Филипините — островна държава в Югоизточна Азия: география и история

Най-ранните известни фосили на хоминини от Филипините са от Homo luzonensis - изчезнал вид архаичен човек от рода Homo. Те са на възраст около 67 000 години.

Открити са човешки вкаменелости, които доказват, че съвременният Homo sapiens се е заселил във Филипините преди хиляди години. Негритосите са прекосили праисторическа земя или лед, за да се заселят на територията на островите. През първото хилядолетие във Филипините започват да идват много групи австронезийци, които изтласкват аборигенното население във вътрешността на страната или може би го поглъщат чрез бракове.

Китайските търговци пристигат през VIII век. Възходът на мощните будистки кралства дава възможност за търговия с Индонезийския архипелаг, Индия, Япония и Югоизточна Азия. Фракционните борби между кралствата в Югоизточна Азия отслабват тяхната сила. Междувременно разпространението на исляма чрез търговия и прозелитизъм, подобно на християнството, довежда търговци и мисионери в региона; арабите стъпват в Минданао през XIV в. Когато пристигат първите европейци, водени от Фердинанд Магелан през 1521 г., на север до Манила има раджи, които в миналото са били трибутари на кралствата от Югоизточна Азия. Въпреки това островите по същество са били самодостатъчни и самоуправляващи се.

Испанците, водени от конкистадора Мигел Лопес де Легаспи, предявяват претенции към островите и ги колонизират през 16 век, като ги наричат Филипини на името на испанския крал Филип II. Веднага е въведен римокатолицизмът. Филипините са управлявани от Нова Испания (Мексико) и през XVIII в. започва търговия с помощта на галеони през Тихия океан. В градовете край океана и през следващите три века започват някои бунтове и насилие заради несправедливостта на правителството.

През 1781 г. губернаторът Хосе Баско и Варгас основава Икономическото дружество на приятелите на страната, за да направи Филипините независими от Нова Испания.

Страната се отваря през XIX век. Възходът на амбициозната, по-националистическа филипинска средна класа и на китайската общност метиси е сигнал за края на испанския колониализъм на островите. Просветени от Пропагандното движение за несправедливостта на испанското колониално правителство, те поискали независимост. Хосе Ризал, най-известният пропагандист, е арестуван и осъден на смърт през 1896 г. за подривна дейност. Скоро след това избухва Филипинската революция, водена от Катипунан - тайно революционно общество, основано от Андрес Бонифасио и по-късно ръководено от Емилио Агиналдо. Революцията почти успява да прогони испанците до 1898 г.

Същата година Испания и САЩ водят Испано-американската война, след която Испания отстъпва Филипините на САЩ срещу 20 милиона щатски долара. По това време филипинците вече са обявили независимост и утвърждаването на американския контрол води до Филипино-американската война, която официално приключва през 1901 г., но боевете продължават и през 1913 г. Между 1899 г. и 1913 г. се води американско-филипинска война, в която загиват около един милион филипинци и доста над 5500 американски войници (включително мисионери и частни изпълнители, семейства на военни), а още десетки хиляди са ранени. Повечето от жертвите на Филипините са от глад, наранявания, болести, липса на чист живот. Военните действия продължават до 1914 г., когато на Филипините е обещана бъдеща независимост.

Президентът Уилям Маккинли е убит от анархиста Леон Чолгош, защото Чолгош смята, че президентът Маккинли е против добрите работещи хора, че Маккинли е отговорен за фалшифицирането на причините за войната и за одобряването и воденето на незаконна, опустошителна война във Филипините.

Американският режим налага английския език като лингва франка на островите чрез безплатно обществено образование. През 1935 г. статутът на страната е променен в статут на американска общност, което осигурява по-голямо самоуправление.

Независимостта е получена през 1946 г., след Втората световна война. В годините след това има много следвоенни проблеми. Хората не са щастливи и по време на непопулярната диктатура на Фердинанд Маркос, който е принуден да напусне президентския пост през 1986 г. По-късно продължава да съществува проблемът с комунистическите въстания и сепаратизма на моро.

Правителството на Филипините е подобно на това на Съединените американски щати. Президентът на Филипините работи като държавен глава, ръководител на правителството и главнокомандващ на филипинската армия и въоръжените сили. Президентът се избира чрез гласуване, също както в Америка, с изключение на народния вот, тъй като няма изборно гласуване. Той остава на поста си в продължение на 6 години. Той е ръководител на кабинета.

Двукамарният филипински законодателен орган, Конгресът на Филипините, се състои от Сенат на Филипините и Камара на представителите на Филипините; членовете и на двете камари се избират чрез народно гласуване. В Сената има 24 сенатори с 6-годишен мандат, докато Камарата на представителите се състои от не повече от 250 конгресмени, всеки от които има 3-годишен мандат.

Съдебната власт се ръководи от Върховния съд на Филипините, който има председател и 14 асоциирани съдии, назначавани от президента.

Филипините са основател и виден член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Филипините са също така активен участник в Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), член на Групата на 24-те и един от 51-те основатели на Организацията на обединените нации на 24 октомври 1945 г.

Местно управление. Частите на Филипините са "единици на местното самоуправление" (LGU). Провинцията е най-висшата единица. В страната има 79 провинции (2002 г.). В провинциите има градове и общини (населени места). В тези общини има по-малки барангай (села). Барангай е най-малката единица на местното самоуправление.

Всички провинции са разделени на 17 административни (организационни) региона. Повечето държавни служби имат регионални офиси за провинциите. Регионите нямат отделно местно управление, с изключение на регионите на мюсюлманското Минданао и Кордилера, които имат собствена власт (автономно управление).

Региони

Регион	Наименование	Регионален център
Регион Илокос	Регион I	San Fernando, La Union
Долината Кагаян	Регион II	Тугуегарао, Кагаян
Централен Лузон	Регион III	Сан Фернандо, Пампанга
CALABARZON ¹	Регион IV-A	Лагуна, Кесон
MIMAROPA ¹	Регион IV-B	Калапан, Източен Миндоро
Регион Бикол	Регион V	Легаспи, Албай
Западен Висаяс	Регион VI	Град Илоило
Централен Висаяс	Регион VII	Град Себу
Източен Висаяс	Регион VIII	Таклобан
Полуостров Замбоанга	Регион IX	Пагадиан, Замбоанга дел Сур
Северен Минданао	Регион X	Кагаян де Оро
Регион Давао	Регион XI	Град Давао
SOCCSKSARGEN ¹	Регион XII	Коронадал, Южен Котабато
Карага	Регион XIII	Бутуан
Бангсаморо	BARMM	Град Котабато
Административен регион Кордилера	CAR	Багио
Национален столичен регион	NCR	Манила

¹ Имената се пишат с главна буква, тъй като са съкращения, съдържащи имената на съставящите ги провинции или градове.

Филипините имат 7 641 острова. Общата им площ е около 300 000 кв. км. Островите са разделени на три групи: Лусон, Висаяс и Минданао. Лусон е най-големият остров, а Минданао е вторият по големина. Висаите са групата острови в централната част на Филипините. Натовареното пристанище Манила, на Лузон, е столица на страната и е вторият по големина град след Кесон Сити. На Висайските острови град Себу е най-големият град. В Минданао най-големият град е Давао.

Климатът е горещ, влажен (във въздуха има много вода) и тропически. Средната годишна температура е около 26,5 °C. Филипинците обикновено казват, че има три сезона: Tag-init или Tag-araw (горещият сезон или лятото от март до май), Tag-ulan (дъждовният сезон от юни до ноември) и Tag-lamig (студеният сезон от декември до февруари).

Филипините се намират в Тихоокеанския огнен пръстен (зона на чести земетресения и вулканични изригвания). На повечето от планинските острови преди време е имало много тропически гори. Те са започнали като вулкани. Най-високото място е планината Апо на остров Минданао - 2 954 м. Много вулкани в страната, например планината Майон, са активни. В страната има и около 19 тайфуна годишно.

Вулканът Таал е остров в езерото Таал. Той се намира в древна калдера в провинция Батангас. Намира се на около 2 часа път с автобус на юг от Манила. Отправната точка в Талисай е подходяща за еднодневни екскурзии и нощувки.

Във Филипините има много екологични проблеми. Един от тях е прекомерният риболов в много райони, който води до жалък улов. Друг проблем е, че само десет процента от отпадните води се пречистват и почистват, а останалите 90 % се изхвърлят обратно в природата и океана, което води до замърсяване. Обезлесяването е сериозен проблем и след десетилетия на изсичане на гори, незаконна сеч и горски пожари от първоначалната горска покривка са останали едва 3%. Загубата на гори също така засяга Филипините със сериозна ерозия на почвата, което застрашава биоразнообразието на Филипините.

Филипините са развиваща се страна. През 1998 г. икономиката на Филипините - смесица от селско стопанство, лека промишленост и спомагателни услуги - се влоши поради последиците от азиатската финансова криза и лошите климатични условия. Растежът на икономиката спада от 5% през 1997 г. до 0,6% през 1998 г., но се възстановява до около 3% през 1999 г. и 4% през 2000 г. Към 2012 г. той се оценява на 6,6%.

Правителството обеща да продължи икономическите си реформи, за да помогне на Филипините да се изравнят с темповете на развитие на новоиндустриализираните страни от Югоизточна Азия. Стратегиите са подобряване на инфраструктурата, оправяне на данъчната система, за да се подпомогнат държавните приходи, подкрепа за дерегулацията (за премахване на държавния контрол) и приватизацията на икономиката, както и увеличаване на търговията в региона. Бъдещите перспективи зависят до голяма степен от икономическите резултати на трите основни търговски партньора - Китай, САЩ и Япония.

Към 2010 г. във Филипините живеят около 94 милиона души. Повечето хора във Филипините са от австронезийски произход. В страната живеят и етнически китайци, които помагат за управлението на бизнеса от IX в. насам. В момента там живеят 105 млн. души. Негритосите живеят в планините на Лусон и Висаяс. На Лузон живеят много метиси - испански термин за човек със смесена латиноамериканска и местна кръв.

Жителите на Филипините са известни като филипинци. Филипинците се делят на много групи, като трите най-големи са тагалозите, себуаносите и илоканосите. Когато Филипините са били колония, терминът "филипинец" е означавал испанското и смесеното с него малцинство. Но сега всеки, който е гражданин/национал на Филипините, се нарича "филипинец". Дори и тогава, Филипините все още са с най-разнообразните етнически групи в Азия, като другата е Индонезия. Хората наричат филипинците за краткост "пиной".

Официалните езици са филипински и английски. Филипинският език се основава основно на тагалог, роден език, който се говори в Манила и съседните провинции. Филипинският език е братовчед на малайския език. Други местни езици и диалекти са себуано и илокано и много други. Английският език се използва в държавната администрация, училищата и бизнеса. Други езици са китайският, който се говори от етническото китайско население и от китайците-филипинци. Повечето от мюсюлманите живеят дълбоко в южната част на Минданао и на по-малките острови край южната част на филипинския континент, близо до североизточния край на Малайзия. Те говорят и арабски като втори език, но в много малка степен. Испанският език, който някога е бил официален език на Филипините през 70-те години на ХХ век, също се говори от значително малцинство филипинци.

Преди пристигането на испанците филипинците не се възприемат като единна култура. По-голямата част от Филипините са били будистки, мюсюлмански и индуистки империи. Испанците идват през 1565 г. и донасят със себе си испанската култура. Скоро те се разпространяват по островите, изграждат крепости и училища, проповядват християнството и обръщат повечето от местните хора в католическата религия. Когато през 1898 г. Съединените щати колонизират островите, американците донасят със себе си собствената си култура, която оказва най-силно влияние и досега. Това превръща Филипините в най-западналата страна в Източна Азия. Испанската култура във Филипините обаче не идва директно от Испания, а от Мексико, тъй като Филипините са били управлявани от Испания чрез Мексико. Те са били управлявани от Мексико сити, което обяснява голяма част от испанското влияние във Филипините, което може да се открие само в Мексико, но не и в Испания. Освен това испанският език, който се е говорел във Филипините, е бил мексикански, а не европейски. Голяма част от храните във Филипините могат да се намерят и в Мексико. Филипинците по традиция обикновено се хранят с ръце, подобно на малайската традиция. И по-голямата част от филипинската кухня също е с малайско влияние в по-голямата си част.

Всяка година се провеждат големи празници, наречени barrio fiestas. Те са посветени на светците покровители на градовете, селата и регионалните области. Празненствата включват църковни служби, улични паради, фойерверки, пиршества, танцови/музикални състезания и боеве с петли.

Повечето хора във Филипините са християни. Около 92% от хората са християни. Повечето хора във Филипините принадлежат към римокатолическата вяра (70%). Значителен процент от хората са протестанти (много различни християнски деноминации) (17%), Iglesia ni Cristo (2%), мюсюлмани (5-10%), будисти (2%). Има и няколко индуисти и някои други по-малки религии с по-малко привърженици (6,6 %).

• Списък на реките на Филипините
• Филипините на Олимпийските игри
• Национален отбор по футбол на Филипините