Президентството на Ейбрахам Линкълн (1861–1865) — война, еманципация, наследство

По това време Линкълн е добре познат в политиката на Илинойс. През 1858 г. той дебатира със Стивън А. Дъглас за Сената на Съединените щати и губи. По онова време сенаторите на САЩ се избират от законодателните органи на щатите. Така че и Линкълн, и Дъглас се опитват техните партии да спечелят контрол над законодателния орган на Илинойс. Въпреки че Илинойс беше свободен щат, основният въпрос на всичките седем дебата беше робството.

Линкълн прекарва следващите 16 месеца в изнасяне на речи за редица републикански кандидати в Севера. Това му спечелва много политически приятели, а също така е и подготовка за кандидатурата му за президент. До този момент най-силният кандидат е Уилям Х. Сюард от Ню Йорк. Сюард е твърдо против робството навсякъде в САЩ. Линкълн е на по-умерено мнение и се противопоставя на разпространението на робството в новите щати на Запад.

Тъй като Линкълн става все по-популярен в новосформираната Републиканска партия, той е поканен да изнесе речи в редица щати. През октомври 1859 г. той е поканен да говори в църквата на Хенри Уорд Бийчър в Бруклин, Ню Йорк. Линкълн прекарва месеци в подготовка на тази реч; повече време, отколкото е прекарал в подготовката на която и да е реч по време на сенаторските дебати. В последния момент мястото на речта му е преместено в Cooper Union в Манхатън. Линкълн знаеше защо са го помолили да произнесе речта. Той е издигнат като алтернатива на Сюард и други възможни републикански кандидати. Обръщението в Cooper Union привлича вниманието, от което Линкълн се нуждае, за да стане републикански кандидат за президент през 1860 г.

През април 1860 г. демократите провеждат своя политически конгрес, южните демократи се оттеглят и конгресът приключва, без да излъчи кандидат. Двете страни провеждат свои собствени конгреси два месеца по-късно. Стивън Дъглас беше кандидатът на северните демократи. Джон К. Брекинридж се кандидатира от Демократите на Юга. Джон Бел, сенатор от Тенеси, се кандидатира от Партията на конституционния съюз. Разцеплението в Демократическата партия почти гарантираше, че Линкълн може да спечели президентския пост. В началото на 1860 г. Линкълн не е основен кандидат за президент. На 6 ноември 1860 г. с 39 % от гласовете на избирателите и мнозинство в Избирателната колегия Линкълн е избран за президент. Избирателната активност на изборите е 81,2 % - втората най-висока в американската история.

През ноември 1860 г., когато Линкълн е очевидният победител, избухва криза, която тлее от поне десетилетие. Южняците са възмутени от избора на Линкълн, който се противопоставя на робството в териториите и новите щати. Те започват да действат почти веднага. Джеймс Чеснат младши, сенатор от Южна Каролина, подава оставка само четири дни след изборите. Президентът Джеймс Бюканън само влоши положението. През декември той пише послание до Конгреса. В него той заявява, че смята отделянето за незаконно. Но добави, че федералното правителство не може да предприеме действия, за да попречи на щатите да напуснат Съюза. Северняците не можеха да разберат как Бюканън може да каже такова нещо. След това кабинетът на Бюканън започва да се разпада. Хауел Коб, министърът на финансите, който беше от Джорджия, каза на Бюканън, че напуска. Седмица по-късно напусна и Люис Кас, държавният секретар (от Мичиган), защото Бюканън не беше направил нищо, за да спре кризата с отцепването.

Южна Каролина е първата страна, която предприема действия. Лидерите там предупредиха, че ако републиканец спечели изборите през 1868 г., те ще напуснат Съюза. На 20 декември 1860 г. на специален конгрес те приемат единодушно резолюция за отделяне. През януари 1861 г. ги последваха Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия и Луизиана. Тексас се отделя на 1 февруари. Въпреки че в други щати са подготвени резолюции за отделяне, през този период не са приети повече такива.

Докато Бюканън не предприема нищо, няколко сенатори изнасят речи в Конгреса, опитвайки се да успокоят обстановката. Мирната конференция от 1861 г. се провежда в хотел "Уилард" във Вашингтон на 4 февруари 1861 г. От 33-те щата 21 изпращат делегати. За председател е избран бившият президент Джон Тайлър, роден във Вирджиния. Конференцията продължава около две седмици. През това време бяха създадени редица предложения, които след това бяха предадени на Конгреса. Бяха изработени редица компромиси, които се превърнаха в предложения за изменения на Конституцията на Съединените щати. Но нито едно от тях не беше прието от Конгреса. При встъпването в длъжност Линкълн се вози в карета до отиващия си президент. Цитиран е Бюканън, който казва на Линкълн: "Ако си толкова щастлив, влизайки в президентството, колкото аз излизам от него, значи си много щастлив човек." В рамките на няколко седмици още четири робовладелски щата се отцепват, а Конфедерацията обстрелва форт Съмтър.

На 4 март 1861 г. Линкълн произнася първата си инаугурационна реч в рамките на полагането на клетва като 16-ия президент на САЩ. Речта е адресирана предимно до жителите на Юга. Тя имаше за цел да изложи планираните политики и желания на Линкълн по отношение на Юга, където седем щата бяха образували Конфедеративните американски щати. Речта му е написана в дух на приятелство към отцепилите се щати. Той засегна няколко въпроса. Линкълн обещава да не се намесва в робството в щатите, където то вече съществува. Той заяви, че засега няма да има федерална враждебност към отделилите се щати. Федералното правителство ще "държи, заема и притежава" своята собственост. То също така ще събира своите данъци. Той завършва речта си с предупреждението:

Президентството на Линкълн продължава около четири години. То продължава от 4 март 1861 г. до момента, в който той е застрелян от симпатизант на Конфедерацията и умира на 15 април 1865 г. Гражданската война отнема почти цялото време, през което той е на този пост. От избирането му от Избирателната колегия на 15 февруари до встъпването му в длъжност на 4 март Линкълн не разполага с много време за съставяне на кабинет.

Кабинетът на Линкълн

Кабинетът на Линкълн е уникален в американската история. В него влизат всички основни съперници на Линкълн за републиканската номинация през 1860 г. Като част от политическите преговори, предшестващи номинацията, на някои от тях е била обещана позиция в кабинета. Това не беше хармонична група, тъй като повечето от тях не се харесваха един друг. Те имаха различни идеи за управлението на страната, различна етика и различни характери. По-специално Саймън Камерън, беше наложен на Линкълн чрез сделка, сключена с делегатите от Пенсилвания на републиканския конгрес. Той вече имал репутацията на некомпетентен и корумпиран човек. Според споразумението той е военният министър на Линкълн.

Членове на комисията са:

• Ханибал Хамлин, първият вицепрезидент на Линкълн (1861-1865 г.).
• Андрю Джонсън, вторият вицепрезидент на Линкълн (1865-1865) и 17-ият президент на САЩ.
• Салмон П. Чейс, министър на финансите на САЩ. През 1864 г. става председател на Върховния съд.
• Саймън Камерън, военен министър (1861-1862 г.).
• Едуин Стантън, военен министър (1862-1865 г.).
• Уилям Х. Сюард, държавен секретар (1861-1865).
• Гидеон Уелс, министър на военноморските сили (1861-1865 г.).
• Монтгомъри Блеър, главен пощенски управител (1861-1864 г.).
• Едуард Бейтс, главен прокурор (1861-1864 г.).

Вътрешни работи

Администрацията на Линкълн се оказва натоварена със задачата да преведе страната през най-мрачните ѝ дни. Той наследява проблемите от своя предшественик, президента Джеймс Бюканън. В собствената си реч при встъпването в длъжност четири години по-рано Бюканън нарече проблемите на робството "щастлив въпрос с малко практическо значение". Бюканън зае позицията, че няма правомощия да направи каквото и да било по отношение на предстоящата гражданска война. Той заяви: "Не е по силите на нито един президент, независимо от политическите му наклонности, да възстанови мира и хармонията между щатите. Мъдро ограничена и сдържана, каквато е властта му съгласно нашата конституция и закони, само той може да постигне малко за добро или за зло по този съдбоносен въпрос." С наближаването на гражданската война, по време на президентството на Бюканън страната изпада в рецесия.

Вместо да пренебрегне или приеме ситуацията, Линкълн трябва да поправи разбитата нация или да я види разкъсана. В периода между президентските избори и встъпването му в длъжност седемте отцепили се щата образуват Конфедеративните американски щати. Тяхната конституция е създадена по подобие на Конституцията на Съединените щати с четири разлики. Тя подкрепяше суверенитета на щатите. Тя гарантираше, че робството винаги ще съществува в Конфедеративните щати. Тя не позволяваше на Конгреса на Юга да установява защитни тарифи. Тя също така ограничаваше мандата на президента на Конфедеративните щати до 6 години. Джеферсън Дейвис е избран за президент на КСА. Той е робовладелец от Мисисипи, сенатор от САЩ и също така е бил военен министър при президента Франклин Пиърс. CSA приема няколко философски позиции, които се различават от тези на Съединените щати. Тя приема, че Съединените щати са просто асоциация от суверенни щати, каквито са били по силата на Статута на Конфедерацията преди приемането на Конституцията на САЩ. Те твърдят, че в това си качество всеки щат е свободен да напусне асоциацията от щати. Северът разглеждаше Съюза като постоянна държава. Линкълн изтъкна, че всеки щат се е отказал от собствения си суверенитет, когато е ратифицирал и приел Конституцията. Той също така твърди, че нито един щат няма право да се бунтува срещу своята държава - Съединените американски щати. Но Линкълн запазва мълчание по отношение на CSA от създаването им до встъпването си в длъжност. Той повтаря обещанието си от предизборната кампания, че като президент няма да предприеме никакви стъпки за спиране или ограничаване на робството в онези щати, където то вече съществува. Въпреки това той не приема предложенията, направени от Мирната комисия. Демонстрирайки мирните си намерения, встъпителната му реч има за цел да предотврати присъединяването на други южни щати към CSA. Те не са били врагове. Той нямаше да нападне CSA, но щеше да запази и поддържа цялата собственост на правителството на Съединените щати, която съществуваше в южните щати.

Един ден след встъпването си в длъжност Линкълн получава депеша от майор Робърт Андерсън. Той е командир на форт Съмтър в пристанището на Чарлстън. Той уведомява Линкълн, че ако фортът не бъде снабден скоро с нови количества, той и хората му ще трябва да напуснат. Линкълн измислил начин да снабди форта, без да започва сражения. Той ще изпрати невъоръжени кораби за снабдяване на форт Съмтър. Той информира президента на CSA Дейвис за намеренията си. По този начин САЩ няма да започнат сражения, а ще запазят форта, както Линкълн е обещал. Дейвис незабавно изпраща генерал П. Г. Т. Борегард да принуди форта да се предаде, преди снабдителните кораби да пристигнат. В 4:30 ч. сутринта на 12 април 1861 г. оръдията на Конфедерацията започват бомбардировка на форт Съмтър. След 33 часа майор Андерсън предава форта. Това е началото на Гражданската война.

Войната продължава четири години. Северът не очакваше, че Югът ще се бие почти до последно, за да защити своята "свобода". Югът нямаше представа, че Северът, воден от Линкълн, ще прояви желязна воля да запази Съюза на всяка цена.

Външни работи

Една от военните стратегии на Линкълн е да блокира пристанищата на Юга и приблизително 3500 мили (5600 км) от бреговата линия. В началото на войната, при наличието само на няколко кораба, това е почти невъзможно. До края на войната Съюзът е заловил или унищожил 1500 блокадни кораби. Но тъй като почти 5 от 6 магазина успяват да избегнат блокадата, Великобритания твърди, че тя не е призната от международното право, тъй като е "хартиена блокада". По време на войната Конфедерацията успява да изпрати в Англия само малка част от основната си парична култура - памука. Три години преди войната Югът е доставял по 10 милиона бали памук годишно. По време на войната те изпращат общо само 500 000 бали. Но английските производители са складирали големи количества памук от Юга, който е бил изнасян преди войната. Това, което са имали в наличност, им е стигнало за по-голямата част от войната.

През 1861 г. и Конфедерацията, и Съюзът искат помощта на Великобритания. Северът разчиташе на тях заради осъждането на робството. Конфедерацията разчиташе на тяхната помощ заради голямото значение, което памукът им имаше за британската икономика. Затова и двете страни поддържаха дипломатически отношения с Великобритания. Югът се нуждаеше от помощта на Великобритания, за да спечели войната. Освен това без помощта на Великобритания Франция не би посмяла да се намеси, въпреки че вече беше в приятелски отношения с Юга. На 4 май 1861 г. кралица Виктория издава прокламация, с която обявява неутралитета на Великобритания във войната и признава Конфедерацията за воюваща страна в конфликта. Това разгневява Линкълн. Сюард, неговият държавен секретар, вече е издал инструкции на новия министър във Великобритания да напусне и да се върне у дома, ако кралицата признае Конфедерацията. Франция последва с подобна декларация, която също признаваше CSA като държава. Сюард предупреждава и двете държави за възможността от война със Съединените щати по този въпрос.

Британският министър-председател лорд Палмерстън изпраща флотилия от военни кораби в западната част на Атлантическия океан, за да подготви изненадваща атака срещу Ню Йорк. Те възнамеряват да използват най-големия кораб в света SS Great Eastern като транспорт за превоз на войски. Те виждаха, че ударът срещу Ню Йорк ще бъде удар срещу търговския център на САЩ. Но през пролетта на 1862 г. британците научават за железния военен кораб на Съюза - USS Monitor. Това отменя всякакви планове за инвазия. Въпреки че британският флот разполага с военни кораби с железни клади, те се нуждаят от дълбоки води, за да плават. Монитор и северните кораби като него можеха да унищожат британските кораби, ако те се опитат да блокират северните пристанища. Русия също така се опасяваше, че британците и/или французите могат да се намесят. През лятото на 1862 г. коалиция от държави обмисля да се намеси като посредник във войната. Сред тях са Великобритания, Франция, Прусия, Австрия и Русия. Но през есента на 1863 г. руският цар Александър II изпраща флота си, за да защити Съединените щати от евентуално нахлуване на Великобритания и Франция. Балтийският им флот започва да пристига в пристанището на Ню Йорк на 24 септември 1863 г. Руският далекоизточен флот е изпратен в Сан Франциско.

До края на войната повечето европейски държави не печелят много от признаването на Конфедерацията като суверенна държава. Линкълн постъпва дипломатично с двама конфедерати, които са арестувани на британския кораб "Трент". Той нарежда и двамата да бъдат освободени. Неурожаят в Европа направи популярни селскостопанските продукти на Съюза. Египет и Индия успяха да доставят памука, който преди това се купуваше от Юга преди войната. Съюзът също така беше добър клиент за малки оръжия и други промишлени стоки от Европа. Въпреки това по време на войната английски корабостроители построяват десетки блокадни кораби и военни кораби за флота на Конфедерацията.

През 1861 г. Гражданската война в САЩ е първата съвременна тотална война. И през 1861 г. никой в САЩ не знаеше как да води такава война. Мъжете можеха да бъдат вербувани и военните стоки можеха да бъдат произведени, но генералите имаха нужда от време, за да се обучат. През 1861 г. главнокомандващ на армията е Уинфийлд Скот, който отговаря за армия от едва около 16 000 души. Скот е едновременно стар и от старата школа (което означава, че не е имал съвременно обучение). Доста офицери били обучени в Уест Пойнт, но по онова време в Уест Пойнт се преподавали инженерни науки, математика и фортификации. В него се е преподавало много малко за стратегията и нищо за ръководенето на големи войнишки формации в полеви условия. Никой не беше научил нищо за щабната работа или за това как да се управлява армия, с изключение на онези малцина, които можеха да четат френски или имаха военен опит в Европа. Един от най-тежките проблеми е, че полевите командири дори не са разполагали с точни карти на районите, в които е трябвало да се движат и да воюват. С изключение на Запада, за много части на страната не са съществували местни карти. За разлика от Джеферсън Дейвис, който имал военен опит, Линкълн нямал почти никакъв.

Когато войната започва, Линкълн е изправен пред много стръмна крива на обучението. Но Линкълн се учеше бързо. Той се е учил да бъде адвокат. Усвояването на военната стратегия се оказа нещо друго, с което той се справяше много добре. Той четял книги по стратегия, военна история и се учел от успехите и неуспехите на войниците си на терен. Учеше се и от военните тактики на врага. Учел толкова добре, че през 1862 г. историкът Т. Хари Уилям казва за него: "Линкълн се откроява като велик военен президент, вероятно най-великият в нашата история, и голям естествен стратег, по-добър от всеки от своите генерали". Въпреки че няма доказателства, че някога е чел "За войната" на Карл фон Клаузевиц, действията му следват основния аргумент на книгата: "Политическата цел е целта, войната е средството за нейното постигане, а средствата никога не могат да се разглеждат отделно от тяхната цел. Следователно е ясно, че войната никога не трябва да се разглежда като нещо самостоятелно, а винаги като инструмент на политиката."