Карел Мария Полидур (Пол) дьо Мон (на нидерландски често известен като Pol de Mont; 15 април 1857 г., Вамбек - 29 юни 1931 г., Берлин) е белгийски писател, журналист и поет. Той е една от водещите фигури на фламандското литературно възраждане в края на XIX и началото на XX век, активен както в творческата си работа, така и в организацията на културния живот.

Учи право в Католическия университет в Льовен, където се запознава с Албрехт Роденбах. Двамата се включват във Фламандското движение и полагат усилия за утвърждаване на нидерландския език и култура в Белгия. След университета дьо Мон работи като учител в Атенеума в Антверпен, където остава популярен сред учениците си и става известен с интереса към литературата и изкуството. По-късно заема ръководни позиции в културни институции и през годините дейността му преминава от преподаване към музейна и организаторска работа — сред най-важните постове е този на директор на Музея за изящни изкуства в Антверпен.

Като главен редактор на вестник De Schelde той привлича в своите среди млади и обещаващи автори като Пол ван Остайен и Алис Нахон, подпомага тяхното публикуване и развитие. Неговата редакторска и журналистическа дейност има за цел да повиши литературните стандарти и да създаде платформа за фламандските предприемачи в областта на поезията и прозата.

Творчеството на дьо Мон обхваща поезия, литературна критика, есета за изкуство, пътеписи и историко-културни изследвания. В поезията си той често използва лирични и натуралистични образи, отдава значение на фолклора и местните теми, като в същото време следва европейските литературни течения от епохата на символизма и романтизма. Като критик и изкуствовед дьо Мон публикува статии и студии, които популяризират изобразителните изкуства и подкрепят професионализацията на музеите и галериите в Белгия.

Завещанието на Пол дьо Мон е преди всичко в областта на културната организация и възпитаването на следващите поколения автори — чрез преподаването, редакторската си работа и професионалната си дейност в музеи той допринася за оформянето на модерната фламандска литература и на институциите, които я поддържат. Умира през 1931 г. в Берлин, но остава запомнен като един от ключовите деятели на фламандското литературно и културно възраждане.

Основни области на дейност и принос:

  • поезия и литература (лирични и национално-ориентирани творби);
  • журналистика и редакторска работа (главен редактор на De Schelde);
  • преподаване и менторство на млади автори;
  • музейно дело и изкуствознание (директор на Музея за изящни изкуства в Антверпен и организатор на културни инициативи);
  • участие и популяризиране на Фламандското движение за език и култура.

За по-задълбочено проучване на живота и творчеството му може да се потърсят специализирани източници и антологии на фламандската литература от края на XIX — началото на XX век.