятно е изчезнал)
- Делфин от Ла Плата (Pontoporia blainvillei)
- Южноазиатски речен делфин Platanista gangetica
- Речен делфин наИнд (Platanista gangetica minor)
- Речен делфин на Ганг (Platanista gangetica gangetica)
Въпроси и отговори
В: Какво представляват делфините?
О: Делфините са част от зъбатите китове, но са сред по-малките китове.
В: Къде живеят повечето делфини?
О: Повечето делфини живеят в солени океани, но някои живеят и в реки.
В: Какви са размерите на делфините?
О: Дължината на делфините е от 1,5 м до 4 м, но най-големият делфин, китът-убиец, може да достигне до 8 м.
В: Живеят ли делфините на групи?
О: Да, всички делфини живеят на групи, наречени "шушулки".
В: С какво се хранят делфините?
О: Делфините се хранят с риба и я преследват на групи, за да я изядат колкото се може повече.
В: Защо делфините са заплаха за акулите?
О: Делфините могат да си помагат взаимно в борбата с хищниците и могат да убиват големи акули, като ги блъскат отново и отново с муцуните и главите си.
В: Какви са заплахите за делфините?
О: Замърсяването на водата и загубата на местообитания са заплаха за някои делфини, особено за тези, които живеят в реките и устията на реките.
