Калните скали: видове, класификация и значение в геологията
Калните скали съставляват по-голямата част от седиментните скали на Земята. Те са клас дребнозърнести силицикластични седиментни скали, образувани главно от частици с много малък размер (силициеви и глинени минерали, органични остатъци и вторични минерали). Калните скали включват широко разнообразие от литологии — от ситноалевролитни слоя до органични шисти — и играят ключова роля в записването на палеоекологични, палеоклиматични и тектонски събития.
Видове кални скали
Видовете кални скали, посочени по-долу, отразяват традиционни наименования, използвани в полевата и лабораторната практика:
- алевролит (сителити/силтстони) — дребнозърнести скали, доминирани от ситови частици;
- глинест камък — скала, в която доминират частици от глинен размер и глинести минерали;
- кал — общ термин за много дребнозърнести седименти (често използван в полето);
- шисти — фисилни, фино-слоести кални скали, които лесно се разделят на тънки пластове;
- шисти — (повторение на горното наименование в някои класификационни списъци).
На практика термините често се припокриват и точната употреба зависи от критериите за зърнестост, фисилност и минерален състав.
Зърнестост и граници
Повечето от частиците в калните скали са по-малки от 0,0625 mm (1/16 mm или 0,0025 инча). За разграничаване между сиви фракции често се използват следните ориентири (приблизително):
- Сит — 0,0625 mm до ~0,0039 mm (62,5–3,9 µm);
- Глина — по-малки от ~0,0039 mm (3,9 µm).
Тъй като частиците са твърде малки, те не могат да бъдат лесно идентифицирани с просто око или лупа, което налага използване на микроскопия и аналитични методи.
Защо има разногласия в класификацията
- Калните скали са едни от най-слабо проучените и най-разнообразните седиментни образувания — съществува голям брой локални термини и традиции.
- Поради малкия размер на частиците е трудно да се определят компонентите им без лабораторни методи (микроскопия, рентгенова дифракция, електронна микроскопия).
- Има множество приети класификационни схеми (полева/лабораторна, по зърнестост, по състав или по фисилност), което води до различна терминология в литературата.
Състав и минералогия
Калните скали могат да съдържат:
- глинисти минерали (например каолинит, илит, смектити),
- кварц и фелдшпати в ситовия компонент,
- карбонати и органични вещества (особено в шистовете),
- оксиди на желязо и други вторични минерали.
Минералният състав определя свойствата — пластичност, свиваемост, поведение при влага и при нагряване. Например, смектитовите глини се подуват при контакт с вода, докато илитовите — не толкова.
Диагенеза, фисилност и метаморфоза
С течение на времето и при повишено налягане и температура калните седименти претърпяват диagenетични промени: уплътняване, рекристализация, освобождаване на вода и образуване на по-стабилни глинени полиморфи. При подравняване на плочичестите глинести минерали се появява фисилност — паралелни, лесно разделящи се листове. Този финослоен материал, който лесно се разделя на тънки пластове, се нарича шисти, за разлика от калните камъни, които могат да бъдат по-масивни и без изразена фисилност.
При по-интензивно нагряване и налягане калните скали могат да преминат към низък до среден метаморфизъм, образувайки сланец (slate), филит или по-високи метаморфни форми.
Методи за изучаване
Поради дребната зърнестост изследването на калните скали изисква широк набор от анализи:
- микроскопия на тънки шлифове (оптична и електронна),
- рентгенова дифракция (XRD) за идентификация на глинените минерали,
- химически и органичногеохимични анализи (TOC, хроматография),
- лазерна градуировка или седиментационни методи за анализ на зърнестостта,
- полеви методи — изучаване на корелацията, стратиграфия и седиментационни структури.
Геоложко и икономическо значение
Калните скали заемат голям дял от седиментния геоложки запис — около половината от седиментните скали — и често представляват най-разпространените отлагания поради широкото производство на фини частици при ерозията. Те имат множество важни роли:
- в нефтената геология — някои кални скали (особено органично богати шисти) са източници на въглеводороди и/или отлични покриви/прегради за резервуари; специалистите и производителите на нефт отдавна оценяват връзката между калните скали и нефта;
- в хидрогеологията — калните скали имат ниска пропускливост и често действат като бариери за поток на подземни води;
- в геотехнологията и строителството — пластичността, свиваемостта и променливото поведение при влагонамокряне налагат специални инженерни решения (например за фундаменти, изкопи и тунели);
- в археологията и културната история — от древността до днес калните материали се използват за изработка на керамика и тухли; първите познати човешки изделия често произхождат от кални материални технологии.
История на изучаването
Интересът към калните скали нараства системно през 20-ти век; първата специализирана книга за калните скали е публикувана през 1964 г. Въпреки това, значението на тези скали е разпознато по-рано от учени, инженери и проучвателни компании — например след откриването на шистите Бърджес и изследванията върху органично-богатите седименти. Развитието на аналитичните методи (XRD, SEM, органична геохимия) през последните десетилетия рязко подобри разбирането ни за произхода, еволюцията и потенциала на калните скали.
Практически бележки и заключение
Калните скали са ключови за разбирането на седиментарните басейни, климата и биосферата през геоложкото време. Поради тяхната сложност и микроскопични компоненти, успешното им изследване изисква мултидисциплинарен подход — комбинация от полеви наблюдения, петрографски и минералогични анализи, и геохимични изследвания. Това прави калните скали както предизвикателни, така и изключително информативни за геолозите и инженерите.


Червен тинест камък около карбонизиран корен

Глинен камък в Словакия


Шисти от Marcellus, Ню Йорк
Въпроси и отговори
В: Какво представляват калните камъни?
О: Калните скали са клас дребнозърнести силицикластични седиментни скали. Те съставляват по-голямата част от седиментните скали на Земята и включват алевролит, глинест камък, кал, шисти и шисти.
Въпрос: Колко малки са частиците в калните скали?
О: Частиците в калните скали са по-малки от 0,0625 mm (1/16 mm или 0,0025 инча), което е твърде малко, за да се изследват лесно на терен.
В: Защо има разногласия относно класификацията на калните скали?
О: Има разногласия относно класификацията на калните скали поради малкия им размер, който ги прави трудни за изследване, множеството приети от учените схеми за класификация и поради факта, че те са едни от най-слабо познатите и недостатъчно проучени седиментни скали до момента.
В: Колко разпространени са калните скали?
О: Калните скали съставляват половината от всички седиментни скали в геоложкия запис и лесно могат да се причислят към най-разпространените отлагания на Земята, тъй като фините седименти са обилен продукт на ерозията.
Въпрос: Какво се случва, когато налягането се увеличава с течение на времето, по отношение на състава на калните скали?
О: Когато налягането се увеличава с течение на времето по отношение на състава на калните скали, минералите на платовата глина могат да се подравнят с паралелно наслояване (фисилност). Този материал, който се разделя на тънки слоеве, се нарича шисти, за разлика от калциевите камъни.
Въпрос: Как хората са използвали калци от древни времена?
О: Хората са използвали калциеви скали от древни времена за грънчарство и ръчно изработване на тухли - те винаги са били важен ресурс за цивилизацията.
В: Кога е публикувана първата книга за калциевите скали?
О:Първата книга за калцина е публикувана едва през 1964 г.