Анри Хендрик Консенсио белгийски писател на фламандски 1812–1883

Анри „Хендрик“ Консенсио (3 декември 1812 г., Антверпен - 10 септември 1883 г., Елзен) е белгийски писател, смятан за един от основоположниците и най-влиятелните автори на фламандската (нидерландскоезична) литература през XIX век. Баща му е французин, а майка му — фламандка. Въпреки че след отделянето на Белгия от Нидерландия (1830) общественият живот в голямата си част става френскоговорящ, Консенсио решително работи за утвърждаване и популяризиране на нидерландския (фламандския) език чрез своите произведения.

Ранни години и личен живот

Майка му умира през 1820 г. След нейната смърт Анри и по-малкикият му брат живеят предимно с твърдия и мрачен баща си. През 1826 г. баща му Пиер Консенсио се жени повторно за по-млада вдовица, Анна Катерина Богаертс, след което семейството продава магазина си и се преместват в района на Кемпен — равнинна местност между Антверпен и Венло, която по-късно ще присъства често като фон в творчеството на писателя.

На 17 години Хендрик напуска дома и започва работа като възпитател в Антверпен. Образованието му и началото на гражданския живот са прекъснати от Революцията от 1830 г., когато Консенсио се записва доброволец в белгийската революционна армия. По време на военната си служба той пише предимно стихотворения на френски. След демобилизацията през 1837 г. не успява да получи военна пенсия и решава да се пробва като писател на фламандски, за да изкара прехраната си.

Пробив и литературна кариера

През 1837 г. Консенсио публикува поредица разкази, разположени по време на Нидерландското въстание, под заглавие In 't Wonderjaar 1566 (издадена в Гент, 1837 г.). Този първи успех предизвиква силна реакция вкъщи: баща му намира идеята синът му да пише на фламандски за неприлична и изгонва Анри от дома. Въпреки това той бързо привлече вниманието и подкрепата на уважавани личности от културния живот, сред които художникът Ваперс, който му помага материално и го представя на крал Леополд I. По настояване на монарха книгата Wonderjaar е поръчана за библиотеките на белгийските училища, а същата година Консенсио издава и втората си книга Фантазия (1837).

Най-голямата му слава идва със историческия роман Лъвът от Фландрия (De Leeuw van Vlaanderen), публикуван през следващата година, който се превръща в национален бестселър и трайно внася темите на патриотизма и историческата памет в масовата фламандска литература. Последват редица други романи и новели, често с историческа или нравствено-поучителна насоченост, сред които:

• Как да стана художник (1843)
• Какво може да изтърпи една майка (1843)
• Сиска ван Руземаел (1844)
• Ламбрехт Хенсманс (1847)
• Якоб ван Артевелде (1849)
• Наборник (1850)
• Сляпата Роза (1850)
• Рикетиккетак (1851)
• Разпадналият се джентълмен (1851)
• Скъперникът (1853)

Творчеството на Консенсио се отличава с достъпен, жив език, любов към природата и историческата тематика, както и с настойчиво възпитателен тон — качества, които му осигуряват огромна популярност сред широката публика и много подражатели.

Награди, преводи и обществена роля

През 1845 г. Консенсио е удостоен с титлата рицар на ордена "Леополд", което бележи и официалното обществено признание на писането на фламандски като уважавана литературна дейност. От средата на 1850-те години започват да се появяват преводи на неговите книги на английски, френски, немски и италиански език, което разширява влиянието му извън Белгия. През живота си той публикува близо осемдесет отделни произведения и остава една от най-популярните литературни фигури на своето време.

Наследство

Консенсио е често наричан „баща на фламандския роман“ заради ролята си в зараждащата се национална литература и за това, че направи нидерландския език достъпен и престижен средство за художествена изява. Неговите творби са вдъхновявали поколения читатели и автори и са имали съществен принос за културната идентичност на фламандското общество. Седемдесетгодишният му рожден ден е отбелязан с публични тържества, които утвърждават статута му на изтъкнат гражданин на Антверпен.

След дълго боледуване той умира на 10 септември 1883 г. Паметта му остава жива в учебните програми, в множество издания и преводи, както и в общественото и културно пространство на Белгия и фламандската общност.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Хендри "Хендрик" Съвестта?

В: На какъв език е писал?

В: Как реагира баща му на това, че пише книга на фламандски?

В: Кое събитие прекъсва обучението му?

В: Каква заповед издава крал Леополд за първата книга на Съвестта?

В: Кога започват да излизат преводи на книгите му?

Търсене по буква