Планинска система — определение, образуване, видове и геология

Планинският масив (планинска верига, планински пояс) е географска област с много планини. "Планинска система" или "система от планински вериги" включва геоложки характеристики, които се намират в един и същи регион като планинска верига.

Планинските вериги обикновено включват възвишения или планински проходи и долини. Отделните планини в една и съща планинска верига не винаги имат еднаква геология или петрология. Те могат да бъдат смесица от различни орогенни изражения и терени, например навлачници, издигнати блокове, нагънати планини и вулканични форми на релефа. Това води до разнообразие от типове скали.

Как се образуват планинските системи

Основният двигател на образуването на планински вериги е движението на литосферните плочи (платформи) — т.нар. тектоника на плочите. При различни типове плочни граници и вътрешни деформации се формират различни планински форми:

• Континентално сблъскване (collision) — при сблъсък на две континентални плочи се получава нагъване и издигане на земната кора, което води до образуване на големи нагънати планини (например Хималаите, Алпите).
• Субдукция и вулканизъм — при потъване на океанска плоча под друга плоча се генерира вулканична активност и се образуват вулканични планини и планински вериги (например Андите, Каскадните планини).
• Разтегляне и рифтинг — при разкъсване на кората се образуват блокови планини и рифтови структури (например Източноафрикански рифт, Basin and Range в САЩ).
• Издигане на блокове (horst и graben) — вертикално преместване по разломи създава издигнати и понижени блокове с остри склонове.
• Плутонски и куполовидни процеси — издигане над масивни интрузии може да формира куполовидни планини или акумулатори от по-устойчиви скални маси.

Процесите на орогенеза (оформяне на планини) често протичат в няколко фази в продължение на милиони до стотици милиони години. Важни механизми са воздигането (uplift), пластичната деформация, фрагментация чрез разломи, и излагането на по-дълбоко залегнали скали чрез ерозия и екзхумация.

Видове планински системи и форми

По генезис и строеж планините могат да се разделят условно на няколко основни типа:

• Нагънати планини — образувани при странични натискове и сгъване на седиментни покриви (Алпи, Карпати).
• Блокови (фалтови) планини — резултат от нормални или обратни разломи, при които части от кората се издигат или потъват.
• Вулканични планини — конуси и вериги, изградени от лави и пирокластични отложени материали (Килауеа, Етна).
• Куполовидни и плутонски (интрузивни) форми — тектонско издигане около големи магмени тела (напр. някои части от Скалистите планини).
• Резидуелни (остарели) планини — силно еродирани древни орогени, които днес са по-ниски, но запазват твърдия скален гръбнак (Апалачи).

Геология на планинските вериги

Планинските системи показват сложна стратиграфия и структура. В тях се срещат различни типове скали и геоложки тела:

• Седиментни скали (пясъчници, варовици, шисти) — често образуват покриви, които се нагъват и преместват по време на орогенезата.
• Магматични скали (гранити, диорити, базалти) — интрузивни и екструзивни образувания, свързани с вулканизъм и плутонски процеси.
• Метаморфни скали (гнейс, шисти, мрамор) — формирани при силен натиск и температура в дълбочина, често съставляват ядрата на високи планини.

Типични структури в планините са нагъвания, разломи, навлачници и надлагания от по-горни пластове върху по-млади — всичко това дава сложен триизмерен строеж. Процеси като изостатично компенсиране (издигане или потъване на литосферата под товар) допълнително влияят на височините и релефа.

Ерозия, ледникови формации и релефообразуване

Ерозията, водата, вятърът и ледниците оформят окончателния облик на планините. Ледниковата дейност е особено важна за оформянето на остри върхове, циркуси, U-образни долини и морени. Реките дълбоко изрязват каньони и формират речни долини, докато химичната ерозия (например в карбонатни скали) създава карстови особености — пещери, пропасти и подземни реки.

Екологично и човешко значение

Планините имат голямо значение за околната среда и човечеството:

• Биологично разнообразие — различни височини и микроклимати създават множество местообитания и ендемични видове.
• Водни ресурси — планините често са "водни кули", откъдето произлизат реки и се осигурява питейна вода и напояване за населението долу в низините.
• Минерални ресурси — планините съдържат руди и полезни изкопаеми, често достъпни чрез минно дело.
• Природни опасности — свлачища, земетресения, лавини и вулканични изригвания са често свързани с планински райони.
• Културно и икономическо значение — туризъм, алпинизъм, зимни спортове и местни традиции често са тясно свързани с планините.

За опазване

Поради своята силна чувствителност към климатични промени и човешка дейност, планинските екосистеми изискват специални мерки за опазване: устойчиво управление на горите, контрол на туризма, превенция на ерозия и регулиране на минните дейности. Планините са не само геоложки структури, но и жизненоважни природни системи, които поддържат ресурсите и климата на големи региони.

Основни диапазони

Повечето геоложки млади планински вериги на земната повърхност са свързани или с Тихоокеанския огнен пръстен, или с Алпийския пояс. Тихоокеанският огнен пръстен включва Андите в Южна Америка, простира се през Северноамериканските Кордилери покрай Тихоокеанското крайбрежие, Алеутската верига, нататък през Камчатка, Япония, Тайван, Филипините, Папуа Нова Гвинея до Нова Зеландия. Дължината на Андите е 7000 км и често се определят като най-дългата планинска система в света.

Алпийският пояс включва Индонезия и Югоизточна Азия, преминава през Хималаите и завършва в Алпите. Поясът включва и други европейски и азиатски планински вериги. В Хималаите се намират най-високите планини в света, включително връх Еверест с височина 8 848 м. (29 029 фута).

Планинските вериги извън тези две системи включват Арктическите кордилери - най-северната планинска система в света. Ако определението за планинска верига включва и подводните планини, тогава океанските хребети образуват най-дългата непрекъсната планинска система на Земята с дължина 65 000 км.

Средноокеанските хребети - най-дългата планинска верига в света

Климат

Разположението на планините оказва влияние върху климата, като например дъжд или сняг. Когато въздушните маси се движат нагоре и над планините, въздухът се охлажда, което води до валежи (дъжд или сняг). Когато въздухът се спуска от подветрената страна, той отново се затопля и е по-сух, тъй като е лишен от голяма част от влагата си. Често дъждовна сянка се появява от подветрената страна на планинска верига.

Андите, най-дългата планинска верига в света на повърхността на континента, погледната от въздуха.

Търсене по буква