Американска гражданска война | гражданска война в Съединените американски щати

Фон

При основаването на Съединените американски щати през 1776 г. повечето щати разрешават робството. През следващите 84 години обаче северните щати решават, че робството е нещо лошо, и го забраняват. Южните щати запазиха робството законно. В тези щати роби от Африка отглеждали тютюн, памук и други парични култури. На Север, където индустриалната революция довела до това, че все повече хора работели във фабрики, а не във ферми, било съвсем различно.

Съединените щати се разделят на робски и свободни щати. Към 1860 г. тези групи са разгневени една на друга. Малцина искаха да сложат край на робството в Юга и затова американците спореха дали трябва да се позволи робството да се разпространи в териториите и новите щати на запад. В края на 50-те години на XIX в. в Канзас се водят борби за това дали територията трябва да разреши робството.

Ейбрахам Линкълн от Републиканската партия печели президентските избори в САЩ през 1860 г. Тогава той не иска да забрани робството в щатите. Както почти всички останали, той вярвал, че Конституцията на САЩ не позволява на федералното правителство да забрани робството (поправката за забрана на робството е приета по-късно, през 1865 г.). Освен това смятал, че внезапната му забрана ще разгневи Юга.

Вместо това Линкълн и неговата Републиканска партия смятат, че робството трябва да бъде забранено в териториите на САЩ. Те смятат, че робството ще изчезне, ако не може да се развива на нови места.

Линкълн става президент на 4 март 1861 г. През четирите месеца между изборите и деня, в който Линкълн става президент, седем южни щата обявяват своята независимост от Съюза. Отиващият си президент на САЩ, Джеймс Бюканън, заяви, че това е против закона, но не можеше да направи нищо, за да ги спре.

Републиканската партия разглеждаше отделянето като бунт. Нито една държава в света не признава Конфедерацията като отделна държава. Това се дължи на дипломацията от страна на Съюза, на антиробските настроения в Европа и на северната блокада на южните пристанища, както и на войната срещу Съединените щати.

Първите седем щата, които се присъединяват към Конфедерацията, са Южна Каролина, Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. Други четири се присъединяват след началото на боевете: Вирджиния, Арканзас, Тенеси и Северна Каролина. Конфедерацията твърди, че Кентъки и Мисури ѝ принадлежат, но те никога не се присъединяват към Конфедерацията. Кентъки, Мисури и Мериленд бяха робовладелски щати, които се опитваха да избегнат вземането на страна. Делауеър подкрепяше Съюза, въпреки че беше робски щат. Също така западните окръзи на Вирджиния избраха да останат в Съюза и създадоха нов щат - Западна Вирджиния.

 
Щатите през 1861 г.    Първите 7 държави от Конфедерацията    4-те щата от Конфедерацията, които напуснаха по-късно    Щатите от Съюза, които са разрешили робството    Щати от Съюза, които забраняват робството    Области, които все още не са били държави, но са били територии Западна Вирджиния все още не се е отделила от Вирджиния  

Борбата започва

Сраженията започват, когато конфедератите стрелят и хвърлят бомби по Форт Съмтър - крепост на армията на Съюза в Южна Каролина. Тогава Линкълн поиска от държавите от Съюза да доведат войници, които да се бият с Конфедерацията.

Конфедератите твърдят, че всички крепости и други федерални сгради в Юга принадлежат на тях. Форт На 12 април 1861 г. силите на Конфедерацията нападат форта и принуждават намиращите се в него войници на Съюза да се предадат. След това Линкълн се обръща към всеки щат от Съюза с молба за доброволци, които да се присъединят към армията на Съюза. Още четири южни робовладелски държави се присъединяват към Конфедерацията, вместо да предоставят сили за борба срещу нея.

Военноморските сили на САЩ спряха други кораби да влизат или излизат от южните пристанища. Това попречи на Конфедерацията да продава памук и други стоки, а също така затрудни закупуването на оръжия и военни материали от Юга.

 

Войната

Американската гражданска война се води в три важни сухопътни района, или "театри". Източният театър е територията на изток от Апалачите. Западният театър включваше всичко между Апалачите и река Мисисипи и покрай реката. Транс-Мисисипийският театър включваше територията на запад от река Мисисипи.

Столиците на САЩ и Конфедерацията се намират в Източния театър. Вашингтон, окръг Колумбия, е столица на САЩ от 1800 г. насам. Когато Югът се отделя, първата му столица е Монтгомъри, Алабама, но той премества столицата в Ричмънд, Вирджиния. Ричмънд и Вашингтон са отдалечени само на около 90 мили (145 км).

Във Вирджиния се провежда една от първите битки по време на войната. Съюзът се опитва да навлезе в Ричмънд, но Конфедерацията ги спира в Първата битка при Бул Рън на 21 юли 1861 г. След това армията на Съюза на Потомак се опитва да превземе Ричмънд по време на кампанията на полуострова през пролетта на 1862 г., но Робърт Е. Лий става лидер на армията на Северна Вирджиния и разгромява армията на Съюза. След това той печели Втората битка при Бул Рън през август 1862 г. Лий се опитва да спечели войната, като нахлува в Мериленд, но губи битката при Антиетам и се оттегля във Вирджиния. Източният театър е най-тежката битка за Съюза, тъй като до 1864 г. те не стигат далеч във Вирджиния. В другите области те се справяха много по-добре.

По време на войната се водят много битки между корабите, но Съюзът има по-силен и по-голям флот. Линкълн поставя Конфедерацията под блокада и така флотът на Съюза не допуска никакви кораби в или от южните пристанища. Конфедерацията използва кораби, наречени "блокадни бегачи", за да доставя неща от Европа, като например оръжия. Военноморските сили на двете страни се сражаваха и по реките. Корабите включваха железни клади, които бяха защитени с желязо по бордовете си, и памучни клади, които използваха памук по бордовете си. По време на битката при Хамптън Роудс железният кораб на Конфедерацията "Вирджиния" се сражава срещу железния кораб на Съюза "Монитор". Това е първият случай в световната история, когато два железни кораба се сражават един срещу друг.

На Западния театър голяма част от боевете се водят по поречието на река Мисисипи. Улисес С. Грант е важен генерал на Съюза на Запад. През лятото на 1861 г. Конфедерацията се опитва да изпрати свои войници в щата Кентъки. През първите месеци на 1862 г. армията на Съюза принуждава конфедератите да се оттеглят от Кентъки и от западната част на Тенеси. Те се опитват да си върнат западната част на Тенеси, като нападат армията на Грант в битката при Шайло, но Грант печели битката. След това през есента на 1862 г. конфедератите се опитват да изпратят свои войници в източен Кентъки, но губят битката при Перивил и напускат Кентъки. През следващата година Съюзът установява контрол над останалата част от Тенеси.

Северът печели контрол над почти цялото течение на река Мисисипи, като превзема градовете по реката през есента на 1862 г. и пролетта на 1863 г. Конфедерацията обаче все още държи Виксбърг - важен град и крепост. Ако ги държи, Конфедерацията може да придвижва войници и доставки от единия до другия бряг на реката. През май 1863 г. Грант започва обсадата на Виксбърг. Обсадата продължава до 4 юли 1863 г., когато конфедератите там се предават на Грант. Това е една от повратните точки във войната, като разделя Конфедерацията на две части.

На запад от долината на река Мисисипи се водят и битки в Транс-Мисисипския театър. Например, две важни битки са битката при Уилсън Крийк и битката при Пий Ридж. Конфедерациите се опитват да нахлуят в Ню Мексико през февруари и март 1862 г., но са победени в битката при прохода Глориета. След като Съюзът превзема Виксбърг, районът се отделя от останалата част на Конфедеративните щати. След превземането на Виксбърг в района се провеждат и други битки.

По време на обсадата на Виксбърг на запад, на изток настъпва друга повратна точка. След като печели няколко битки, Лий решава отново да нахлуе в Севера. Лий и неговата армия на Северна Вирджиния навлизат в Пенсилвания. Армията на Конфедерацията се среща с армията на Съюза близо до Гетисбърг, Пенсилвания, и води битката при Гетисбърг, която продължава от 1 до 3 юли 1863 г. В Гетисбърг загиват повече войници, отколкото във всяка друга битка от Гражданската война, която Съюзът печели. Лий и войските му са изтласкани обратно в Юга и вече не могат да нахлуват в Севера.

От Виксбърг Грант повежда армията, за да довърши превземането на Тенеси в кампанията при Чатануга. Тогава Линкълн решава, че Грант е най-добрият му генерал, и му възлага контрола над всички армии на Съюза. Линкълн също така назначава Уилям Текумзе Шърман за генерал, който ръководи войските на Съюза от Тенеси до Джорджия. Грант води много атаки срещу армията на Лий във Вирджиния. Сраженията съставляват Кампанията в открито море.

Съюзът има по-голям успех, когато през май 1864 г. Шърман навлиза в Джорджия, в средата на Конфедеративните щати. През септември той превзема Атланта, важен град. След това Шърман повежда "поход към морето" и превзема Савана. След това марширува на север през Южна и Северна Каролина. Конфедеративният генерал Джоузеф Е. Джонстън атакува Шърман в битката при Бентънвил. Шърман печели битката. Дори и през XX в. южняците помнят, че походът на Шърман е унищожил много домове, ферми и железопътни линии, но войниците му са обвинявани за неща, които не са могли да направят, тъй като са били твърде далеч.

В края на 1864 г. армията на Лий изпитва затруднения, тъй като разполага с по-малко войници и припаси от армията на Грант. Подпомагана от Филип Шеридан, армията на Грант бавно започва да навлиза във Вирджиния. В началото на април 1865 г. те печелят няколко сражения срещу армията на Лий и превземат Ричмънд. Лий решава, че има твърде малко войници, за да продължи да се бие. Той се предава на Грант на 9 април 1865 г. близо до Appomattox Court House. По-късно капитулират и много други армии на Конфедерацията. Последният генерал на Конфедерацията, който се предава, е бригаден генерал Стенд Уейти, който се предава на 23 юни 1865 г. в Оклахома.

След края на войната Линкълн помилва всички войници на Конфедерацията и те не могат да бъдат арестувани или наказани за това, че са се сражавали срещу Съюза. На Юга ще бъде позволено да се присъедини отново към Съединените щати, но едва по-късно. Някои конфедерати не искат да се върнат в Съединените щати и се преместват на места като Мексико или Бразилия.

 
 

Защо Съюзът спечели

Историците имат различни мнения за това дали Конфедерацията е можела да спечели войната. Повечето от тях, като например Джеймс Макферсън, твърдят, че това е било трудно, но възможно. Съюзът е разполагал с много повече хора, пари и индустрия. Според повечето оценки Съюзът е имал над 2 милиона войници, докато Конфедерацията - 1 милион.

Едно от предимствата на Конфедерацията е, че тя трябва да защитава само своите земи, докато Съюзът може да спечели само ако установи пълен контрол над щатите на Конфедерацията. Освен това Съюзът можеше да води войната само ако народът му искаше да продължи да воюва. Линкълн имал противници на Север (Copperheads), които искали войната да приключи. Ако Конфедерацията се защитаваше достатъчно дълго, това можеше да доведе до това, че повече хора в Съюза да се обърнат срещу войната и да подкрепят медноглавите. Въпреки това Линкълн запазва подкрепата си и печели изборите през 1864 г.

Военноморските сили на Съюза блокират достъпа на кораби до пристанищата на Конфедерацията. Въпреки че някои кораби успяват да преминат, повечето не могат. Конфедерацията има големи финансови проблеми, защото не може да продава памук и други стоки на други държави. Конфедерацията събира по-малко данъци от Съюза, затова печата пари, за да плати за войната. Това доведе до инфлация (покачване на цените).

Друг фактор е, че Конфедерацията не може да получи помощ отвън. Те се надяваха, че Великобритания и Франция ще подкрепят Конфедерацията, защото искаха да купуват памука им. Великобритания и Франция обаче не им оказаха помощ. Имаше три причини за това. Първо, те смятаха, че робството е неправилно. Второ, те не искаха да станат врагове на Съединените щати. Трето, те можеха да си набавят памук от другаде.

Повечето историци също така смятат, че Ейбрахам Линкълн е бил по-добър лидер от Джеферсън Дейвис. Дон Е. Ференбахер казва, че уменията на Линкълн са му помогнали да задържи на своя страна пограничните щати и обикновените хора. Линкълн оставял генералите си на мира, ако се справяли добре с работата, и ги уволнявал, ако не се справяли. Дейвис нямал ясен план, опитвал се да върши твърде много задачи едновременно и често избирал хора за работа само защото му били приятели. Той дразнеше генералите си и другите политици на Конфедерацията. Уилям Купър казва, че по-доброто ръководство е помогнало на Съюза, но те и без това са имали по-големи шансове да победят.

 

След войната

По време на войната загиват много войници и от двете страни. По-голямата част от войната се води в Юга. Много железопътни линии, ферми, къщи и други неща са разрушени и повечето хора там стават много бедни.

Периодът след войната, наречен Реконструкция, продължава от края на войната до 1877 г. Армията на Съюза остава в някои южни щати и ги превръща в окупирана територия. Към Конституцията на САЩ са добавени три важни поправки. Поправките са предложени (или предложени) от правителството на САЩ. Въпреки че не всички американци ги подкрепиха, те получиха достатъчно подкрепа, за да бъдат приети:

• Тринадесетата поправка постановява, че робството не е разрешено никъде в САЩ, с което се довършва работата по Прокламацията за еманципация.
• Четиринадесетата поправка ясно посочва, че всички хора, родени в Съединените щати, са граждани и всички граждани имат равни права.
• Петнадесетата поправка гласи, че хората в САЩ не могат да бъдат лишавани от право на глас заради расата си.

След войната някои от лидерите на армията на Съюза се занимават с политика. Генералите Грант, Хейс, Гарфийлд, Харисън и Маккинли стават президенти на САЩ. Други ветерани бяха избрани на други длъжности.

На южните щати беше позволено да поискат да се присъединят отново към съюза. Когато бяха приети, те можеха отново да изпращат сенатори и представители в Конгреса на САЩ и да създават свои собствени щатски закони. По време на Реконструкцията чернокожите американци изграждат училища и друга социална инфраструктура. Някои от тези училища се превръщат в исторически чернокожи колежи, които все още съществуват. След като южните щати се присъединяват отново към Съюза, повечето от тях приемат закони, които ограничават възможностите на чернокожите.

Законът за амнистията от 1872 г. възстановява правото на глас и на заемане на политически длъжности за повечето бивши членове на Конфедерацията. Някои от тях също стават политици.

 

Други източници

• Гибони, Дъглас Лий. Tragic Glory: Кратка, илюстрирана история на Гражданската война. Фредериксбърг, Вирджиния: Фъргърбърг, 1997 г. ISBN 1-887901-17-5.
• Роланд, Чарлз П. Една американска Илиада: История на Гражданската война. Ню Йорк: McGraw-Hill, 2002 г. ISBN 0-07-241815-X.