Раса: дефиниция, видове и съвременни научни възгледи
Научен и достъпен преглед на расата: дефиниции, видове, съвременни генетични изследвания и дебати — разбиване на митове и разбиране на човешкото разнообразие.
Терминът "раса" или "расова група" се отнася до разделянето на човешкия вид на групи. Най-широко използваните човешки расови типове са тези, които се основават на визуални белези (като цвят на кожата, черепни, лицеви черти или вид коса).
В официалните формуляри, като например преброяването на населението, обикновено се изисква хората да опишат своя етнически произход. Това е начин да се каже: "От коя расова група смятате, че сте?", въпреки че "етнически произход" се отнася и за по-малки групи, които не се считат за различни раси помежду си.
Някои учени твърдят, че макар расата да е сигурно таксономично понятие за други видове, то не може да се прилага за хората.
По-новите генетични изследвания показват, че цветът на кожата може да се промени много в рамките на едва 100 поколения или около 2500 години.
Мнозина твърдят, че има само пет расови групи. Това обаче е посочено само във формулярите и тези расови групи се променят в различните страни. Всъщност съществуват десетки расови групи, по една за всяка различна физическа характеристика на дадена група хора.
Какво означава "раса" и как се използва
Ра в ежедневния и административния смисъл обикновено описва набор от видими физически черти, които обществата използват за категоризация на хора. Тези категории служат като опростени етикети в бюрокрацията, демографията и социалните науки, но не винаги съответстват на ясни биологични граници. В езика и в политиката "раса" често се смесва с понятието "етническа принадлежност", което включва култура, език, религия и история, а не само външен вид.
Исторически и социален контекст
Идеите за раси имат дълга история и са били използвани за обясняване на социални йерархии, праворазделение и дискриминация. В миналото расовите класификации често са били свързвани с расизъм и псевдонаучни теории, които оправдават неравенство. Днес много обществени и научни институции разглеждат расата предимно като социална конструкция — тоест като система за категоризация с реални социални последици, но без строги биологични граници.
Съвременни научни възгледи и генетика
Генетичните изследвания показват, че човешката генетична вариация е предимно градуална и непрекъсната (т.нар. "клойни" разпределения), а не разделена на ясни групи. Много учени цитират резултати, че по-голямата част от генетичната вариация се среща вътре в популациите, а не между тях. Съвременните изследвания също показват, че определени фенотипни черти (като цвят на кожата) са продукт на адаптация към среда и могат да се появят независимо при различни популации (конвергентна еволюция).
В практиката с геномни данни е възможно да се открият групи или "кластерни" образувания, които отразяват географска или популационна история. Такива групи обаче зависят от това кои популации са изследвани и какви методи са използвани — те представляват съвкупности от генетични маркери и по-скоро показват произход и родословие, отколкото биологични "раси" в строг смисъл.
Разлика между раса, етнос и произход
- Етнос — свързан с култура, език, традиции и обща историческа памет.
- Антропологични/биологични характеристики — външни белези като цвят на кожата, черти на лицето и косата, които понякога се използват за расова категоризация.
- Произход/генетична рода — информация за географски и популационни генетични корени, която може да бъде по-прецизна и детайлна от обществени расови категории.
Практически последици и етика
Категориите "раса" и "етнос" се използват в обществената политика, медицината, социологията и правораздаването. В медицината, например, знанието за популационен произход може да бъде полезно при търсене на рискове и за таргетиране на изследвания, но едностранното използване на расови етикети може да доведе до грешни обобщения и здравна несправедливост. Примерно, някои генетични заболявания са по-чести в определени географски региони поради наследствени фактори и история на популациите, но те не са "изключителни" за дадена раса.
Социално, расовите категории продължават да влияят върху възможности, дискриминация и идентичност. Затова е важно да се разграничават научните факти от социалните практики и да се използват термини внимателно, с опора на доказателства и уважение към човешките права.
Кратко резюме
Ра като всекидневен и административен термин описва видими физически различия, но в биологичен смисъл съвременните научни данни подчертават, че човешката генетична вариация е непрекъсната и сложно преплетена. Докато обществото продължава да използва расови категории за идентификация и статистика, учените и активистите призовават за по-прецизни и отговорни подходи, които да признават както биологичните особености на популациите, така и социалните последици от расовите означавания.
Състезанията
18-ти и 19-ти век
Класификацията на Йохан Фридрих Блуменбах, предложена за пръв път през 1779 г., е широко използвана през XIX в. с многобройни вариации.
- етиопската/черната раса.
- кавказката раса/бялата раса
- монголската/жълтата раса
- американската/червената раса
- малайската/кафявата раса
Началото на 20-ти век
Около Първата световна война ученолюбивите европейци разделят "бялата раса" на три или четири предполагаеми подраси, които са:
- Руса коса, сини или сиви очи = арийци/северни народи (напр. в Северна Европа от Русия до Северна Великобритания)
- Тъмна коса, бяла кожа, кафяви очи = алпийци (напр. някои руснаци, централни французи, северни италианци, австрийци, южни германци, източноевропейци и уелсци).
- Тъмнокоси, със загоряла кожа, с кафяви очи = средиземноморци (например южни италианци, южни испанци, южни французи, гърци и малтийци).
- Червена коса, загоряла кожа, маслинена или бяла кожа, кафяви очи, зелени, сини или лешникови очи = англо-келтски/галийски (напр. шотландци, ирландци и холандци).
Имаше много предразсъдъци, основани на този начин на гледане на света. И европейците, и азиатците се смятаха за по-висши от другите цветове на кожата. Расизмът, ненаучна теория или идеология, се състои в това, че определена раса е по-висша или по-нисша. Тя твърдеше, че в расите, които съставляват човешката раса, съществуват дълбоки, биологично обусловени различия. Тя също така твърди, че расите трябва да живеят отделно и да не се смесват помежду си. Привърженик на расизма се нарича расист. Тези нагласи на свой ред подкрепят ужасите на африканското робство, апартейда, законите на Джим Кроу, нацизма и японския империализъм.
Средата на ХХ век
В средата на ХХ в. американският антрополог Карлтън С. Кун прави расова класификация на човечеството, която го разделя на пет раси:
- Кавказка (бяла) раса
- Негроидна (черна) раса
- Раса Capoid (бушмени/хотентоти)
- Монголоидна (ориенталска/американска) раса
- Австралоидна раса (австралийски аборигени и папуаси)
В своята забележителна книга "Расите на Европа" Кун определя кавказката раса като включваща Европа, Централна Азия, Южна Азия, Близкия изток, Северна Африка и Североизточна Африка. Работата му предизвика някои обвинения в остаряло мислене или откровен расизъм от страна на няколко критици, но част от използваната от него терминология продължава да се използва и днес, въпреки че суфиксите "-оиден" вече отчасти са придобили негативна конотация.
През XXI век ролята на Кун е подложена на още по-критичен анализ, когато професор Джон П. Джакон-младши отбелязва, че американският Кун "активно е подпомагал каузата на сегрегацията в нарушение на собствените си стандарти за научна обективност".
Карта от Meyers (1885-90 г.) с разпределение на унгарците, финландците, американските индианци и тюркските народи към "монголоидната раса" и на семитите към "бялата раса"
Расовата карта на Стодард от 20-те години на миналия век, която разделя човечеството на 4 групи по цвят на кожата (черни, кафяви, жълти и бели).
Доста сложната карта на Хъксли на "расовите категории" от "За географското разпространение на основните модификации на човечеството", 1870 г. 1: бушмени 2: негри 3: негрито 4: меланохрои 5: австралоиди 6: ксантохрои 7: полинезийци 8: монголоиди А 8: монголоиди В 8: монголоиди С 9: ескимоси Хъксли заявява: "Именно към ксантохроите и меланохроите, взети заедно, обикновено се прилага абсурдното наименование "кавказки".
Социалният дарвинизъм и расата
Социалният дарвинизъм се отнася до различни идеологии, основани на концепцията, че конкуренцията е активна сред всички индивиди или дори цели нации като социална еволюция в човешките общества.
Това е социална адаптация на теорията за естествения подбор, предложена от Чарлз Дарвин. Естественият подбор обяснява успеха на различни животински популации като резултат от конкуренцията между отделните организми за ограничени ресурси. Тази идея е популярна като "оцеляване на най-приспособените" - термин, използван за първи път от Хърбърт Спенсър, а не от Дарвин.
Фашистките движения обикновено поддържат социалдарвинистки възгледи за нациите, расите и обществата В нацистка Германия нацистите използват социалния дарвинизъм, за да популяризират расистката си идея, че германската нация е част от арийската раса и вярва в съревнованието между расите. Нацистите се опитват да укрепят "арийската раса" в Германия, като убиват онези, които смятат за по-нисши. Под това те разбират евреи, славяни, роми, хомосексуалисти и хора с увреждания.
Раса и интелигентност (IQ)
Тестовете за интелигентност (под формата на резултати от стандартизирани тестове) са разработени за първи път в началото на 20-ти век. Идеята по онова време е била да се идентифицират учениците, които вероятно се нуждаят от повече помощ в училищна среда. Много тестове за интелигентност разчитат на факта, че тестваното лице има определен културен произход. Проучванията са установили, че тестовете за интелигентност са предубедени към определени групи хора. Сравняването на резултатите от различни тестове за различни култури е проблематично. Изследователите твърдят, че поради културните различия стандартните тестове за интелигентност не могат да се използват в много общности.
Снимки и карти
· 
Автогара с расова сегрегация в Дърам, Северна Каролина, 1940 г. Законите на Джим Кроу разделят расово части от Америка на черни и бели.
· 
Билярдна зала, предназначена само за афроамериканци, в Мемфис, Тенеси, 1939 г.
· 
Кафенето има две входни врати за две стаи: една само за "бели" и една само за "цветнокожи".
· 
Афроамерикански младеж на чешма с вода, предназначена само за цветнокожи, на поляната пред съдебната палата в Халифакс, Северна Каролина, 1938 г.
· 
Група бели хора, които гласуват за гордостта на белите.
· 
Норвежците са класифицирани като "арийци".
· 
Португалците са класифицирани като "медитеранци".
· 
Кметът Анатолий Пушков от Толиати, Русия, би могъл да се нарече "алпиец". Той е избран през 2008 г.
· 
Арабите са класифицирани като "близкоизточни".
· 
Уйгурите са класифицирани като "ориенталци".
· 
Виетнамското племе хмонг е класифицирано като "ориенталци".
· 
Американските индианци, като апачите, са класифицирани като "ориенталци".
· 
Коми от Сибир са класифицирани като предполагаеми "ориенталци" или смес от ориенталци и арийци.
· 
Азерите биха били класифицирани като "ориенталци" или "хора от Близкия изток".
· 
Индийците са наречени "индийци".
· 
Гамбийците са класифицирани като "негроиди".
· 
Някога инуитите са били погрешно класифицирани като "ранна издънка" на човешката раса.
· 
Някога саамите също са били класифицирани като предполагаем ранен клон на човешката раса.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво е определението на термина раса или расова група?
О: Терминът "раса или расова група" се отнася до разделянето на човешкия вид на групи въз основа на визуални белези като цвят на кожата, череп, черти на лицето или вид коса.
В: Кои са най-широко разпространените човешки расови типове?
О: Най-широко използваните човешки расови типове са тези, които се основават на визуални белези, като цвят на кожата, черепни, лицеви черти или тип коса.
В: Какво казва съвременната биология за съществуването на човешки раси?
О: Съвременната биология твърди, че съществува само една човешка раса.
В: Какво е значението на думата раса в социологията?
О: В социологията думата раса се отнася до това как хората реагират различно на хората въз основа на техните визуални белези, като например цвета на кожата.
В: Защо понякога във формулярите за преброяване на населението се изисква хората да опишат своя етнически произход?
О: Понякога във формулярите за преброяване на населението се иска хората да опишат етническия си произход като начин да се попита "към коя расова група смятате, че принадлежите?".
В: Точно ли е да се разделят хората на раси въз основа на визуални белези?
О: Не, съвременната биология твърди, че има само една човешка раса, и разделянето на хората на раси въз основа на визуални белези не е точно.
Въпрос: Защо хората реагират по различен начин на хората въз основа на техните визуални белези, като например цвета на кожата?
О: Хората реагират по различен начин на хората въз основа на техните визуални характеристики, като например цвета на кожата, поради обществени фактори, като стереотипи и предразсъдъци.
обискирам