Хърбърт Кларк Хувър (10 август 1874 г. - 20 октомври 1964 г.) е 31-ият президент на Съединените щати от 1929 до 1933 г. Той е световноизвестен минен инженер и хуманитарен администратор. Като министър на търговията на Съединените щати през 20-те години на ХХ век при президентите Уорън Г. Хардинг и Калвин Кулидж той насърчава икономическата модернизация. Скоро след като става президент, започва Голямата депресия. Много хора обвиняват Хувър, че не е направил достатъчно, за да помогне на хората по това време.

Ранни години и образование. Хърбърт Хувър е роден в Уест Бранч, Айова. Учи в първия випуск на Stanford University, където завършва инженерство със специалност минни науки през 1895 г. Професионалните му възможности го отвеждат по целия свят — работи като минен инженер в Австралия, Китай и други страни, натрупвайки значителен опит и богатство.

Инженер и хуманитарен администратор. Преди политическата си кариера Хувър става известен с организирането на международна помощ. По време на Първата световна война той ръководи масивни хуманитарни операции, включително помощ за Белгия и други страни, засегнати от войната, и участва в разпределянето на храни и доставки. Репутацията му на ефективен администратор му помага по-късно да заема високи държавни постове.

Като министър на търговията. На поста министър на търговията (1921–1928) при президентите Уорън Г. Хардинг и Калвин Кулидж Хувър насърчава стандартизацията, развитието на въздушния транспорт, радиото и модернизирането на бизнеса. Той се утвърждава като защитник на научния мениджмънт и доброволните бизнес практики в името на националната икономика.

Президентство и Голямата депресия. Избраният през 1928 г., Хувър поема властта в момент на икономически растеж, но само месеци по-късно настъпва паниката от 1929 г. и започва Голямата депресия. В първите години от кризата неговият подход се основава на принципите на доброволност и ограничено държавно вмешателство — опитвайки се да стимулира частния сектор и местните администрации да поемат грижата за безработните и нуждаещите се. Впоследствие управлението му предприема и по-активни мерки: стартирани са големи обществени проекти (включително проекта за язовира, днес наричан Hoover Dam), а през 1932 г. е създадена Reconstruction Finance Corporation с цел да се отпускат кредити за банки и важни предприятия.

Критики и обществено мнение. Хувър е силно критикуван за това, че според мнозина неговите действия са били недостатъчни или закъснели. Един от най-острите инциденти по време на неговия мандат е разпръскването на протестиращите ветерани от Първата световна война (т.нар. "Bonus Army") през 1932 г., което сериозно уврежда общественото му доверие. Законодателни и търговски решения от неговото време, като митническия закон Smoot–Hawley (1930), също се разглеждат като фактори, задълбочили световната икономическа криза.

Живот след президентството и наследство. След загубата на преизбиране през 1932 г. Хувър продължава да бъде активен в публичния живот. Той организира и участва в хуманитарни мисии, ръководи изследователски и комисии за реформа на управлението (по-късно известни като "Hoover Commission") и оставя значително архивно наследство в Stanford чрез Hoover Institution. Историческата оценка на Хувър е сложна: мнозина го критикуват за политиките му по време на депресията, но други признават неговите организационни способности, международна хуманитарна дейност и приноси към модернизирането на държавната администрация и търговската политика.

Личен живот и памет. Женен за Лу Хенри (Lou Henry Hoover) от 1899 г., той се счита за човек с дълбоко чувство за служба и дисциплина. Умира на 20 октомври 1964 г. на 90-годишна възраст. Днес Хърбърт Хувър остава фигура с многопластова репутация: уважаван инженер и организатор, но и спорен държавник поради управлението му в едно от най-трудните икономически времена в американската история.