Филип II Испански (21 май 1527 г. - 13 септември 1598 г.) от 1556 г. е крал на Испания, Бургундия, Нидерландия, Неапол, Сицилия и отвъдморските територии на Испанска Америка. Роден е във Валядолид. Той е единственият син на императора на Свещената Римска империя Карл V, който доживява до пълнолетие; майка му е Изабела (Иза̀бела) Португалска. По религия е католик и тази вяра бележи както вътрешната, така и външната му политика. На трона Филип II установява силна централизирана администрация, базирана на съвети (Consejos) и мощна бюрокрация, с резиденция в едно много по-трайно и официално становище в Мадрид. Неговото управление е критично за оформянето на испанската монархия като европейска велика сила през XVI век.
Ранен живот и семейство
Филип получава образование във Фландрия и Испания, комбинирайки традициите на хабсбургското управление и строгото католическо възпитание. Женитбите му (с Мария I Тюдор, Мария Мануела от Португалия, Елизабет от Валуа и накрая Ана Австрийска) имат политическо значение и дават наследници, сред които бъдещият крал Филип III.
Вътрешна и външна политика
Филип II се стреми към политическа и религиозна хармония чрез укрепване на кралската власт и подкрепа на Контрареформацията. Под негово ръководство управляващите органи в Испания и в нейните владения засилват ролята на Инквизицията и цензурата, като това води до ограничения в религиозните и политическите свободи. За да поддържа големите армии и флоти, короната налага високи данъци и понякога обявява държавни банкрути поради хроничните военни разходи.
Войнствени конфликти
Външната политика на Филип е белязана от многобройни войни. Противостоянието в Нидерландия прераства в дълъг и кръвопролитен конфликт (част от Тридесетгодишните религиозно-политически борби на Европа), известен като Въстанието в Нидерландия; то струва скъпо и в крайна сметка създава условия за отделянето на северните провинции. В Средиземно море Испания и нейните съюзници нанасят тежък удар на османската морска мощ в битката при Лепанто (1571), но също така се водят постоянни борби за контрол над италианските и северноафриканските пристанища.
Най-известният му неуспех във военно-политическо отношение е нападението срещу Англия през 1588 г.: а испанската му армада била разгромена и унищожена от английската флота и неблагоприятните метеорологични условия. Този провал подкопава морската хегемония на Испания и показва, че разходите за мащабни експедиции могат да доведат до тежки последствия.
Колонии, икономика и общество
По време на управлението му Испанската империя в Америка се разраства значително. Богатствата от сребро и злато подпомагат усилията на короната, но големите приходи довеждат до инфлация и икономически дисбаланси. Администрацията на задокеанските владения се организира чрез вицекралства и местни управи, а експлоатацията на коренното население и налагането на испанския ред оставят трайни социални последици.
Културно наследство и личност
Въпреки военните и финансови трудности, епохата на Филип II е също период на културен разцвет в литературата, архитектурата и изкуството — част от т.нар. „Златен век“ на Испания. Филип поръчва строежа на манастира-кралски дворец Ел Ескориал, който е и гробница, и символ на неговата религиозност и имперска мисия. Подкрепя изкуствата и покровителства личности като художника Ел Греко и други творци на своето време.
Краят на управлението и наследство
Филип умира на 13 септември 1598 г. в Ел Ескориал. Неговото 42-годишно управление оставя смесено наследство: укрепена централизирана монархия и огромна глобална империя, но и дългосрочни военни, финансови и политически предизвикателства. Наследникът му е синът му Филип III, който поема короната в условията на големи външни дългове и изтощена държава.
Филип II остава фигура, чиято политика определя развитието на Европа и Атлантика през късния XVI век — символ на силната хабсбургска монархия, на Католическата реакция и на противоречивите последици от имперската експанзия.