Филипините са островна държава в Югоизточна Азия, разположена в западната част на Тихия океан. Страната има около 7 641 острова, разположени в три основни групи — Лусон, Висайски острови и Минданао. По време на колониалната епоха Испания (1521–1898 г.) и по-късно Съединените щати (1898–1946 г.) са основните външни сили, които управляват архипелага; част от тихоокеанските острови, като Палау, също са били обвързани с испанското владичество. Столицата е Манила.

География и съседи

Филипинските острови са разположени в морския регион между няколко големи басейна и съседни територии. На изток ги обгражда Филипинско море, на запад — Южнокитайско море, а на юг — море Селебес. На няколкостотин километра югозападно се намира остров Борнео, на запад — Виетнам, а на север — Тайван. Архипелагът включва вулканични планини, обширни крайбрежни низини и богати коралови рифове.

Климат и природни условия

Климатът е предимно тропичен морски с влажни и сухи сезони. Филипините лежат в зоната на тайфуните — от юни до ноември множество тропически циклони преминават през архипелага, което влияе на селското стопанство и набризните общности. Страната е богата на биоразнообразие: тропически гори, мангрови гори, коралови рифове и множество ендемични видове.

Население, езици и религия

Населението е многокултурно и етнически разнообразно; последни оценки поставят броя на жителите над 110 милиона. Официални езици са Filipino (базиран на тагалог) и английски. В религиозно отношение по-голямата част от населението е християнско — Филипините и Източен Тимор са сред държавите в Югоизточна Азия, където християнството е доминираща религия; в страната преобладава католицизмът, но има и значителни мюсюлмански общности, главно в региона на Минданао и в архипелага Сулу. (За религията вижте и християни.)

Кратка историческа справка

Преди колониалната епоха Филипините са населявани от различни австронезийски народи, които са развили търговски връзки с китайски, индийски и арабски мореплаватели. Първият европейски контакт е през 1521 г., когато експедицията на Фернандо Магелан достига архипелага; по-късно Испания установява постоянна колониална администрация (особено от 1565 г. нататък). В резултат на Испано‑американската война контролът над Филипините е прехвърлен на Съединените щати през 1898 г. След японската окупация през Втората световна война, Филипините възстановяват независимостта си през 1946 г., когато американските войски напускат официално страната.

Икономика и общество

Икономиката съчетава селско стопанство, индустрия и услуги. Сред важните отрасли са производство на електроника, текстил, корабостроене, туризъм и информационни услуги (BPO). Паричните преводи от филипински работници в чужбина (remittances) играят ключова роля за икономиката и благосъстоянието на много семейства. Основни селскостопански продукти са оризът, кокосът, захарната тръстика и бананите.

Административно деление и транспорт

Страната е разделена на региони, провинции и общини, а най-малката административна единица е барангай. Градовете Манила, Кесон Сити, Макао и Себу са сред основните урбанистични центрове. Главните международни летища са в Манила (Ninoy Aquino) и в Мактън–Себу; важни пристанища свързват островите помежду им и с международни маршрути.

Култура и туризъм

Филипинската култура е смесица от местни австронезийски традиции и чужди влияния — предимно испански и американски, което се отразява във феста, музиката, кухнята и празниците. Туризмът привлича посетители с бели пясъчни плажове, коралови рифове, планински пейзажи и културни паметници — например Оризовите тераси на Ифугао, плажовете на Палаван и Боракай, както и разнообразието от морски и приключенски атракции.

Кратко обобщение: Филипините са голям архипелаг в Югоизточна Азия с богата природна среда, сложна история на контакт и колонизация, и динамично съвременно общество. Страната продължава да играе важна роля в регионалната икономика и култура, като съхранява уникалните си природни и културни ресурси.