Вътрешен строеж на Земята
Структурата на Земята е разделена на слоеве. Тези слоеве се различават както физически, така и химически. Земята има външен твърд слой, наречен кора, силно вискозен слой, наречен мантия, течен слой, който е външната част на ядрото, наречен външно ядро, и твърд център, наречен вътрешно ядро. Формата на Земята е облият сфероид, защото е леко сплескана на полюсите и изпъкнала на екватора.
Границите между тези слоеве са открити чрез сеизмографи, които показват как вибрациите се отразяват от слоевете по време на земетресения. Между земната кора и мантията има граница, наречена мохо. Това е първото откритие на значителна промяна в структурата на Земята при навлизане в дълбочина.
- Кората е най-външният слой на Земята. Тя е изградена от твърди скали. Съставена е предимно от по-леките елементи - силиций, кислород и алуминий. Поради това тя е известна като силициева (силиций = Si; алуминий = Al) или фелзиева.
- Мантията е слоят на Земята, който се намира точно под земната кора. Тя е изградена предимно от кислород, силиций и по-тежкия елемент магнезий. Известна е като сима (Si за силиций + ma за магнезий) или мафична. Самата мантия е разделена на слоеве.
- Най-горната част на мантията е твърда и представлява основата на земната кора. Тя е изградена от тежката скала перидотит. Континенталните и океанските плочи включват както същинската кора, така и този най-горен твърд слой на мантията. Заедно тази маса съставлява литосферата. Литосферните плочи се носят върху полутечната естеносфера под тях.
- Горна естеносфера: магма
- Долна естеносфера
- Долна мантия
- Земното ядро е изградено от твърдо желязо и никел и е с температура около 5000-6000 °C.
- Външното ядро е течен слой под мантията.
- Вътрешното ядро е самият център на Земята.
Пълното обяснение на тези ефекти все още не е ясно. Изглежда, че високата температура и налягането предизвикват промени в кристализацията на минералите, така че съставът може да е вид променяща се смес от течност и кристали.
Схема на изрязване на Земята. Пропорциите не са точни
Мохо
Мохо, наричано правилно прекъсване на Мохорович, е границата между земната кора и мантията. Открита е от хърватския сеизмолог Андрия Мохоровичич през 1909 г. Той открива, че сеизмограмите на земетресенията показват два вида сеизмични вълни. Има плитка по-бавна вълна, която пристига първа, и дълбока по-бърза вълна, която пристига втора. Той разсъждава, че дълбоката вълна променя скоростта си, когато навлезе точно под мантията. Причината за по-бързото й движение е, че материалът на мантията е различен от този на кората.
Прекъсването се намира на 30-40 км под повърхността на континентите и на по-малка дълбочина под океанските дъна.
Пробиване на отвори
Геолозите от години се опитват да стигнат до Мохо. В края на 50-те и началото на 60-те години проектът "Мохо" не получава достатъчно подкрепа и през 1967 г. е отменен от Конгреса на САЩ. Усилия са полагани и от Съветския съюз. В продължение на 15 години те достигат дълбочина от 12 260 метра (40 220 фута) - най-дълбоката дупка в света, преди да се откажат от опита през 1989 г.
Постигането на прекъснатостта все още е важна научна цел. Едно по-ново предложение разглежда самоспускаща се волфрамова капсула. Идеята е капсулата да бъде напълнена с радиоактивен материал. Той ще отделя достатъчно топлина, за да разтопи заобикалящата го скала, а капсулата ще бъде изтеглена надолу от гравитацията.
Японският проект Chikyū Hakken ("Откриване на Земята") планира да използва сондажен цех, за да пробие по-тънката океанска кора. На 6 септември 2012 г. научният кораб за дълбоководно сондиране Chikyu постави нов световен рекорд, като проби и получи скални проби от дълбочина над 2 111 метра под морското дъно край полуостров Шимокита в Япония в северозападната част на Тихия океан.
Остров Макуори
Остров Макуори, край Тасмания, се намира на мястото, където се срещат две огромни океански плочи: Тихоокеанската и Индоавстралийската. Островът е изграден от материал, изтласкан дълбоко от земната мантия. Смята се, че зелената офиолитна скала се е образувала в мохо и е била изнесена нагоре от средноокеански хребет. Сега тя излиза на повърхността, тъй като двете плочи се притискат една към друга. Това е единственото място на Земята, където това се случва в момента. Има и други места, където се срещат офиолити, но те са били изнесени преди много милиони години. Офиолити се срещат във всички големи планински пояси на света.
Въпроси и отговори
В: Какви са слоевете на Земята?
О: Структурата на Земята е разделена на четири слоя. Те включват външен твърд слой, наречен кора, силно вискозен слой, наречен мантия, течен слой, който е външната част на ядрото, наречен външно ядро, и твърд център, наречен вътрешно ядро.
Въпрос: Как се описва формата на Земята?
О: Формата на Земята се описва като плосък сфероид, което означава, че тя е леко сплескана на полюсите и изпъкнала на екватора.
В: Какво е открито между земната кора и мантията?
О: Между земната кора и мантията е открита граница, наречена Мохо. Това откритие показва големи промени в структурата с навлизането в дълбочина.
В: Кои елементи съставляват по-голямата част от земната кора?
О: По-голямата част от земната кора е съставена предимно от по-леки елементи като силиций, кислород, алуминий. Поради това тя е известна като силициева (силиций = Si; алуминий = Al) или фелзиева.
Въпрос: От какво е съставена по-голямата част от земната мантия?
О: По-голямата част от земната мантия се състои предимно от кислород, силиций и по-тежкия елемент магнезий, поради което тя е известна като сима (Si - силиций + ma - магнезий) или мафична.
В:Какъв тип скала образува най-горната част на мантията?
О:Най-горната част на мантията образува основата на кората и е изградена от тежката скала перидотит . Заедно с континенталните и океанските плочи тя образува литосферата.
В:Какви са характеристиките и съставът на земното ядро? О:Земното ядро се състои основно от желязо и никел, като температурата му е около 5000-6000 °C, подобно на фотосферата на слънцето. Съставът му може да се променя като смес от течност и кристали поради високото налягане и температура .
