Нагъване (гънки в скалите) — причини, видове и примери

Скалите често се деформират по такъв начин, че се огъват, вместо да се разрушават. Това явление се нарича нагъване. Терминът "гънка" се използва в геологията, когато една или няколко първоначално плоски, равни повърхности, като например седиментни пластове, се огъват или изкривяват в резултат на натиск и висока температура. Основната причина за това обикновено е някой от аспектите на тектониката на плочите, при която пластовете се свиват и преместват.

Как и защо се образуват гънки

Когато две сили действат една срещу друга от противоположни страни, скалните пластове се огъват в гънки. Процесът, при който се образуват гънки вследствие на компресия, е известен като нагъване. Нагъването е един от ендогенетичните процеси; то се извършва в земната кора. В зависимост от условията, деформацията може да бъде пластична (когато материалът се огъва без да се напуква) или крехка (когато настъпват и пукнатини и фрактури).

Ключови фактори, които влияят върху образуването и вида на гънките, са:

• Интензивността на напрежението и продължителността на деформиращите сили.
• Температурата и налягането — при по-висока температура скалите стават по-пластични и по-лесно се огъват.
• Композицията и якостта (competence) на пластовете — редуване на твърди и меки слоя често води до ясно изразени гънки.
• Наличие на флуиди, които намаляват триенето и улесняват пластичната деформация.
• Геометрия и дебелина на пластовете — по-тънките пласти могат да образуват малки, фини гънки, докато дебелите пластове дават по-големи структури.

Анатомия на гънката

Гънките имат характерни части и измерения, които геолозите използват при описанието им:

• Връх (hinge) — точката или зоната с максимална кривина.
• Лимб (limb) — страните на гънката, които се изкачват към върха.
• Основа/осева равнина (axial plane) — въображаемата равнина, която разделя гънката симетрично (ако е симетрична).
• Плинг (plunge) — ъгълът, под който върхът на гънката се накланя спрямо хоризонта.
• Амплитуда и дължина на вълната — височината и разстоянието между последователни връхни точки.

Видове гънки

Гънките се класифицират по форма, симетрия и мащаб. Някои често срещани типове са:

• Антиклинали — изпъкнали гънки, чиито най-старите скални пластове се намират в средата (върха).
• Синклинали — вдлъбнати гънки, където най-новите пластове са в центъра.
• Моноклини — единично изкривяване, при което пластовете се накланят в едно направление.
• Изправени и наклонени гънки — в зависимост от вертикалното положение на осевата равнина.
• Рекъмбентни (легнали) гънки — силно изкривени гънки, при които осевата равнина е почти хоризонтална, често свързани със силно пластично нагъване при интензивни деформации.
• Изоклинални гънки — гънки, чиито лимбове са почти паралелни.
• Чевронни (V-образни) гънки — със стръмни, остри върхове, характерни за пластове с рязко различаване в якостта.

Мащаби и разпространение

Гънките в скалите са с различни размери — от микроскопични гънки в кални слоеве до гънки с размерите на планини. Те се срещат единично като изолирани структури и в обширни гънкови вериги с различни мащаби. Съвкупност от гънки, разпределени в регионален мащаб, представлява гънков пояс, който е често срещана характеристика на орогенните зони. Мащабните гънки се образуват главно по границата на сблъсък между две тектонски плочи, като примери са дългите, сложни гънкови системи в планински вериги.

Примери и значение

Някои световни примери за добре изразени гънкови пояси и структури включват планински вериги като Алпите, Хималаите, Апенините и други. В локален мащаб множество миниатюрни гънки се виждат по разрези в скали и кариера. Гънковите структури имат практическо значение:

• Запаси на въглеводороди (нефт и газ) често са асоциирани с антиклини и други капани, където порести пласти задържат флуиди.
• Минна индустрия — гънките концентрират определени минерали в разломни зони и в контактите между различни пластове.
• Хидрология и стабилност на склоновете — формата на гънките влияе на потока на подпочвените води и на риска от свлачища.

Как се изучават гънките

Геолозите използват комбинация от полеви наблюдения (картиране на разкрития и профили), лабораторни анализи (микроскопия на тънки срези), геофизични методи (сеизмична рефлексия) и моделни експерименти, за да реконструират процесите на нагъване и да определят възрастта и условията на деформацията.

Нагъването е основен процес в динамиката на земната кора и оформя много от релефните и структурните особености на земната повърхност. Разбирането на видовете гънки и механизмите на тяхното образуване е важно за геоложките науки, енергийните и минните проучвания, както и за оценката на геоложките рискове.

Въпроси и отговори

В: Какво е гънка в геологията?

В: Какво причинява образуването на гънки в скалните пластове?

В: Къде се извършва нагъването?

В: Различават ли се гънките в скалите по размер?

В: Могат ли да се появят множество гънки в един регион?

В: Има ли различни видове гънки?

В: Къде обикновено се срещат мащабни гънки?

Търсене по буква