Сеизмограма: какво е, как се записва и роля при земетресения
Сеизмограма: какво е, как се записва и защо е ключова при земетресения. Научете как работят сеизмометри, цифровите записи и ролята им в анализите и ранното предупреждение.
Сеизмограмата е запис на движението, предизвикано от земетресение, в измервателна станция като функция на времето. Сеизмограмите обикновено се правят със сеизмометри. Сеизмометрите записват движенията по три картезиански оси (x, y и z), като оста z е перпендикулярна на земната повърхност, а осите x и y са успоредни на повърхността. Записът показва как земната повърхност (или самият апарат) се измества, ускорява или придвижва във времето и дава подробна времева картина на преминалите сеизмични вълни.
Как се записва сеизмограмата
В миналото сеизмограмите са били записвани на хартия, прикрепена към въртящи се барабани. Някои системи са използвали писалки върху обикновена хартия, други — светлинни лъчи за осветяване на светлочувствителна хартия. Днес почти всички сеизмограми се записват в цифров вид, за да се улесни компютърният анализ. Цифровите станции съдържат аналогово-цифров преобразуване, часовник с висока точност (GPS) за синхронизация и локално съхранение или пренос в реално време към центрове за наблюдение.
Записите могат да представляват различни физични величини, в зависимост от сензора: разместване (метри), скорост (метри/секунда) или ускорение (метри/секунда^2). За различни приложения се използват различни видове сензори — широколентови сеизмометри за регистриране на дългопериодни и отдалечени трусове и акселерометри за силни, локални ускорения при силни земетресения. Честотният диапазон и скоростта на дискретизация (sampling rate) варират — от много ниски честоти за дълги вълни до десетки и стотици проби в секунда при инженерни измервания.
Как се интерпретират сеизмограмите
Сеизмограмите показват пристигането на различни видове сеизмични вълни: първи обикновено се появяват P-вълните (първични, сгъстителни), след тях S-вълните (вторични, срязващи) и най-късно — повърхностните вълни (Love и Rayleigh), които често причиняват най-големи разрушения. Сравнявайки времето на пристигане на P- и S-вълните от няколко станции, се определя местоположението на епицентъра и дълбочината на труса.
Амплитудата и честотният състав на сеизмограмата се използват за оценка на енергията на труса и за изчисляване на магнитуди — исторически по скалата на Рихтер (където амплитудата и разстоянието до епицентъра играят роля), а днес и по по-модерни схеми като локална магнитуда, моментна магнитуда и др. При анализа често се извършват обработки като филтриране, премахване на отговорa на инструмента (instrument response), спектрален анализ и изчисляване на интеграли/диференциали (за да се превърне ускорението в скорост или разместване).
Формати, обработка и използване
Цифровите записи се съхраняват в стандартизирани формати (например miniSEED, SAC и др.), което улеснява обмена и автоматизирания анализ. Съвременните мрежи от сеизмологични станции изпращат данни в реално време към центрове за наблюдение, където автоматични алгоритми детектират и характеризира събитията — определят момент, мощност, местоположение и предупреждават оператори и население при възможност за ранно предупреждение.
Сеизмограмите са важни и за инженерните приложения: анализ на локалната сеизмична опасност, проектиране на сгради, оценка на динамични натоварвания и реконструкция на поведенето на почвите по време на трусове. Освен това се използват за научни изследвания — изследване на структурата на Земята чрез томография, наблюдение на вулканична дейност и мониторинг на човешки индуцирани сеизмични източници (напр. добивни дейности).
Практически бележки и ограничения
Качеството на сеизмограмата зависи от инсталацията (фиксиране към скала или сграда), условията на шум (трафик, вятър, метеорологични условия) и точността на времевото отбелязване. За сигурни резултати е необходимо калибриране на инструментите, премахване на шума и внимателна проверка на автоматично изведените параметри.
В резюме: сеизмограмите са основният количествен запис на сеизмичната активност — те дават информация за времето на пристигане на вълните, амплитудите, честотния състав и позволяват локализиране на трусовете, изчисляване на магнитуди и оценка на въздействието върху инфраструктурата и обществото.

Сеизмограма на земетресението Sylmar085 в дробни стойности на гравитационното ускорение, UCSD.
обискирам