Папа Зефирин (ок. 198–217) — 15-и римски епископ и спорове с ереси
Папа Зефирин (ок. 198–217) — 15-и римски епископ, спорни решения в борбата с монтанизма и адопционизма; исторически портрет, критики и църковно наследство.
Папа Зефирин (ок. 198/199 – 217 г. сл. Хр.) е петнадесетият папа и римски епископ на Католическата църква. Според традицията той управлява около седемнадесет–осемнадесет години, а сведенията за живота му преди папството са оскъдни. Някои ранни източници го описват като човек без голямо теологично образование, който често се подпирал на близкия си дякон Калист, по-късно избран за негов наследник.
Избор и служение
Зефирин е избран за римски епископ след папа Виктор I (ок. 189–199 г.). По време на неговото епископство Римската църква продължава да се организира институционално и да утвърждава църковната дисциплина в условията на растящи религиозни и богословски напрежения в империята. Няма сигурни данни за ранните години на управлението му, но се смята, че той е управлявал Църквата в период на вътрешни спорове и притеснения относно ересите и моралната дисциплина.
Противоречия и обвинения
Най-известните постъпления срещу Зефирин идват от неговия съвременник и противник Хиполит, който го критикува остро. Основните обвинения са две:
- търпимост към нови религиозни движения, като монтанизма — харизматично течение, възникнало в Мала Азия и разглеждано като еретическо от голяма част от църковната йерархия заради пророческите си претенции и строг морален фанатизъм;
- недостатъчно твърда позиция срещу т.нар. модалистични възгледи (също свързвани с ученията на Сабелианизма), които омекотявали разграничението между Лицата на Троицата и по този начин поставяли под въпрос развиващата се триадна доктрина за Отца, Сина и Светия Дух.
Хиполит твърди, че Зефирин е бил слаб и че е допускал разпространението на неверни доктрини без достатъчно противодействие; оттук и репутацията му в някои ранни източници. Съвременните историци разглеждат тези твърдения по-критично: те посочват, че сведенията ни често идват от страни заинтересовани автори и че управлението на Зефирин е било в много трудни времена, когато Църквата е трябвало да балансира между вътрешна дисциплина и единство.
Калист и конфликти
По време на папството на Зефирин дяконът Калист играе видна роля. Неговото влияние върху управлението и последвалото му издигане до папския престол породили подозрения и критика от страна на противници като Хиполит, които го обвиняват в нарушаване на строгите нравствени и дисциплинарни норми. Част от конфликта има и личен и организационен характер — борба за авторитет и влияние в Римската църква.
Наследство и почит
Независимо от острите критики в някои ранни източници, Зефирин остава включен в списъците на римските епископи и е почитан като светец в традицията на Западната църква. Неговият празник се чества на 26 август. Точните обстоятелства около смъртта и погребението му не са напълно установени; според традицията той е погребан сред ранните римски папи, но детайлите са оскъдни.
Източници и критика
Основните сведения за живота и дейността на Зефирин идват от Либър понтификациялис, от фрагментирани патристични свидетелства (включително писанията на Хиполит) и от исторически обзорни трудове на по-късни автори като Евсевий. При оценката на фигурата му е важно да се има предвид, че много от запазените свидетелства идват от ясно ангажирани и конфликтни страни, поради което ретроспективните оценки варират от сурови обвинения до по-умерени и защитни интерпретации.
В заключение: Зефирин е важна, макар и противоречива, фигура в ранната римска църковна история — епископ, чието управление преминава в условия на богословски и организационни предизвикателства; критиките към него трябва да се четат в контекста на остри вътрешнокръвни спорове в Църквата от началото на III в.
Папа Зефирин
Справка
- ↑ Ричард П. МакБрайън, Животът на папите: Петър до Йоан Павел II, (Сан Франциско:Харпър Сан Франциско, 1997 г.), стр. 42
- ↑ Ричард П. МакБрайън, Животът на папите: Петър до Йоан Павел II, (Сан Франциско:Харпър Сан Франциско, 1997 г.), стр. 42, 43
- ↑ Ричард П. МакБрайън, Животът на папите: Петър до Йоан Павел II, (Сан Франциско:Харпър Сан Франциско, 1997 г.), стр. 43
| ||||||||
| aБенедикт IX се появява три пъти в "Списъка на папите"...b Няма нито Йоан XX, нито Бенедикт X |
Въпроси и отговори
В: Кой е бил папа Зефирин?
О: Папа Зефирин е петнадесетият папа на Католическата църква, служил в периода около 198/9-217 г. пр. н. е. Известен е и като епископ на Рим.
Въпрос: Какви са били някои от ученията на монтанизма и адопционизма?
О: Монтанизмът и адопционизмът учели, че Исус Христос е бил свята личност, но не и син на Бога, което противоречало на учението на Католическата църква.
В: Как богословите гледат на папа Цефрин?
О: Богословите по онова време смятат папа Цефринус за слаб, защото не предприема строги мерки срещу тези групи, които проповядват неща, противоречащи на учението на Католическата църква.
В: Кой става папа след папа Зефирин?
О: След папа Зефирин папа става неговият дякон Калист.
В: Колко време е служил като папа?
О: Служил е седемнадесет години като папа.
В: Смятан ли е за образован човек?
О: Не, смятали са го за необразован човек, който разчитал много на своя дякон Калист за напътствия и съвети.
В: Кога се чества неговият празник?
О: Празникът му се чества всяка година на 26 август.
обискирам