Карл Попър | философ и професор в Лондонското училище по икономика

Живот

Карл Попър е роден във Виена (тогава в Австро-Унгария) през 1902 г. в семейството на евреи от средната класа, които приемат християнството. Попър получава лютеранско възпитание и получава образование във Виенския университет. Личната библиотека на баща му съдържа 12 000-14 000 тома.

През 1919 г. се увлича от марксизма. Присъединява се към Асоциацията на социалистическите ученици и става член на Социалдемократическата партия на Австрия, която по това време е партия, приела изцяло марксистката идеология. Скоро престава да вярва в марксизма и до края на живота си е привърженик на социалния либерализъм.

Фалшификация

Попър, израснал във Виена, е добре запознат с Виенския кръг. Тази школа на логическия позитивизъм, ръководена от Мориц Шлик, определя знанието (особено научното) като пропозиции, които могат да бъдат проверени. Попър смята, че това е доста погрешно. Според него науката се развива косвено, като се фалшифицират погрешни идеи. Той разработва това подробно в поредица от книги, най-известната от които е "Логика на научните открития". Цялата философия на науката оттогава насам трябва да се занимава с този въпрос, с критерия. Под "критерий" се има предвид: какво прави една теория наистина научна, а не просто здрава логика или мнение?

Отвореното общество

Работата на Попър в областта на политическата философия също е от голямо значение. Маркс твърди, че познава историческия процес, при който обществата се развиват от едно състояние в друго, докато достигнат до крайно състояние. Този тип мислене е известен като "историзъм". Попър твърди, че нарастването на човешкото знание отчасти предизвиква развитието на човешката история. Тъй като "никое общество не може да предвиди бъдещите си състояния на знанието", от това следва, че никоя наука не може да предвиди човешката история.

Големите трудове на Попър в защита на либералното общество са "Отвореното общество и неговите врагове" и "Нищетата на историцизма". Негови съюзници в тази борба са Фридрих Хайек, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман.

Парадоксът на толерантността

Въпреки че Попър е привърженик на толерантността, той смята, че нетолерантността не трябва да се толерира. Ако толерантността позволи на нетолерантността да успее напълно, самата толерантност би била застрашена. В "Отвореното общество и неговите врагове": Попър твърди, че:

"Неограничената толерантност трябва да доведе до изчезване на толерантността. Ако разпространим неограничената толерантност дори върху онези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитим толерантното общество от настъплението на нетолерантните, то тогава толерантните ще бъдат унищожени, а толерантността - заедно с тях".

 

Ключови операции

• Логиката на научното откритие, 1934 г. (като Logik der Forschung, превод на български 1959 г.), ISBN 0-415-27844-9
• Бедността на историцизма, 1936 г. (частно четене на среща в Брюксел, 1944/45 г. като поредица от статии в списание Econometrica, 1957 г. като книга), ISBN 0-415-06569-0
• Отвореното общество и неговите врагове, 1945 г. Том 1 Заклинанието на Платон. ISBN 0-415-29063-5, том 2 Приливът на пророчеството: Хегел, Маркс и последиците. ISBN 0-415-29063-5
• Догадки и опровержения: растежът на научното познание, 1963 г., ISBN 0-415-04318-2
• Обективно знание: еволюционен подход, 1972 г., преработено издание, 1979 г., ISBN 0-19-875024-2
• "Безкрайно търсене; интелектуална автобиография", 1976 г., ISBN 0-415-28590-9
• След "Отворено общество", 2008 г. Под редакцията на Джереми Шиърмър и Пиърс Норис Търнър този том съдържа голям брой непубликувани досега или несъбрани текстове на Попър по политически и социални теми. ISBN 978-0-415-30908-0

Свързани страници

• Либерализъм