Фердинанд Маркос — филипински президент (1965–1986) и спорна фигура

Фердинанд Едралин Маркос е роден на 11 септември 1917 г. в Сарат, Илокос Норте, Филипините. Родителите му Мариано Маркос и Хосефа Едралин са учители от важни семейства. Той учи право в Университета на Филипините и по-късно изкарва изпитите за адвокати. по време на които е обвинен в убийството на политическия съперник на баща си. Представлява се като собствен адвокат и по-късно е оправдан от Върховния съд.

По време на Втората световна война Маркос твърди, че е бил водач на партизанския отряд "Анг Махарлика" в Северен Лусон. След войната е представител на Илокос Норте (1949-1959 г.) и сенатор на Филипините (1958-1965 г.). Бил е и председател на Сената (1963-1965 г.), а след това става президент на Филипините. Въпреки това, от друга страна, той може би е един от най-корумпираните лидери като Сухарто или Ким Ир Сен или Ким Чен Ир поради жестокостите. Няколко години по-късно, по време на неговото президентство, възникват национални проблеми като въстание от страна на комунистическото движение и бунт: През септември 1972 г. той обявява военно положение, за да въведе мир, ред и дисциплина. Стилът му на ръководство скоро става диктаторски. Алчността на правителството, тормозът от страна на правителството, деспотизмът, непотизмът и нарушаването на човешките права бяха в изобилие. Народните маси, които се противопоставяха на правителството, бяха изпращани в затвора, измъчвани, изнасилвани или убивани. Хората не можеха да изразяват свободно мнението си, освен ако то не беше в полза на семейство Маркос.

През 1983 г. е обвинен в убийството на своя основен съперник и претендент, политика Бениньо Акино младши, но и до днес убиецът остава неизвестен. Смъртта на Бениньо Акино-младши предизвиква много събития, като например неправомерно гласуване за президент. Хората се разгневиха след това и го изгониха с помощта на САЩ по време на мирната революция EDSA през февруари 1986 г.

Той и съпругата му Имелда Маркос са обвинени, че са откраднали милиарди долари държавни средства и са ги изпратили тайно по банкови сметки в САЩ, Швейцария и други страни, както и във фалшиви компании на негово име. Въпреки това до днес Имелда Маркос никога не е пращана в затвора, нито е признавана за виновна за кражбата на милиарди долари държавни средства и остава на свобода, като дори е избрана за член на Конгреса, представляващ родната ѝ провинция Лейте. Синът ѝ Фердинанд Маркос се връща в политиката и става сенатор на Филипините, а дъщеря ѝ Име Маркос в момента е губернатор на Илокос Норте.

През 1983 г. здравето на Маркос започва да се влошава, а опозицията срещу управлението му нараства. Надявайки се да представи алтернатива както на Маркос, така и на все по-могъщата Нова народна армия, Бениньо Акино младши се завръща в Манила на 21 август 1983 г., но е застрелян, когато слиза от самолета. Убийството е възприето като дело на правителството и предизвиква масови антиправителствени протести. През 1984 г. независима комисия, назначена от Маркос, стига до заключението, че за убийството на Акино са отговорни висши военни. За да утвърди отново мандата си, Маркос призовава за провеждане на президентски избори през 1986 г. Но скоро се появява сериозен политически противник в лицето на вдовицата на Акино, Корасон Акино, която става кандидат за президент на опозицията. Широко разпространено е твърдението, че Маркос е успял да победи Акино и да запази президентския пост на изборите на 7 февруари 1986 г. само благодарение на масови измами при гласуването от страна на поддръжниците на Маркос. Дълбоко дискредитиран у дома и в чужбина от съмнителната си изборна победа, Маркос се задържа на президентския пост, докато филипинската армия се раздели на привърженици на неговото и на законното право на Акино да заеме президентския пост. Напрегнатото противопоставяне между двете страни приключи едва когато Маркос избяга от страната на 25 февруари 1986 г. по настояване на САЩ. Той заминава в изгнание на Хаваите, където остава до смъртта си.

Появиха се доказателства, че през годините на своето управление Маркос, семейството му и близките му сътрудници са ограбили филипинската икономика с милиарди долари чрез присвояване и други корупционни практики. Впоследствие правителството на САЩ повдига обвинения срещу Маркос и съпругата му в рекет, но през 1990 г. (след смъртта на Маркос) федерален съд оправдава Имелда по всички обвинения. През 1991 г. ѝ е разрешено да се върне във Филипините, а през 1993 г. филипински съд я признава за виновна в корупция (присъдата е отменена през 1998 г.).

По време на революцията EDSA на народната власт той е откаран със самолет на САЩ до Хаваите, вместо да отиде в родния си град Паоай, Илокос Норте. Президентът Маркос умира на Хаваите от сърдечни, бъбречни и белодробни заболявания. Връщат го обратно във Филипините и останките му и до днес лежат в хладилна крипта в Батак, Илокос Норте, защото сегашната администрация отказва да погребе бившия президент в Либинган нг мага Баяни, където са погребани други починали бивши президенти на Филипините.