Пол дьо Мон
Карел Мария Полидур (Пол) дьо Мон (15 април 1857 г., Вамбек - 29 юни 1931 г., Берлин) е белгийски писател, журналист и поет.
Учи право в Католическия университет в Льовен. Там се запознава с Албрехт Роденбах и двамата се включват във Фламандското движение. След това става учител в Атенеума в Антверпен, където вдъхновява много ученици. По-късно става директор на Музея за изящни изкуства в Антверпен.
Като главен редактор на вестник De Schelde той има в екипа си писателите Пол ван Остайен и Алис Нахон.
Работи
- Klimoprankskes (стихотворения, 1875)
- Rijzende sterren (стихотворения, 1879)
- Gedichten (поезия, 1880)
- Lentesotternijen (стихотворения, 1881)
- Идилия (стихотворения, 1882)
- Loreley (стихотворения, 1882)
- Съвестта на Хендрик. Zijn leven en werken (есе, 1883)
- Idyllen en andere gedichten (стихотворения, 1884)
- Fladderende vlinders (стихотворения, 1885)
- Claribella (стихотворения, 1893)
- Iris (стихотворения, 1894)
- Dit zijn Vlaamsche wondersprookjes (volkskundige studie, 1896)
- Dit zijn Vlaamsche vertels (volkskundige studie, 1898)
- Drie groote Vlamingen (есе, 1901)
- Vlaamse schilders der negentiende eeuw (есе, 1901)
- De schilderkunst in België van 1830 tot 1921 (есе, 1921)
- Zomervlammen (стихотворения, 1922)
- Wondervertelsels uit Vlaanderen. Uit den volksmond opgeteekend (съавтор: Alfons De Cock, 1924 г.)
