Алберт Петрус Йозеф Мансует Фердинанд (Бертен или Албрехт) Роденбах (27 октомври 1856 г., Рьозеларе - 23 юни 1880 г., Рьозеларе) е белгийски поет, ярък представител и символ на фламандското културно и национално възраждане. Известен е като вдъхновител и организатор на студентското фламандско движение в края на XIX век и остава в паметта като образ на младежкия идеализъм и саможертва.

Хюго Верист го нарича поетът, душата, сърцето, умът, словото на възродената Фландрия. Роденбах черпи влияние от творчеството на Гуидо Гезел и Хендрик Съвест, както и от общия културен стремеж за утвърждаване на фламандския (нидерландски) език и идентичност в Белгия.

Роден в голямо семейство — едно от десет деца на търговци на вино, той е братовчед на писателя Жорж Роденбах. Получава началното си образование в католическата семинария в Рьозеларе; по-късно продължава в Католическия университет в Льовен, където се запознава с писателя Пол дьо Мон. В Льовен Роденбах се утвърждава като централен организатор на студентския фламандски активизъм и става ръководител на Фламандската студентска асоциация, където се проявява като харизматичен оратор и двигател на колективните инициативи.

Творчеството му, макар ограничено от краткия живот, се отличава с патриотичен жар, силна емоционалност и призивност — стихове и речи, които целят да събудят националното самосъзнание и ангажираност сред младите хора. Пише предимно на фламандски (нидерландски) език; части от неговите стихотворения и писма са публикувани приживе в студентски издания и периодика, а по-широко известните му текстове са събрани и издадени след смъртта му.

Здравето на Роденбах е крехко; той умира от туберкулоза едва на 23 години — смърт, която само подсилва образа му на ранна и героична жертва за каузата на Фландрия. След кончината му неговата личност и произведения стават символи за по-нататъшното развитие на фламандското движение и оказват влияние върху следващи поколения писатели и обществени активисти.

Наследството му се проявява в няколко направления:

  • литературно — възприет като глас на младежката енергия и патриотичния идеал;
  • политико-културно — вдъхновение за стремежите към по-голямо признаване на фламандския език и култура в Белгия;
  • памет и почит — образът на Роденбах е почитан в родния му град и в културната памет на Фландрия чрез спомени, издания и наименования на улици и училища.

В историческата ретроспекция Албрехт Роденбах остава възприеман не толкова като велик поет по обем на творчеството, колкото като символичен водач — млад човек, чиито думи и пример ускоряват и укрепват фламандското възраждане през втората половина на XIX век.