Координати: 64°52′ С.Ш. 1°18′ И.Д. / 64.867° С.Ш. 1.300° И.Д. / 64.867; 1.300

Трите свлачища Сторега са едни от най-големите известни свлачища в света. Те са възникнали под водата, на ръба на норвежкия континентален шелф, в Норвежко море, което се намира между Норвегия и Гренландия, северно от Великобритания. Свличането се е случило като масивно подводно срутване, при което огромни маси седименти се спускат по континенталния склон в океана.

Описание и размер

Срутването обхвана крайбрежен шелф с дължина около 290 km, а общият обем на отломките възлизаше на около 3500 km3. Това е обем, еквивалентен на площ с размерите на Исландия, покрита на дълбочина от 34 м (112 фута). Последвалото движение предизвика много голямо цунами, което разпространи енергия в Северния Атлантически океан и засегна крайбрежията на множество територии.

Датировка и полеви находки

Въз основа на въглеродно датиране на растителен материал, извлечен от седименти, отложени от цунамито, инцидентът е станал около 6100 г. пр.н.е. (приблизително 8 100 години преди настоящето). В Шотландия са регистрирани следи от това цунами: отложените седименти са открити в басейна на Монтроуз (устието на река Южен Еск) и във Фърт ъф Форт, на разстояние до 80 km навътре в сушата и на около 4 m над сегашното нормално ниво на прилива. Такива открития позволяват проследяване на обхвата и силата на вълната в миналото.

Причини и механизъм на свличането

Една от основните хипотези, подкрепена от геоложки и сейсмични изследвания, е че свличането е било предизвикано от масиви от седименти, натрупани по време на предишния ледников период. По време на ледниковото натоварване и последващото разтоварване седиментите по континенталния склон се оказват преовлажнени и прекомерно натоварени, което може да доведе до тяхната нестабилност и масово свличане. Роля в процеса може да имат и сейсмични стимули (земетресение) или разграждане на газовите хидрати, но точният механизъм остава предмет на научни изследвания и дебати.

Последствия и риска за съвременните дейности

Най-очевидното непосредствено последствие е било мощно цунами, което е ударило крайбрежните зони около Северно и Норвежко море. Моделни симулации и полеви данни показват, че вълните са предизвикали значителни наводнения и отлагания по крайбрежията — последствия, които биха били опустошителни за всякакви крайбрежни селища и екосистеми. Следите в Шотландия доказват, че вълната е имала далечен ефект, прониквайки десетки километри във вътрешността на сушата.

Като част от дейностите по подготовката на находището на природен газ Ормен Ланге инцидентът е щателно разследван. Едно от заключенията е, че свличането е било причинено от материал, натрупан по време на предишния ледников период, и че повторение би било вероятно само при подобни екстремни условия (например след нов ледников период). Това заключение е подкрепено от множество научни изследвания и факти, оповестени през 2004 г. и в последващи проучвания.

По резултатите от оценките беше решено, че разработването на газовото находище Ормен Ланге няма да увеличи значително риска от предизвикване на ново свличане. Според публикуваните анализи и модели рискът хората да предизвикат подобно масивно подводно свличане чрез дейности като добив или сондиране е много нисък.

Научно и историческо значение

Събитието Сторега е важно за разбирането на подводните геоложки рискове и динамиката на континенталните склонове. Изследванията на това свлачище комбинират морска сейсмика, кернови проби, радиовъглеродно датиране и числени модели на цунами, за да реконструират процесите и ефектите на събитието. Освен геоложкия интерес, тези проучвания имат и археологическо значение — те подпомагат проучванията за въздействието на големи природни катастрофи върху човешките общности в праисторическата епоха.

Въпреки че възможността за повторение в днешните климатични условия се счита за ниска, изучаването на Сторега остава актуално за оценка на крайбрежни и морски рискове, планиране на инфраструктура и разбиране на дългосрочните промени в морската геоморфология.