По време на Американската гражданска война Съюзът означава федералното правителство на Съединените щати, подкрепяно от двадесетте свободни щата и петте гранични щата. Срещу него се обявяват 11 южни робовладелски щата. Съюзните щати включват западните щати Калифорния, Орегон и (след 1864 г.) Невада. Те включват и щатите, наричани тогава "Старият Северозапад", а сега обикновено смятани за част от Средния Запад. Съюзът обаче често е наричан и "Север", както тогава, така и сега. Щатите от Съюза са били предимно по-богати и по-индустриализирани.

Щатите от Съюза са:

Свободни щати (20)

  • Калифорния
  • Конектикът
  • Илинойс
  • Индиана
  • Айова
  • Канзас (приет през 1861 г.)
  • Мейн
  • Масачузетс
  • Мичиган
  • Минесота
  • Невада (приета през 1864 г.)
  • Ню Хемпшир
  • Ню Джърси
  • Ню Йорк
  • Охайо
  • Пенсилвания
  • Род Айлънд
  • Върмонт
  • Уисконсин
  • Орегон

Гранични щати (5)

  • Делавер
  • Мериленд
  • Кентъки
  • Мисури
  • Западна Вирджиния (създадена през 1863 г. чрез отделяне от Вирджиния; лоялна на Съюза)

Територии и лоялни правителства

  • Някои територии и териториални администрации в Западните и планинските райони подкрепят федералното правителство и осигуряват войски, ресурси и контрол над ключови маршрути (например Колорадо, Ню Мексико, Юта и др.).
  • В отделни гранични щати като Мисури и Кентъки има разделение на властта и в някои случаи съществуват едновременно лоялни и просепаратистки правителства.

Роля и действия на федералното правителство

  • Ръководство и стратегия: Президентът Линкълн и федералните институции ръководят военните, дипломатическите и икономическите усилия за запазване на Съюза. Основната военна стратегия включваше блокада на южните пристанища (анаконда план) и контрол над реките и железопътните възли.
  • Военна мобилизация: Съюзът притежаваше значително предимство по население и индустриален капацитет, което позволи масово наемане и въоръжаване на армии, както и бързо производство на оръжие и боеприпаси.
  • Правни и извънредни мерки: Федералното правителство взе извънредни правомощия по време на войната — включително временни ограничения на граждански свободи (напр. суспендиране на харта на свободите в някои случаи), въвеждане на набор (конскрипция) и други мерки, необходими за воденето на войната.
  • Еманципация и промени в статута на робството: През 1863 г. беше издадена Еманципационната прокламация, която обяви освобождението на робите в областите в бунт; по-късно чрез 13-та поправка (1865 г.) робството е окончателно премахнато в цялата страна.
  • Икономика и финанси: За финансиране на войната федералното правителство въвежда нови данъци, емитира държавни облигации и парична единица („зелени пари“), координира железопътната и телеграфната мрежа за военни нужди и стимулира промишленото производство.
  • Отношения с чужбина: Дипломатическите усилия на правителството предотвратиха официално признаване на Конфедерацията от великите сили (особено Великобритания и Франция), което би променило хода на конфликта.
  • Включване на афроамериканци в армията: След Еманципационната прокламация и под влияние на нуждите от попълнения, хиляди освободени и свободни афроамериканци бяха набрани и служиха в войските на Съюза (United States Colored Troops).

Последствия

  • Победата на Съюза (през 1865 г.) доведе до възстановяване на федералния контрол над отделилите се щати, премахване на робството и началото на сложен период на реконструкция и граждански реформи.
  • Федералното правителство излезе от войната със значително разширени правомощия и нови функции по отношение на икономиката и социалната политика, което повлия дългосрочно на развитието на Съединените щати.