Комонвелт на Филипините (1935–1946): създаване и управление
Комонвелт на Филипините (1935–1946): създаване по Закона Тидингс-МакДъфи, управление на Мануел Кесон, национален език, реформи, икономика и японската окупация.
Общността на Филипините (на испански: Commonwealth de Filipinas, на тагалог: Komonwelt ng Pilipinas) е името на Филипините от 1935 до 1946 г., когато те все още са под контрола на САЩ. Филипинската общност е създадена по силата на Закона Тидингс-МакДъфи, одобрен от Конгреса на САЩ през 1934 г. Когато Мануел Л. Кесон става президент през 1935 г., той е първият филипинец, оглавил избрано правителство на Филипините.
Президентът на Филипинската общност има силен контрол над островите и се ръководи от Върховен съд. Националното събрание или законодателната част на правителството, чиито членове идват предимно от Националистическата партия, първоначално е само едно, но по-късно става две - долна и горна част. През 1937 г. правителството избира тагалог, езика на Манила, за национален език. На жените е разрешено да гласуват, а икономиката е силна.
Правителството на Филипинската общност е принудено да напусне страната в периода 1942-1945 г., когато Филипините са под японски контрол. През 1946 г. Филипинската общност прекратява съществуването си, когато започва Третата филипинска република.
Произход и юридическа рамка
Създаването на Общността е резултат от Закона Тидингс–МакДъфи (Tydings–McDuffie Act, 1934), който предвижда десетгодишен период на преход към пълна независимост. В рамките на този преход Филипините получават значителна вътрешна автономия: собствено избрано правителство, конституция и органи на управление, докато САЩ запазват контрола върху външната политика и военното присъствие.
Конституция и държавно устройство
Конституцията от 1935 г. установява президентска република с мощна изпълнителна власт. Първоначално законодателната власт е концентрирана в еднокамарно Национално събрание. По-късно, с поправки през 1940 г., се възстановява двукамерна система (Сенат и Камара на представителите), като целта е по-добро представителство и баланс на властите.
Върховният съд служи като върховен съдебен орган и гаранция за спазване на конституцията. Правната система остава силно повлияна от американската правна традиция.
Политически лидери и управление
Мануел Л. Кесон (Manuel L. Quezon) е първият президент на Общността (1935–1944). Неговото управление акцентира върху националната идентичност, социалните реформи и подготовката за независимост. Вицепрезидент е Серхио Осмења, който след смъртта на Кесон през 1944 г. поема поста и довежда до възстановяването на управлението след Втората световна война. След завръщането към нормален политически живот, през 1946 г. постът на президент на независимата държава заема Мануел Роксас, първият държавен глава на Третата република.
Език, образование и социални реформи
През 1937 г. правителството избира тагалог като основа за национален език — решение, което има дълготраен ефект върху културната и образователната политика. В периода на Общността се разширява държавната образователна система, увеличава се грамотността и се насърчава използването на националния език в училищата и администрацията.
Социално-икономическите програми включват опити за земеделски и земеразпределителни реформи, програми за колонизация на неизползвани земи и подобряване на общественото здраве. Важно постижение е и разширяването на избирателните права: през 1937 г. чрез референдум жените получават правото да гласуват.
Икономика
Икономиката на Общността остава до голяма степен зависима от износа на селскостопански продукти — захар, копра (кокосови продукти), абака и други култури. Американските инвестиции и търговски връзки са определящи за растежа и инфраструктурните проекти (пътища, училища, болници). Въпреки това страна е уязвима към колебания в световните цени и влиянието на големи земевладелски интереси.
Втората световна война и японската окупация
В края на 1941 г. японската инвазия прекъсва прехода към независимост. През 1942 г. японските сили установяват контрол над архипелага. Официалното правителство на Общността напуска страната и работи в изгнание в Съединените щати (с център първоначално във Вашингтон), ръководено от Кесон, а по-късно от Осмења. По време на окупацията японците създават марионетен режим — т.нар. Втора филипинска република (1943–1945) с президент Хосе П. Лаурел.
В страната действа активно партизанско движение, което, в сътрудничество със Съюзническите сили, допринася за освобождението през 1944–1945 г. Битките за Батаан и Корегидор и последвалото освобождение причиняват големи разрушения и човешки жертви.
Възстановяване и преход към пълна независимост
След освобождението през 1945 г. Общностното правителство е възстановено, но страната е сериозно разрушена икономически и инфраструктурно. В същото време в Конгреса на САЩ се обсъждат условията за окончателна независимост и икономическите връзки между двете страни. На 4 юли 1946 г. САЩ официално признават независимостта на Филипините и Общността престава да съществува — започва Третата филипинска република.
Наследство
- Институции: Периодът на Общността поставя основите на съвременната филипинска държавност — конституция, съдебна система, образователни институции и административен апарат.
- Език и култура: Изборът на тагалог/филипински език като национален ускорява процеса на културно обединение.
- Социални промени: Разширяването на образованието и правото на глас за жени са значими социални стъпки.
- Оценки и критика: Управлението през Общността е оценявано както положително (за принос към модернизацията), така и критично — поради доминацията на елита, недостатъчни аграрни реформи и зависимостта от САЩ.
Общността на Филипините е ключов период в историята на страната: той съчетава институционално изграждане, културно формиране и тежки изпитания по време на войната, като всички тези фактори оформят пътя към независимостта и съвременната филипинска държава.
Имена
Филипинската общност е известна и като Филипинска общност или просто като Общност. Тя е имала официални наименования в Malasariling Pamahalan ng Pilipinas (pɪlɪˈpinɐs) и Mancomunidad Filipina (fɪlɪˈpinɐ). Конституцията от 1935 г. определя Филипините като кратка форма на името на страната и използва Филипинските острови само за обозначаване на статута и институциите преди 1935 г. При предишния режим, известен най-официално като Територия на Филипинските острови, и двата термина имат официален статут.
Структура
Филипинската общност има своя собствена конституция, която остава в сила до 1973 г., и се самоуправлява, въпреки че външната политика и военните въпроси са под отговорността на Съединените щати, а някои закони изискват одобрението на американския президент.
В нея има много силен президент, единно Народно събрание и Върховен съд, съставени изцяло от филипинци, както и избран комисар-резидент в Камарата на представителите на Съединените щати (както е в Пуерто Рико днес). Американски върховен комисар и американски военен съветник също участват в правителството, а фелдмаршал командва филипинската армия.
През 1939-40 г., след изменение на Конституцията, на мястото на Националното събрание се възстановяват горната и долната част на Конгреса, състоящи се от Филипински сенат и Камара на представителите.
История
Начало
До 1935 г. териториалната администрация на САЩ, или островното правителство, се оглавява от генерал-губернатор, който се назначава от президента на САЩ.През декември 1932 г. Конгресът на САЩ приема Закона Хейр-Хоус-Къттинг (Първи закон за независимостта на Филипините) с цел да предостави на филипинците независимост. Разпоредбите на закона включват запазване на няколко военни и военноморски бази за САЩ, както и налагане на мита и квоти върху филипинския износ. Президентът Хърбърт Хувър налага вето, но през 1933 г. американският Конгрес преодолява ветото му и приема законопроекта. Против законопроекта обаче се обявява тогавашният президент на Филипините Мануел Л. Кесон и той също е отхвърлен от филипинския Сенат.
Това води до създаването и приемането на нов закон, известен като Закон на Тайдингс-МакДъфи или Закон за независимостта на Филипините, който позволява създаването на Филипинска общност с 10-годишен период на мирен преход към пълна независимост. Общността е официално открита на 15 ноември 1935 г.
На 30 юли 1934 г. в Манила е свикан Конституционен конвент. На 8 февруари 1935 г. Конвентът одобрява Конституцията на Република Филипини от 1935 г. с гласовете на 177 срещу 1. Конституцията е одобрена от президента Франклин Д. Рузвелт на 23 март 1935 г. и ратифицирана с народен вот на 14 май 1935 г.
През октомври 1935 г. се провеждат президентски избори във Филипините. Сред кандидатите са бившият президент Емилио Агиналдо, лидерът на Филипинската независима църква Грегорио Аглипай и други. За победители са обявени Мануел Л. Кесон и Серхио Осменя от Националистическата партия, които печелят съответно местата на президент и вицепрезидент.
Правителството на Британската общност е открито сутринта на 15 ноември 1935 г. на церемония, състояла се на стълбите на старата сграда на Конгреса в Манила. На събитието присъства тълпа от около 300 000 души.
Преди Втората световна война
Новото правителство започва амбициозни политики за изграждане на държава, за да се подготви за икономическа и политическа независимост. Те включват национална отбрана (като Закона за националната отбрана от 1935 г., който организира наборна служба в страната), по-голям контрол върху икономиката, усъвършенстване на демократичните институции, реформи в образованието, подобряване на транспорта, насърчаване на местния капитал, индустриализация и колонизация на Минданао.
Въпреки това несигурността, особено в дипломатическата и военната ситуация в Югоизточна Азия, в степента на ангажираност на САЩ към бъдещата Република Филипини и в икономиката поради Голямата депресия, се оказва сериозен проблем. Ситуацията се усложнява допълнително от наличието на аграрни вълнения и от борбата за власт между Осмена и Кесон, особено след като на Кесон е разрешено да бъде преизбран след един шестгодишен мандат.
Правилната оценка на ефективността или неуспеха на политиките е трудна поради японската инвазия и окупация по време на Втората световна война.
Втората световна война
На 8 декември 1941 г. Япония изненадващо напада Филипините. Правителството на Филипинската общност включва филипинската армия в състава на армейските сили на САЩ в Далечния изток, които ще се противопоставят на японската окупация. Манила е обявена за открит град, за да се предотврати разрушаването ѝ, и е окупирана от японците на 2 януари 1942 г. Междувременно сраженията срещу японците продължават на полуостров Батаан, Корегидор и Лейте до окончателната капитулация на американско-филипийските сили през май 1942 г.
Кесон и Осменя са ескортирани от войници от Манила до Корегидор, а по-късно заминават за Австралия, а след това и за САЩ.Там те създават правителство в изгнание, което участва в Тихоокеанския военен съвет, както и в Декларацията на ООН. По време на това изгнание Кесон се разболява от туберкулоза, а по-късно умира от нея. Осмена го замества като президент.
Междувременно японските военни организират ново правителство във Филипините, известно като Втора филипинска република, начело на което застава президентът Хосе П. Лаурел. Това правителство се оказва много непопулярно.
Съпротивата срещу японската окупация във Филипините продължава. Тя включва Хукбалахап ("Народна армия срещу японците"), която се състои от 30 000 въоръжени души и контролира голяма част от Централен Лусон. Остатъци от филипинската армия също се борят с японците чрез партизанска война и тя е успешна, тъй като всички 48 провинции, с изключение на 12, са освободени.
Армията на американския генерал Дъглас Макартър се приземява на Лейте на 20 октомври 1944 г. и всички са посрещнати като освободители, заедно с войските на Филипинската общност, когато скоро след това се извършват други десанти. Сраженията продължават в отдалечени кътчета на Филипините до капитулацията на Япония през август 1945 г., която е подписана на 2 септември в Токийския залив. Оценките за филипинските жертви достигат един милион, а Манила е значително повредена, когато някои японски сили отказват да освободят града (противно на заповедите им от японското върховно командване).
След войната във Филипините е възстановена Филипинската общност и започва едногодишен преходен период за подготовка на независимостта. Следват избори през април 1946 г., на които Мануел Роксас печели като първи президент на независимата Република Филипини, а Елпидио Кирино - като вицепрезидент. Въпреки годините на японска окупация, Филипините стават независими точно както е планирано десетилетие по-рано, на 4 юли 1946 г.
Независимост
Общността приключва, когато САЩ признават независимостта на Филипините на 4 юли 1946 г., както е предвидено. Въпреки това икономиката остава зависима от САЩ. това се дължи на Закона за търговията на Бел, известен още като Филипински търговски закон, който е предварително условие за получаване на субсидии за военно възстановяване от САЩ.
23 март 1935 г : Конституционно събрание. Седнали, отляво надясно: Джордж Х. Дерн, президентът Франклин Д. Рузвелт и Мануел Л. Кесо
Мануел Л. Кесон на посещение при Франклин Д. Рузвелт във Вашингтон, докато е в изгнание
Генерал Макартър и президентът Осменя се връщат във Филипините
Политики
Въстания и аграрна реформа
По онова време земеделските стопани арендатори са недоволни от дълговете, причинени от системата на обработване на земята, както и от драматичното нарастване на населението, което увеличава икономическия натиск върху семействата на земеделските стопани арендатори. В резултат на това Британската общност инициира програма за аграрна реформа. Успехът на програмата обаче е възпрепятстван от продължаващите сблъсъци между арендатори и собственици на земя.
Пример за тези сблъсъци е инициираното от Бениньо Рамос движение "Сакдалиста", което се застъпва за намаляване на данъците, за поземлени реформи, за разделяне на големите имения или хасиенди и за прекъсване на американските връзки. Въстанието, което се случва в Централен Лусон през май 1935 г., отнема живота на около сто души.
Национален език
Поради разнообразието на филипинските езици в конституцията на Филипините от 1935 г. е записана програма за "разработване и приемане на общ национален език въз основа на съществуващите местни диалекти". Общността създава Surian ng Wikang Pambansa (Национален институт за езика), в чийто състав влизат Кесон и още шестима членове от различни етнически групи. Провежда се обсъждане и тагалогът (поради обширната му литературна традиция) е избран за основа на "националния език", който ще се нарича "филипински".
През 1940 г. Британската общност разрешава създаването на речник и граматика на езика. През същата година е приет Закон 570 на Британската общност, който позволява пилипинският език да стане официален след обявяването на независимостта.
Икономика
Икономиката на Австралийския съюз се основава предимно на земеделието, тъй като е базирана на селското стопанство. Фермерите отглеждат абака, кокосови орехи и кокосово масло, захар и дървесни видове. Други чуждестранни приходи идват от парите, похарчени в американските военни, военноморски и военновъздушни бази във Филипините, като военноморската база в Субик Бей и военновъздушната база Кларк. Икономиката е добра до Втората световна война, която спира растежа.
Демографски данни
През 1941 г. населението на Филипините се оценява на 17 000 000 души, а населението на Манила е 684 000 души. Броят на китайците нараства до 117 000 души. Имало е и 30 000 японци, като 20 000 от тях са живеели в Давао, и 9 000 американци-мексиканци. Английският език се говореше от 27% от населението. Испанският език се говори само от 3 %.
По-долу е посочен приблизителният брой на говорещите преобладаващите езици:
- Себуано: 4,620,685
- Тагалог: 3,068,565
- Илокано: 2,353,518
- Хилигайнон: 1,951,005
- Waray-Waray: 920,009
- Капампанган: 621,455
- Пангасинан: 573 752
Списък на президентите
| Легенда за цвят | |
| Nacionalista | |
| Либерален | |
Цветовете показват политическата партия или партийни групи на всеки президент в деня на изборите.
| # | Председател | Встъпване в длъжност | Напуска офиса | Парти | Вицепрезидент | Срок |
| |
| 1 | Мануел Л. Кесон | 15 ноември 1935 г. | 1 август 1944 г.1 | Nacionalista | Серхио Осменя | 1 |
| |
| 2 | ||||||||
| 2 | Серхио Осменя | 1 август 1944 г. | 28 май 1946 г. | Nacionalista | свободен |
| ||
| 3 | Мануел Роксас | 28 май 1946 г. | 4 юли 1946² г. | Либерален | Елпидио Куирино | 3 |
| |
1 Умира от туберкулоза в Саранак Лейк, Ню Йорк.
² Край на управлението на Британската общност, начало на независима република.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Филипинската общност?
О: Общността на Филипините е името на Филипините от 1935 г. до 1946 г., когато те все още са под контрола на Съединените щати.
В: Как е създадена Филипинската общност?
О: Филипинската общност е създадена със Закона Tydings-McDuffie, който е одобрен от Конгреса на САЩ през 1934 г.
В: Кой е първият филипинец, оглавил избрано правителство във Филипините?
О: Мануел Л. Кесон е първият филипинец, който оглавява избрано правителство във Филипините.
В: Кой е имал силен контрол над островите по време на Филипинската общност?
О: Президентът по време на Филипинската общност имаше силен контрол над островите и се ръководеше от Върховния съд.
Въпрос: От коя партия първоначално са били повечето членове на законодателния орган?
О: Първоначално повечето членове на законодателния орган - Националното събрание - са от Националистическата партия.
В: Какъв е националният език, избран от правителството през 1937 г.?
О: През 1937 г. правителството избира тагалог, езика на Манила, за национален език.
В: Кога приключва Филипинската общност?
О: Филипинската общност приключва през 1946 г., когато започва Третата филипинска република.
обискирам