Хипопотам (Hippopotamus amphibius) — африкански полуводен бозайник

Описание

Хипопотамът има масивен торс с форма на бъчва, много широка уста и големи зъби (най-вече удължените кучешки/бивни), почти безкосместо плътно тяло, къси крака и големи размери. Теглото му обикновено варира между 1½ и 3 тона, което го прави вторият по големина сухоземен бозайник по отношение на обем и един от най-тежките по тегло — след слона и белия носорог. В текста по-рано е използван терминът членестоног, но това не описва хипопотама — той е четириног, копитен бозайник (артодактил).

Кожата на хипопотама отделя характерна червеникавокафява течност — т.нар. "кръвна пот", която всъщност действа като слънцезащитен и антибактериален филм. Хипопотамите могат да затварят очи, уши и ноздри, когато са под вода, което им помага да се адаптират към полуводен начин на живот.

Поведение и хранене

Хипопотамът е полуводен: обитава реки и езерата, където прекарва голяма част от деня, за да избегне прегряване. Във водата мъжките често охраняват територии и водят групи от 5 до 30 женски и малки. През деня те се охлаждат във водата или в калта, а привечер излизат да пасат трева, обикновено на хълмове или в савани на няколко километра от водоема. Хипопотамите пасат както в групи, така и поединично — но нощните пасажи са предпочитани за хранене.

Макар да имат къси крака, те могат да развиват изненадващо голяма скорост по суша, достигаща до около 30 км/ч на кратки разстояния. Характерни са силните им челюсти и остри бивни, с които могат да нанасят тежки наранявания — затова ги считат за едни от най-опасните животни в Африка.

Възпроизвеждане и развитие

Полова зрелост настъпва при женските обикновено на 5–6 години, а при мъжките по-късно. Бременността продължава приблизително 7–8 месеца. Обикновено се ражда по едно малко (понякога близнаци), което при раждане тежи около 25–50 кг. Малките могат да плуват почти веднага и често сучат от майката както във водата, така и на сушата. Хипопотамите достигат пълна зрялост към 8–10-годишна възраст и в дивата природа обикновено живеят до около 40 години, а в зоопаркове — понякога и по-дълго.

Разпространение и популация

Хипопотами се срещат предимно в реки и езера на Африка на юг от Сахара. Оценките за общата им популация варират; според някои източници има между 125 000 и 150 000 индивида. Най-големи популации са в Замбия (около 40 000) и Танзания (20 000–30 000).

Заплахи и опазване

Хипопотамите са заплашени основно от загуба на местообитания вследствие на човешка дейност, разширяване на земеделие и промяна в достъпа до водни ресурси. Освен това са обект на бракониерство заради месото и заради зъбите им, които се използват като заместител на слонова кост или се продават на местни пазари. Международните оценки ги поставят сред видове със значителни рискове и за това са предприети мерки за защита в много африкански държави, включително национални паркове и резервати.

Взаимодействие с хората

Хипопотамите често влизат в конфликти с хората, когато нивата на водата намалеят и животните търсят пасища близо до земеделски земи. Те могат да нападнат хора или лодки — инцидентите с хипопотами са сред водещите причини за смъртни случаи в някои региони на Африка, свързани с диви животни. Екотуризмът и образователните програми помагат да се намалят напреженията чрез по-добро управление на местообитанията и осъзнато поведение на посетителите.

Интересни факти

• Хипопотамите прекарват по-голямата част от деня във вода, за да запазят телесната си температура и влажност на кожата.
• Те не са руминанти — хранят се предимно с треви и имат челюстна структура, приспособена за рязане, а не за дълго преработване на растителни влакна в стомаха.
• Бивните им растат през целия им живот и се използват в битки за територии и партньорки.
• Кожната им "кръвна пот" има слънцезащитни и антимикробни свойства.

Хипопотамите са символ на силата и приспособимостта на африканската фауна, но за да оцелеят в следващите десетилетия е необходима комбинирана работа между правителства, регионални общности и международни организации за опазване и устойчиво управление на местообитанията им.