Кабинетът на Съединените щати (обикновено опростено "кабинетът") се състои от най-високопоставените назначени служители на изпълнителната власт във федералното правителство на Съединените щати. Той няма изрично установена от Конституцията правна форма — съществува като институционална практика и традиция от времето на първия американски президент (Джордж Вашингтон), който назначава кабинет от четирима души (държавен секретар Томас Джеферсън, финансов министър Александър Хамилтън, военен министър Хенри Нокс и главен прокурор Едмънд Рандолф), които да го съветват и подпомагат в изпълнението на задълженията му.

Състав на кабинета

В съвременния федерален кабинет влизат главите на изпълнителните департаменти (обикновено с титлата секретар) и някои висши длъжностни лица с ранг "cabinet‑level". По закон и обичай обикновено в кабинета са включени:

  • вицепрезидентът (по традиция член на кабинета);
  • главите на 15-те изпълнителни департамента: State, Treasury, Defense, Justice (Attorney General), Interior, Agriculture, Commerce, Labor, Health and Human Services, Housing and Urban Development, Transportation, Energy, Education, Veterans Affairs, Homeland Security (за всеки департамент има секретар или, в случая на Министерството на правосъдието, главен прокурор);
  • останалите високопоставени служители с ранг на "cabinet‑level", които президентът може да покани да присъстват при заседанията на кабинета — например директорът на Офиса по управление и бюджет, постоянният представител при ООН, ръководителят на Агенцията за опазване на околната среда, посланикът по търговските въпроси и др. (тези позиции могат да варират в зависимост от администрацията).

Исторически само главният прокурор не носи титлата "секретар", а преди това подобна отличителна титла е имал и главният пощальон. Всички настоящи ръководители на изпълнителни департаменти обикновено носят титлата секретар.

Правомощия и функции

  • Съветническа роля: Кабинетът съветва президента по широк кръг въпроси — външна политика, национална сигурност, икономика, социална политика и др. Президентът решава дали и в какъв обхват да приеме тези съвети.
  • Изпълнителна функция: Секретарите управляват своите департаменти, прилагат федерални закони и политики и администрират програми и ресурси.
  • Координация и политика: Кабинетът служи за координация между различните агенции и департаменти при формулиране и изпълнение на национални политики.
  • Уведомителни и оперативни роли: Някои членове на кабинета участват в националните съвети за сигурност и други междудепартаментни механизми.
  • Последователност при наследяване: Главите на департаменти са включени в линията на президентска наследственост, подредени според реда на създаване на техните ведомства (след вицепрезидента, говорителя на Камарата и президента pro tempore на Сената).

Процес на назначаване и потвърждаване

Служителите от кабинета се номинират от президента и след това се представят на Сената на САЩ за утвърждаване или отхвърляне. Процесът обичайно включва:

  • Номинация от президента.
  • Провеждане на слушания в съответните сенатски комисии, където кандидатът дава показания и отговаря на въпроси относно професионалната си квалификация, конфликти на интереси и политически възгледи.
  • Гласуване в комисията, което може да препрати кандидатурата към цял Сенат с положителна или отрицателна препоръка.
  • Гласуване в Сената за потвърждаване — за кабинета е достатъчно просто мнозинство. До 2013 г. процедурни пречки (филибустър) можеха да изискват 60 гласа за приключване на дебата по някои номинации, но правила на Сената бяха променени (т.нар. "nuclear option"), така че в момента за повечето изпълнителни назначения е достатъчно обикновено мнозинство.
  • Ако бъде одобрен, кандидатът полага клетва и започва да изпълнява задълженията си.

Временни назначения и вакантни длъжности

Временни ръководители ("acting" secretaries) могат да бъдат назначавани съгласно Закона за свободните места в администрацията (Vacancies Reform Act) или според специфични законови разпоредби. Такива временни назначения са ограничени по продължителност и по права (някои въпроси изискват сенатско потвърждение, за да бъдат изпълнявани от титуляр). Президентът също така има правото да освобождава членове на кабинета — те служат "по волята" на президента.

Други важни аспекти

  • Не е конституционно учреждение: Кабинетът като колективна институция не е описан в Конституцията — правомощията му произтичат от закон, прецеденти и практика.
  • Влияние и политика: Степента на влияние на отделните членове варира според личното доверие, компетентността им и приоритетите на президента. Някои администрации разчитат повече на съветниците в Белия дом, а други — на министрите.
  • Заплащане и ранг: Главите на департаменти са обикновено в най‑високите нива на изпълнителната заплата (Executive Schedule, Level I), а техният обществен статус и отговорности ги правят ключови фигури в администрацията.
  • Публичност и отчетност: Сенатските слушания, декларациите за финансови интереси и етичните правила създават механизми за прозрачност и контрол върху членовете на кабинета.

Кабинетът остава централен инструмент на изпълнителната власт: чрез него президентът реализира политики, координира изпълнението на федералните програми и получава експертни съвети по широк кръг въпроси, важни за държавното управление.