Митология
Митологията се отнася до събраните митове на дадена група хора или до изучаването на тези митове - техните истории, които те разказват, за да обяснят природата, историята и обичаите си. Тя може да се отнася и до изучаването на такива митове.
Митът е история, която не е вярна. Определението на думата "мит" все още е предмет на спорове. Митовете могат да бъдат много стари или нови (например: градски митове). Възможно е да няма записи или други доказателства, че са се случили, но поне някои части от митовете може да са верни. Знаем за тях от по-възрастните хора, които ги разказват на по-младите. Някои митове може да са започнали като "истински" истории, но когато хората са ги разказвали и преразказвали, те може да са променили някои части, така че да не са толкова "истински". Може да са ги променили по погрешка или за да ги направят по-интересни. Всички култури имат митове. Историите за гръцките и римските богове и богини са митове.
Някога много хора са вярвали в легендарни същества и животни. Животните и легендарните същества може да контролират или да имат власт над част от човешкия или природния живот. Например гръцкият бог Зевс имал власт над светкавиците и бурите. Когато Зевс пожелаел, можел да предизвика буря, а бурите предизвиквал, за да покаже гнева си. По същия начин в индуистката митология се казва, че гръмотевичните бури са гневът на Индра, главния от всички богове. Неговото най-мощно оръжие е Ваджра, или "гръмотевицата". Твърди се, че никой не може да оцелее след атака с това оръжие. Друг пример е египетският бог Атум, за когото се казвало, че е създател на всичко в света.
Съдържание на митовете
С течение на времето всички култури са развили своя собствена митология. Митологията включва легендите за тяхната история, религиите им, историите за създаването на света и героите им. Тези истории имат голяма символична сила и това може би е основната причина да оцеляват толкова дълго, понякога в продължение на хиляди години.
Главните герои в митовете обикновено са богове, полубогове или свръхестествени хора, докато в легендите главните герои обикновено са хора. Съществуват много изключения или комбинации, като например в "Илиада", "Одисея" и "Енеида". Митовете често се одобряват от владетели и жреци и са тясно свързани с религията или духовността. Всъщност много общества групират своите митове, легенди и история заедно, като смятат митовете за истински разкази за далечното си минало.
Митовете за сътворението се случват в някаква ранна първична епоха, когато светът не е достигнал сегашния си вид. Други митове обясняват как са били установени и осветени обичаите, институциите и табутата на обществото. Отделно място е отделено за народните приказки, които не се смятат за верни от хората, които ги разказват. С разпространението на историите в други култури или с промяната на вероизповеданията обаче митовете могат да започнат да се смятат за народни приказки. Понякога митовете и легендите се сливат. Техните божествени герои се превъплъщават в хора или в получовеци (като великани, елфи и феи).
Митовете за сътворението описват "официалното" вярване за това как е създаден светът. Тези митове се различават значително в различните общества, както ясно показва всяка колекция от митове. През последните три века властта на митовете над съзнанието на хората е била оспорена от развитието на науката.
Мнения на историците за митовете
Въпреки че митовете често се смятат за разкази за събития, които не са се случили, много историци смятат, че митовете са за действителни събития, които са свързани със силно символично значение или са били променени, изместени във времето или мястото, или дори обърнати. Един от начините да мислим за този процес е да си представим, че "митовете" се намират в далечния край на една въображаема линия. В единия край на линията е "безпристрастното описание", а "легендарното събитие" или "митичният статут" са близо до другия край. Когато дадено събитие се приближава към "митичния" край на тази линия или континуум, начинът, по който хората мислят, чувстват и говорят за събитието, се променя. То може да придобие по-голяма историческа значимост, докато "фактите" стават по-малко важни. Докато стигнем до митичния край на линията, историята "заживява свой собствен живот" и фактите за първоначалното събитие стават почти маловажни.
Свързани страници
- Митология (книга)
- Социална психология
Въпроси и отговори
В: Какво е митология?
О: Митологията се отнася до събраните митове на дадена група хора - техните истории, които те разказват, за да обяснят природата, историята и обичаите. Тя може да се отнася и до изучаването на такива митове.
В: Какво е мит?
О: Митът е история за далечното минало, която се смята за вярна в обществото, в което се разказва. Митовете за сътворението се случват преди светът да достигне сегашния си вид в най-далечното време - първия съществуващ период от време, известен като първична епоха. Героите обикновено не са хора; те могат да бъдат богове, полубогове и други свръхестествени фигури.
Въпрос: По какво митовете се различават от народните приказки и легендите?
О: Митовете обикновено се приемат за истински, за далечното минало и съдържат нечовешки герои, докато легендите обикновено съдържат човешки герои, а народните приказки се приемат за измислица.
В: Защо някои религиозни хора се противопоставят на това техните вярвания да бъдат наричани митове?
О: Някои религиозни хора се противопоставят на това вярванията им да бъдат наричани митове, защото вярват, че те са истински, а не лъжливи или измислени, както много митове.
В: Защо някои учени предпочитат да не използват думата "мит", когато става дума за религия?
О: Някои учени предпочитат да не използват "мит", когато говорят за религия, за да избегнат третирането на една религия като по-важна или по-истинска от друга.
В: Каква е целта на митовете за сътворението за обществата?
О.: Митовете за сътворението служат за обяснение на това как се е появила дадена реалност, обяснявайки защо едно общество работи и е структурирано по този начин.
