Южноамериканска тектонска плоча: строеж, граници, субдукция и Андите

Открийте строежа, границите и субдукцията на Южноамериканската тектонска плоча — как движението ѝ формира Андите, вулканизъм и земетресения.

Южноамериканската плоча е основна тектонска плоча, която включва континента Южна Америка. Тя включва и част от морското дъно на Атлантическия океан. Тя се простира на изток до Африканската плоча. Те се срещат в южната част на Средноатлантическия хребет.

Източният край е дивергентна граница, защото се е движил на запад в продължение на около 60 милиона години. Западният и южният ѝ ръб са сложни, с множество малки плочи. Плочата Наска в западния край се движи под Южноамериканската плоча. Тази субдукция е довела до образуването на планинската верига на Андите.

Строеж и структура

Южноамериканската плоча се състои както от континентална кора (която формира самия континент), така и от прилежащ участък от океанска кора и континентален шелф в западната част на Атлантическия океан. Под плочата се намира литосфера, която плава върху по-пластична астеносфера; нейният строеж влияе върху способността на плочата да се огъва, чупи и взаимодейства с околните плочи.

Граници и движение

• Източната граница е дивергентна и се маркира от Средноатлантическия хребет — нова океанска кора се създава тук при раздалечаване на плочите.
• На запад плочата контактува с океанска кора на Плочата Наска; тази граница е зона на субдукция и е геологично много активна.
• Към север са карибската плоча и други по-малки структури, а на юг — зоната около Плочата Скотия и Антарктическата плоча; тези срещи често включват трансформни разломи и сложни микроплочи.
• Крайчетата на плочата включват редица трансформни разломи, окопни системи и рифтове, които допринасят за сложността на границите ѝ.

Общото движение на Южноамериканската плоча е на запад или запад-северозапад спрямо Средноатлантическия хребет; скоростта варира по регионите, но обикновено е от порядъка на няколко сантиметра годишно.

Субдукция и формиране на Андите

Когато Плочата Наска се движи към изток и се потъва под Южноамериканската плоча, се образува перуанско-чилийският окоп (Peru–Chile Trench) и се индуцират процеси, водещи до образуване на Андите. При субдукцията океанската кора се вкарва под континенталната, част от нея се стопява и създава магмени тела, които изригват като вулкани или останат като интрузии в континенталната кора. Тези процеси причиняват дългосрочно вертикално издигане и сгъване на континенталната кора, което образува планинската верига.

Сеизмичност и вулканизъм

• Западният ръб е изключително сеизмичен: тук се регистрират силни земетресения, в това число и някои от най-мощните в исторически времена (например земетресението във Валдивия през 1960 г.).
• Андийската верига включва дълга верига вулкани (Андийската вулканична дъга), чиито изригвания и геотермална активност са пряко свързани със субдукцията.
• Зоните на трансформни разломи и колизии с малки плочи също водят до интензивна сеизмична активност и локални геоложки рискове.

Геоложко и човешко значение

Действията на Южноамериканската плоча оформят релефа, климата и хидрографията на огромни части от континента. Издигането на Андите влияе на атмосферните циркулации, създава дъждовна сянка и определя големи речни басейни (например басейна на Амазонка). Субдукцията и тектоничната активност също носят минерални ресурси (мед, злато, сребро) и формират геотермални полета, но създават и сериозни рискове за населението — земетресения, цунами и вулканични изригвания.

Заключение

Южноамериканската плоча е ключов елемент от глобалната тектонична система: дивергентната ѝ източна граница поддържа морското разширяване в Атлантика, докато сложните ѝ западни и южни граници са сцена на мощни субдукционни, сеизмични и вулканични процеси, които са създали и продължават да оформят Андите и свързаните с тях природни явления.

Търсене по буква