Карл Пиърсън (27 март 1857 г. – 27 април 1936 г.) е един от най-влиятелните английски учени в областта на математиката и статистиката. Той е ключова фигура при формирането на съвременната математическа статистика и на приложната биометрия. Роден в Лондон, Пиърсън изучава математика и естествени науки и продължава образованието си и в чужбина — през 1879 г. при записването си в Хайделбергския университет възниква и известна вариация в правописа на името му; той използва понякога различни форми на името си през следващите години, преди да се утвърди окончателният вариант, под който става най-познат.

Пиърсън прави редица фундаментални приноси към статистиката и приложната математика. Сред най-важните са:

  • Коефициент на корелация на Пиърсън — мярка за линейна зависимост между две променливи, широко използвана в науката и практиката.
  • Хи-квадрат тест — статистическо средство за проверка на съвпадение между наблюдавани и очаквани честоти (публикувано около 1900 г.), което остава стандартна процедура при анализ на честоти и добърост на пригодност.
  • Система от разпределения на Пиърсън — клас от вероятностни разпределения, пригодени да моделират различни форми на данни.
  • Метод на моментите — подход за оценяване на параметри на разпределения чрез съчетаване на емпирични и теоретични моменти.
  • Главни компоненти (Principal Component Analysis) — в работа от 1901 г. Пиърсън формулира методи за намиране на „линии и равнини на най-близко прилягане“ към множество точки в пространството, които по-късно стават основа на PCA.

Освен теоретичните разработки, той има и значими институционални постижения. През 1901 г. Пиърсън е един от основателите на научното списание Biometrika, което става централна платформа за изследвания в биометрията и статистиката. През 1911 г. той основава първия в света университетски факултет/департамент по статистика в University College London, където развива обучение и изследвания в областта на приложната статистика и биометрията.

Пиърсън е и влиятелен мислител извън чистата математика — автор е на популярните и философски текстове, като например The Grammar of Science (1892), в които разглежда научния метод и природата на научното знание.

В същото време неговата фигура е свързана с контроверзии. Той е активен привърженик на евгениката и е бил близък ученик, протеже и биограф на сър Франсис Галтън, основоположник на евгениката. Днес историците и научната общност отчитат както значимите му научни заслуги, така и етичните и социални проблеми, свързани с популяризирането на евгенични идеи.

Наследството на Карл Пиърсън е голямо: много от методите и понятията, които той е въвел или популяризирал, остават в основата на съвременния статистически анализ, машинното обучение и приложните науки. На 23 март 2007 г. в Лондон се проведе конференция по случай 150-годишнината от рождението му, на която бяха обсъдени както научните му приноси, така и историческата оценка на неговата дейност.