Алевролит (алеврит/тиня): определение, свойства и образуване
Алевролит (алеврит/тиня): научете определението, свойства и образуване — минерален състав, процеси на образуване, полеви тестове и влияние върху ландшафта.
Алевролитът е кластична (утайкова) скала, съставена предимно от много фини несвързани частици — т.нар. тинни или аевролитни зърна. За да бъде една скала смятана за алевролит (siltstone), тя трябва да съдържа над 50 % алевролитен материал; поради това често се разглежда заедно с други фини утаечни скали като мутонитите и шистовете. В някои описания се използва и терминът кална скала за подобни фини, утайкови образувания.
Зърнест размер и състав
Тинята (също наричана алеврит или silt) представлява частици по-малки от песъка и по-големи от глината. Прагът за зърнест размер обикновено се дава като 1/16 от милиметъра (~0,0625 mm) за горна граница и 1/256 (~0,0039–0,004 mm) от милиметъра за долна граница. Главните минерални компоненти, които дават най-голям принос за образуването на тиня, са Кварцът и фелдшпатът, а също глинени минерали и дребни карбонати или органични частици — в зависимост от източника и условията на отлагане.
Физични и механични свойства
- Текстура: фино зърнеста; при литификация (превръщане в скала) алевролитът може да бъде компактна, но все пак фина по структура скала.
- Пластичност: при насипно състояние тинята обикновено е слабо пластична или непластична; в някои случаи съдържанието на глина увеличава пластичността.
- Поведение при втвърдяване: алевролитът като скала е по-малко пластичен от глинените скали, но при повторно намокряне/ремоделиране може лесно да се втечнява (ликвефакция), което е важно за инженерната оценка на терена.
- Цвят: варира от сиво, жълтеникаво и кафяво до червено или зелено в зависимост от съдържанието на органични вещества и желязо.
- Проницаемост и компресивност: средни до ниски стойности; подложен на уплътняване при натоварване.
Образуване и депозиране
Тинята е продукт най-вече на физическото изветряне — механичен разпад на скалите (например вследствие на замръзване и размразяване, ерозия от вода и вятър). Физическото изветряне не включва значими химични промени в минералите, а разделянето им на много фини кристални или фрагментарни частици. Тези частици се транспортират с водни маси, ледници или вятър и се отлагат в среди с ниска енергия: речни тераси, делти, езера, лагуни и дълбокоморски басейни.
Едно от най-големите количества тиня, изпрани от ерозията, се намира в масиви като Хималаите, където интензивните валежи и стръмният релеф водят до огромни надплащания на фини частици по реките и равнините под тях.
Поле и лабораторни признаци
В полеви условия съществува прост тест за бърза оценка дали материалът е тинест/алевролитен: да се сложи малко парче наситнена/сухата проба между зъбите — ако усещането е „зърнисто“ или леко грапаво, това е показател за присъствие на тиня/алеврит. Този тест е индикационен и не заменя лабораторните анализи; при някои случаи може да се използва и допир с ръка, смачкване между пръстите или преминаване през сито за прецизиране на зърнестостта. Внимание: не използвайте силно натискание с предните зъби върху непознати образци поради риск от повреда на зъбите.
Лабораторно се определят процентно съдържание на фракции (пясък/тиня/глина), минералния състав (рентгенови методи), пластични свойства (Atterberg limits) и други инженерни параметри.
Инженерни и практични аспекти
- В строителството и геотехниката тинята и алевролитите могат да бъдат проблемни основания: склонни са към уплътняване и, при наситеност, към втечняване и намаляване на носещата способност.
- Някои тинести депозити дават бързи глини (quick clays), които при ремоделиране се превръщат в много нестабилни маси и са причина за големи свлачища.
- Използване: алевролитите рядко се използват директно като строителен камък поради фината си структура, но насипни тинести материали могат да се използват за производство на тухли, покривни материали или като пълнител в някои промишлени процеси след подходящо третиране.
Класификация — как се различава от други скали
Разликата между пясък, тиня и глина се определя главно от зърнестия състав: пясък (> ~0,0625 mm), тиня/алеврит (~0,004–0,0625 mm) и глина (< ~0,004 mm). В утаечната литология скали, съдържащи повече от 50 % тиня, се наричат алевролити (siltstones); ако съдържанието на глина е по-голямо и скалата е финослоеста, може да бъде определена като мутонит или шист (shale) при изразена слоестост.
В резюме: алевролитът е финия род утайкова скала, произхождаща от механично изветрени и транспортирани частици (тиня), богата на кварц и фелдшпат и имаща специфично инженерно поведение, което изисква внимание при строителни и геоложки оценки.


Правоъгълни фуги в алевролит (горе) и черен шист (долу) в шистите на Утика (ордовик) близо до Форт Плейн, Ню Йорк.
Въпроси и отговори
В: Какво е алевролит?
Отговор: Алевролитът е вид тинеста скала, която трябва да е съставена от над 50 % алевролити.
В: Какво е ил?
О: Илт е всяка частица, по-малка от пясък - 1/16 от милиметъра (~0,06 mm), и по-голяма от глина - 1/256 (~0,004 mm) от милиметъра.
В: Как се образува тинята?
О: Тинята се образува чрез физични процеси на изветряне, като замразяване и размразяване, и не включва никакви химични промени в скалата.
В: Кои са най-големите причинители на тиня?
О: Кварцът и фелдшпатът са най-големите източници на ил.
Въпрос: Къде на Земята се намира едно от най-големите съотношения на ил?
О: Един от най-високите дялове на ил на Земята се намира в Хималаите, където валежите достигат до пет до десет метра годишно.
В: Какви са свойствата на тинята?
О: Тинята обикновено е несвързваща и непластична, но може лесно да се втечнява.
В: Какъв е простият полеви тест, с който може да се прецени дали дадена скала е алевролит или не?
О: Прост полеви тест за преценка дали една скала е алевролит или не е да се постави скалата до зъбите. Ако скалата се усеща като "зърнеста" в зъбите, значи е алевролит.
обискирам