Пясъчник — седиментна скала: кварц, минерали и строителна употреба

Пясъчник — седиментна скала с кварц и минерали: здрав, устойчив и широко използван в строителството; научете за образуване, свойства и трансформация в кварцит.

Пясъчникът е седиментна скала. Това е скала, изградена от уплътнен пясък. Пясъкът представлява малки скални и минерални зърна (като кварц и фелдшпат). Това са най-разпространените минерали в земната кора. Зърната в пясъчника обикновено са с размер от 0,063 до 2 мм; сортирането, формата и съотношението между минералите определят физичните му особености и външния вид.

Произход и образуване

Пясъчникът се образува, когато насъбраният пясък в реки, езера, пустини или крайбрежни райони се уплътни и се циментира във времето чрез процеси на диагенеза. Водата, богата на разтворени вещества, може да отлага минерален „цимент“ между зърната — най-често силициев диоксид (кварц), карбонат (калцит) или железни оксиди — който втвърдява наслагванията.

Състав и видове

• Кварцов пясъчник (кварцитен аренит) — съдържа предимно кварц и е устойчив на химическо разтваряне и механично износване.
• Аркоза — пясъчник с високо съдържание на фелдшпат, по-често образуван близо до източника на материали и по-слабо сортиран.
• Грейуак (сламест пясъчник) — съдържа много дребно скално и глинесто съдържание и е по-малко устойчив.

Структура и свойства

Пясъчниците могат да имат различни цветове — от бял и жълт до червен и сив — в зависимост от примесите и цимента. Те често запазват седиментационни структури като кръстосано наслагване (cross-bedding), пластове и отпечатъци от организми (фосили). Пористостта и пропускливостта на пясъчника ги правят важни скали като акумулатори на подпочвени води и нефтени газове.

Твърдост, устойчивост и метаморфоза

Пясъчникът, който е устойчив на атмосферни влияния, се използва за строителство в много страни. Той може да бъде твърда скала. Например тротоарните плочи могат да бъдат изработени от твърд пясъчник. Устойчивостта зависи от типа цимент (силициев, карбонатен или желязосъдържащ) и от зърнестостта. Някои пясъчници са така добре «закърпени» със силициев цимент, че стават почти толкова твърди като метаморфния кварцит.

Пясъчникът се превръща в кварцит чрез нагряване и налягане. Това се случва, когато скалите се притискат и нагряват под планинска верига. Процесът на метаморфизъм ре-кристализира кварцовите зърна и често заличава оригиналната седиментна текстура.

Приложения

Пясъчникът има широка употреба:

• в строителството — като облицовъчен и каменен материал за фасади, подове, тротоари и настилки;
• като декоративен и първичен материал за архитектурни детайли и скулптури;
• в индустрията — някои видове се използват за пясъчно леене и шлайфане;
• в хидрогеологията и нефтената геология — като резервоарни скали поради тяхната пористост и пропускливост.

Добив и опазване

Пясъчникът се добива от кариери и отворени рудници. При експлоатация трябва да се внимава за визуалния и природен облик на територията, както и за замърсяване на водите. Прилагането на защитни покрития и правилна поддръжка може да увеличи експлоатационния живот на пясъчниковите елементи в строителството.

В резюме: пясъчникът е разнообразна и широко разпространена седиментна скала с важни геоложки, икономически и строителни приложения. Неговите характеристики зависят от произхода на зърната, типа на цимента и последващите геоложки процеси.

Търсене по буква