Сгъваемите планини са планини, образувани главно чрез деформация и нагъване на седиментните слоеве в горната част на земната кора. Този термин е исторически и все още се използва във физикогеографската литература, но съвременната тектонка предпочита по-точни описания като „fold-and-thrust belts“ (комплекси от сгъване и тласкане).

Дефиниция и терминология

Класическата представа за „сгъваеми планини“ акцентира върху видимото нагъване на песъчливи, варовикови и други седиментни пластове. Важно е да се отбележи, че въпреки името, формотворчите процеси често комбинират нагъване с движение по разломи и напластяване (тласкаща активност), поради което някои големи вериги, например Хималаите, не са причинени само от чисто локално „нагъване“ на земната кора.

Механизъм на образуване

Нагънатите планини се образуват при сближаване на тектонски плочи — обикновено при конвергентна граница на плочите). Някои ключови моменти в процеса:

  • По периферията на континентите се натрупват дебели последователности от седименти, които стават материал за бъдещо деформиране.
  • При сблъсък на плочи слоевете се компресират, късат и нагъват; част от деформацията се реализира чрез тласкащият разлом, който позволява на старите пластове да се плъзгат и наслагват.
  • Ако между пластовете има механично слаб слой (например сол), нагъването и плъзгането се улесняват и могат да се образуват големи напластяващи структури (напи), където пластовете се придвижват на големи разстояния.
  • Крайният резултат е удебеляване на земната кора, издигане на планинския хребет и съпътстваща метаморфоза в дълбочина.

Структури и стилове на нагъване

При сгъването се образуват различни структурни елементи:

  • Антиклинали и синклнали — основни видове нагъвания.
  • Обръщани и лежащи сгъвания — при силна деформация сгъванията могат да се преобърнат или да станат рекъмбентни.
  • Напластявания (напи) — големи блокове, издърпани и наслагвани над по-млади пластове чрез тласкащи разломи.
  • Фронтални тласъци и системи от разломи — често носят основната част от сближаващото движение и са причина за значителна тектонична плътност и сеизмичност.

Примери

Класически примери за планински пояси, където нагъването и тласкането са важни, са:

  • Хималаите — резултат от сблъсъка между Индо-Австралийската и Евразийската плоча; тук нагъването е съчетано с мощно удебеляване на кората и големи напластявания.
  • Алпийския ороген — сложен комплекс от сгъване и тласъци, характерен за Южна и Централна Европа.
  • Загрос (Иран) — пример за нагъване, ускорено от наличие на солени пластове, които улесняват плъзгането и образуването на напластявания.
  • Карпати, Апалачи и др. — по-малки или по-стари орогени, където след първоначалното нагъване следват мощна ерозия и повторни тектонични събития.

Еволюция, ерозия и последствия

След образуването на сгъваемите планини действат допълнителни процеси:

  • Ерозията изтънява и моделира релефа; парченца от издигнатата кора се отнасят във външни басейни (foreland basins), където се отлагат нови седименти.
  • Издигането е резултат от комбинация на тектонично удебеляване и изостатично повдигане, а темповете зависят от баланса между натрупване и ерозия.
  • Силната компресия води до метаморфни преобразувания и често до повишена сеизмичност по тласкащите разломи.

Разграничаване от други типове планини

Важно е да се разграничат сгъваемите планини от вулканични и блоково-склонови (разкъсващи) планински системи. Вулканичните се оформят чрез магматична активност, а блоковите — при разширение и надвисване по нормални разломи. В много реални случаи в една планинска верига могат да действат комбинации от тези процеси.

В заключение, терминът „сгъваеми планини“ дава полезна образна представа за начина на деформация на седиментните пластове, но съвременният разказ за формирането на планините включва комплекс от процеси — нагъване, тласкане, напластяване, метаморфизъм, изостатично повдигане и ерозия — които заедно оформят дългата геоложка история на планинските вериги.