Евгеника | социална и политическа философия
Евгениката е социална и политическа философия. Тя се опитва да повлияе на начина, по който хората избират да се чифтосват и да отглеждат деца, с цел подобряване на човешкия вид.
Евгениката се основава на някои основни идеи. Първата е, че в генетиката това, което е вярно за животните, е вярно и за човека. Характеристиките на животните се предават от едно поколение на друго по наследство, включително и психическите характеристики. Например поведението и психическите характеристики на различните породи кучета се различават и всички съвременни породи са значително променени от вълците. Развъждането и генетиката на селскостопанските животни показват, че ако се изберат родителите на следващото поколение, това се отразява на това какво потомство ще се роди.
Негативната евгеника има за цел да премахне чертите, които водят до страдание, като ограничи възпроизводството на хората с тези черти. Позитивната евгеника има за цел да създаде повече здрави и интелигентни хора, като убеждава хората с тези черти да имат повече деца.p85 В миналото са предлагани много начини за постигане на тази цел и дори днес евгениката означава различни неща за различните хора. Идеята за евгениката е противоречива, защото в миналото понякога е била използвана за оправдаване на дискриминацията и несправедливостта спрямо хора, които са били смятани за генетично нездрави или непълноценни.
Евгениката е самонасочване на човешката еволюция, лого на втория международен конгрес по евгеника, 1921 г.
Франсис Галтън
Съвременната евгеника е измислена за първи път през 1865 г. от сър Франсис Галтън, британски учен, братовчед на Чарлз Дарвин. Галтън вярва, че интелигентността и талантът са наследствени и се предават от родителите на техните деца. Въз основа на това той смята, че хората могат да бъдат отглеждани, за да станат по-интелигентни, точно както животните се отглеждат, за да бъдат по-големи или по-малки. Галтън смятал, че най-добрият начин да се постигне това е да се научи повече за наследствеността, както и да се каже на хората, че трябва да се женят само за умни и силни хора. Галтън избира името "евгеника", защото то е много сходно с гръцкото "добре роден".
Галтън развива идеята за евгеника през целия си живот. Той разбира двата вида евгеника - положителна и отрицателна. Един от проблемите, които критиците повдигат, е трудността да се постигне съгласие относно това кой е здрав човек от генетична гледна точка и кой е непълноценен. Очевидно е, че мненията се различават.
Сър Франсис Галтън първоначално развива идеите на евгениката, използвайки социална статистика.
Евгениката във Великобритания и Съединените щати
Преоткриването на научните трудове на Грегор Мендел през 1900 г. води до съвременната генетика и до разбиране на функционирането на наследствеността. Самият Мендел експериментира с грах и открива, че много характеристики на граховите растения, като например цветът или височината им, могат да се включват и изключват чрез наследственост като ключ. Например грахът му можел да бъде жълт или зелен, единият или другият.
Когато се прилагаше към хората, хората смятаха, че това означава, че човешките характеристики, като това да бъдеш умен или не, могат да бъдат повлияни от наследствеността.
Друга посока на мислене е следната. По време на еволюцията си хората са били подложени на естествен подбор като всяка друга форма на живот. Средно здравите и интелигентни хора са имали по-голям шанс да се възпроизвеждат. В съвременната цивилизация обаче често изглежда, че този процес не се прилага. Алфред Ръсел Уолъс и Чарлз Дарвин са обсъждали точно този въпрос със загриженост.p70 В страните, в които са били събирани статистически данни, те са показвали, че в много случаи бедните са имали повече деца от богатите. Освен това статистиката показвала, че общото население на някои големи нации намалява.p73 Една поразителна информация е получена в резултат на изследване, ръководено от Карл Пиърсън, професор по евгеника на Галтън в Университетския колеж в Лондон и основател на Департамента по приложна статистика. Откритието е, че половината от всяко следващо поколение е създадено от не повече от една четвърт от предишното поколение, а тази четвърт е "непропорционално разположена сред утайката на обществото".p74
Еволюционният биолог Джулиан Хъксли също е привърженик на евгениката. Той използва този аргумент няколко пъти:
"Никой не се съмнява в мъдростта на управлението на зародишната плазма [наследствеността] на селскостопанските запаси, така че защо да не приложим същата концепция към човешките запаси?"
Американският историк на науката Гарланд Алън коментира: "Аналогията със селското стопанство се появява отново и отново, както и в трудовете на много американски евгеницисти".
По същия начин американският генетик Чарлз Дейвънпорт през целия си живот пропагандира евгениката и написва един от първите ѝ учебници.Глава 3 Няма съмнение, че професионалните учени с несъмнена репутация подкрепят евгениката.
В САЩ евгениката става много популярна идея в началото на XX век. Хората смятали, че тя ще излекува обществото от всички негови проблеми по онова време, като престъпността и бедността, защото смятали, че всички аспекти на човешкото поведение вероятно са наследствени. Много важни учени и политици подкрепят евгениката и повечето от тях смятат, че това е много прогресивна и научна философия.
Но някои от ръководителите на движението за евгеника го използват, за да оправдаят расизма и предразсъдъците. Те използваха евгениката като оправдание за приемането на закони, които ограничаваха имиграцията от страни, които не им харесваха, като твърдяха, че хората в тях са генетично "непригодни". Те също така приемаха закони, според които хора от различни раси не можеха да се женят помежду си. Най-важното е, че те приеха закони, според които хората, за които се смяташе, че имат психични заболявания или умствени увреждания, можеха да бъдат стерилизирани против волята им. По силата на тези закони между 1907 г. и 70-те години на миналия век в Съединените щати са били стерилизирани над 60 000 души.
Днес знаем, че интерпретирането на подобни статистически данни е сложна задача и че много от изследванията, публикувани в началото на XX век, имат сериозни недостатъци. Въпреки това, това, което спира движението за евгеника, не е по-добрата наука. Това е осъзнаването след Втората световна война на последиците от нацистката политика върху расата в Германия и други страни, окупирани по време на войната. Такива военни престъпления, разбира се, не са били препоръчвани от нито един евгеник. Все пак имаше една обща тема. Тази тема беше нарастващият интерес към правата на индивидите в противовес на правата на държавата.
Евгениката след Втората световна война
С края на Втората световна война принудителната стерилизация в Германия е прекратена. В САЩ тя продължава до 1974 г. Първоначално основната цел са били болните или хората с физически или умствени увреждания.
Едва през 1985 г. законът на швейцарския кантон Во е отменен. Този закон позволяваше насилствената стерилизация на определена група хора. Той беше заменен със закон на национално ниво, който посочва при какви обстоятелства могат да бъдат стерилизирани хора, които не са в състояние да дадат съгласието си.
В десетилетията след Втората световна война евгениката става все по-непопулярна в академичната наука. Много организации и списания, които водят началото си от движението за евгеника, започват да се дистанцират от философията, както когато Eugenics Quarterly се превръща в Social Biology през 1969 г.
Евгениката днес
Макар че днес малцина открито се застъпват за евгениката, много хора се питат какво ще означава усъвършенстването на генетичните технологии в бъдеще.
Съществува генетично консултиране, при което родителите могат да получат информация за наследствеността си и дори да предотвратят раждането на дете, ако има риск от наследствено заболяване. Някои хора обаче не смятат, че въпросът е толкова ясен, и се питат дали генетичният скрининг, генетичното консултиране и контролът на раждаемостта не са просто друг вид евгеника. Някои хора се питат дали това не е лошо, защото накърнява човешкото достойнство. Някои хора се противопоставят на евгениката и генетичното консултиране по религиозни причини. Поради тези причини идеята за евгениката днес е спорна.
Голяма част от тези опасения са неоснователни. Генетичните консултации няма да променят генетичния състав на човешката популация в забележима степен. По-съществено значение има развиващата се способност да се идентифицират, а след това и да се променят директно елементи на човешкия геном (генно инженерство). Това има потенциала да промени генетичната структура на отделните деца. В дългосрочен план то може да доведе до по-широко разпространени промени в човешките популации. В момента генното инженерство се ограничава до идентифициране на дефекти в плода (неродените деца) и отстраняване на дефекта, когато това е възможно, или адаптиране на медицинското лечение в полза на детето.
Въпроси и отговори
В: Какво е евгеника?
О: Евгениката е социална и политическа философия, която се опитва да повлияе на начина, по който хората избират да се чифтосват и отглеждат деца, с цел подобряване на човешкия вид.
В: Какви са някои основни идеи, които стоят зад евгениката?
О: Основните идеи, които стоят зад евгениката, включват това, че в генетиката това, което е вярно за животните, е вярно и за човека, и че характеристиките се предават от едно поколение на друго в наследствеността.
В: Какво представляват отрицателната и положителната евгеника?
О: Негативната евгеника има за цел да премахне чертите, които водят до страдание, като ограничи възпроизводството на хора с тези черти, докато позитивната евгеника има за цел да създаде повече здрави и интелигентни хора, като убеди хората с тези черти да имат повече деца.
Въпрос: Как е била използвана евгениката в миналото?
О: В миналото са били предлагани много начини за прилагане на принципите на евгениката, като понякога тя е била използвана за оправдаване на дискриминацията и несправедливостта спрямо хора, за които се е смятало, че са генетично нездрави или непълноценни.
В: Има ли противоречия около евгениката?
О: Да, поради това, че в миналото тя е била използвана като оправдание за дискриминация срещу определени групи хора.
В: Всички тълкувания на евгениката ли са сходни?
О: Не, различните хора я тълкуват по различен начин в зависимост от собствените си убеждения и ценности.
