Хипопотам (Hippopotamus amphibius) — африкански полуводен бозайник
Хипопотам (Hippopotamus amphibius) — могъщ африкански полуводен бозайник: поведение, биология, заплахи и защита на един от най-опасните и застрашени видове.
Хипопотамът (Hippopotamus amphibius) или хипопотам, чието име на старогръцки означава "речен кон" (Ιπποπόταμος), е голям бозайник, разпространен главно в Африка. Той е тревопасно животно, което предимно пасе растителност по бреговете и в близките савани. Хипопотамът е един от само двата вида от семейство Хипопотамиди, които все още съществуват — другият е хипопотамът-пигмей.
Описание
Хипопотамът има масивен торс с форма на бъчва, много широка уста и големи зъби (най-вече удължените кучешки/бивни), почти безкосместо плътно тяло, къси крака и големи размери. Теглото му обикновено варира между 1½ и 3 тона, което го прави вторият по големина сухоземен бозайник по отношение на обем и един от най-тежките по тегло — след слона и белия носорог. В текста по-рано е използван терминът членестоног, но това не описва хипопотама — той е четириног, копитен бозайник (артодактил).
Кожата на хипопотама отделя характерна червеникавокафява течност — т.нар. "кръвна пот", която всъщност действа като слънцезащитен и антибактериален филм. Хипопотамите могат да затварят очи, уши и ноздри, когато са под вода, което им помага да се адаптират към полуводен начин на живот.
Поведение и хранене
Хипопотамът е полуводен: обитава реки и езерата, където прекарва голяма част от деня, за да избегне прегряване. Във водата мъжките често охраняват територии и водят групи от 5 до 30 женски и малки. През деня те се охлаждат във водата или в калта, а привечер излизат да пасат трева, обикновено на хълмове или в савани на няколко километра от водоема. Хипопотамите пасат както в групи, така и поединично — но нощните пасажи са предпочитани за хранене.
Макар да имат къси крака, те могат да развиват изненадващо голяма скорост по суша, достигаща до около 30 км/ч на кратки разстояния. Характерни са силните им челюсти и остри бивни, с които могат да нанасят тежки наранявания — затова ги считат за едни от най-опасните животни в Африка.
Възпроизвеждане и развитие
Полова зрелост настъпва при женските обикновено на 5–6 години, а при мъжките по-късно. Бременността продължава приблизително 7–8 месеца. Обикновено се ражда по едно малко (понякога близнаци), което при раждане тежи около 25–50 кг. Малките могат да плуват почти веднага и често сучат от майката както във водата, така и на сушата. Хипопотамите достигат пълна зрялост към 8–10-годишна възраст и в дивата природа обикновено живеят до около 40 години, а в зоопаркове — понякога и по-дълго.
Разпространение и популация
Хипопотами се срещат предимно в реки и езера на Африка на юг от Сахара. Оценките за общата им популация варират; според някои източници има между 125 000 и 150 000 индивида. Най-големи популации са в Замбия (около 40 000) и Танзания (20 000–30 000).
Заплахи и опазване
Хипопотамите са заплашени основно от загуба на местообитания вследствие на човешка дейност, разширяване на земеделие и промяна в достъпа до водни ресурси. Освен това са обект на бракониерство заради месото и заради зъбите им, които се използват като заместител на слонова кост или се продават на местни пазари. Международните оценки ги поставят сред видове със значителни рискове и за това са предприети мерки за защита в много африкански държави, включително национални паркове и резервати.
Взаимодействие с хората
Хипопотамите често влизат в конфликти с хората, когато нивата на водата намалеят и животните търсят пасища близо до земеделски земи. Те могат да нападнат хора или лодки — инцидентите с хипопотами са сред водещите причини за смъртни случаи в някои региони на Африка, свързани с диви животни. Екотуризмът и образователните програми помагат да се намалят напреженията чрез по-добро управление на местообитанията и осъзнато поведение на посетителите.
Интересни факти
- Хипопотамите прекарват по-голямата част от деня във вода, за да запазят телесната си температура и влажност на кожата.
- Те не са руминанти — хранят се предимно с треви и имат челюстна структура, приспособена за рязане, а не за дълго преработване на растителни влакна в стомаха.
- Бивните им растат през целия им живот и се използват в битки за територии и партньорки.
- Кожната им "кръвна пот" има слънцезащитни и антимикробни свойства.
Хипопотамите са символ на силата и приспособимостта на африканската фауна, но за да оцелеят в следващите десетилетия е необходима комбинирана работа между правителства, регионални общности и международни организации за опазване и устойчиво управление на местообитанията им.
Етимология
Думата "хипопотам" идва от древногръцкото ἱπποπόταμος, hippopotamos, от ἵππος, hippos, "кон", и ποταμός, potamos, което означава "река". Така че "хипопотам" означава "речен кон". Повече от един хипопотам се наричат хипопотами, използва се и "хипопотами" или "хипопотами". Хипопотамите са социални. Около 30 хипопотама живеят заедно на групи. Мъжкият хипопотам е известен като бик. Женският хипопотам се нарича крава, а малкото хипопотамче се нарича теле. Видът е известен още като обикновен хипопотам или нилски хипопотам.
Описание
Хипопотамите са четвъртите по големина бозайници в света (след китовете, слоновете и носорозите). Египетският хипопотам е по-малък от останалите. Те могат да живеят във водата или на сушата. Могат да ходят или дори да тичат по дъното на реката.
Тъй като хипопотамите са толкова големи, е трудно да бъдат претеглени в дивата природа. Повечето възрастни мъжки хипопотами тежат между 1 500 и 1 800 кг. Женските хипопотами са по-дребни и обикновено тежат между 1 300 и 1 500 кг (2 900-3 300 фунта). По-възрастните мъжки могат да станат още по-големи. Те са с тегло поне 3200 кг, а понякога дори 4500 кг.
Мъжките хипопотами изглежда продължават да растат през целия си живот. Женските хипопотами обаче стават най-тежки, когато са на около 25 години.
Хипопотамите имат големи и тежки тела, тъмносива кожа и къси крака. Основната защита на хипопотамите е изключително силната им уста. Те могат да достигнат дължина от 15 фута и тегло от 3 000 килограма.
Хипопотам в зоологическата градина в Лисабон
Рисунка на скелет на хипопотам
Вътре в устата на хипопотам
Живот
Хипопотамите са тревопасни животни, които живеят на групи. Въпреки че е полуводен и има паяжинисти крака, възрастният хипопотам не е особено добър плувец и не може да плува. Рядко се среща в дълбоки води, а когато е така, животното се придвижва чрез скокове от дъното, наподобяващи скокове на морска свиня. През деня хипопотамът обикновено остава в калта и водата, а през нощта излиза да яде трева или листа. Въпреки че са едри животни, хипопотамите могат да галопират със скорост 30 км/ч на сушата, но обикновено тръгват в тръс.
Разпределение
Много хипопотами са живели в Северна Африка и Европа допреди около 30 000 години. Отдавна те са били често срещани в района на Нил в Египет, въпреки че сега не са там. Плиний Стари пише, че по негово време най-доброто място в Египет за намиране на това животно е било в ном Саите. След арабското завоевание през 639 г. животното все още може да се намери там. Хипопотами все още се срещат в реките и езерата на Уганда, Судан, Сомалия, Кения, северната част на Демократична република Конго и Етиопия, на запад през Гана до Гамбия, а също и в Южна Африка (Ботсвана, Република Южна Африка, Зимбабве, Замбия). Някои хипопотами живеят и в Танзания и Мозамбик. Те обичат да живеят на места с не много дълбока вода.
Хипопотами и хора
Агресия
Хипопотамите са много агресивни към хората, които обикновено нападат както в лодки, така и на сушата, без видима провокация. Тази агресия на хипопотамите се дължи на това, че хората се приближават твърде близо до децата им. Хипопотамите много добре защитават своите малки и често се страхуват, че хората представляват голяма заплаха за малките им. Широко разпространено е мнението, че те са едни от най-опасните големи животни в Африка.
Археология
Най-ранното доказателство, че хората са се занимавали с хипопотами, идва от следите от рязане върху кости на хипопотами във формацията Бури отпреди около 160 000 години. По-късно се появяват скални рисунки и гравюри, показващи лов на хипопотами. Те са открити в планините на централната част на Сахара отпреди 4000-5000 години близо до Джанет. Древните египтяни също са знаели много за хипопотамите. Те са знаели, че хипопотамът е свирепо, диво животно, което живее в Нил. В египетската митология Таварет, богинята на защитата при бременност и раждане, имала глава на хипопотам. Това се дължи на факта, че древните египтяни са виждали колко защитници могат да бъдат женските хипопотами за своите малки.
Фаянсова скулптура от Новото царство на Египет, 18-19-та династия, около 1500-1300 г. пр.н.е., когато хипопотамите все още са били широко разпространени по Нил
Излежаване в лондонската зоологическа градина през 1852 г.
Въпроси и отговори
В: Какво е научното име на хипопотама?
О: Научното име на хипопотама е Hippopotamus amphibius.
В: Колко вида от семейство Хипопотамиди са все още живи?
О: В семейство Хипопотамиди има само два вида, които са все още живи.
В: Кое е третото по големина сухоземно животно по тегло?
О: Хипопотамът е третото по големина сухоземно животно по тегло, като слонът е най-тежък, а белият носорог е втори по тегло, но е малко по-малък от хипопотама.
В: Полуводен ли е хипопотамът?
О: Да, хипопотамът е полуводен, което означава, че обикновено живее на сушата, но прекарва много време в реките и езерата.
В: Как изглежда хипопотамът?
О: Хипопотамът има торс с форма на бъчва, голяма уста и зъби, почти безкосместо тяло, къси крака и големи размери.
В: Колко бързо може да бяга хипопотамът?
О: Известно е, че някои хипопотами бягат със скорост 30 км/ч (19 мили в час) на кратки разстояния.
В: Колко диви хипопотама остават в Африка на юг от Сахара?
О: Смята се, че в Африка на юг от Сахара са останали около 125 000-150 000 диви хипопотама.
обискирам