Карл Попър — философ на науката и критик на тоталитаризма
Карл Попър — влиятелен философ на науката и остър критик на тоталитаризма; прочетете за идеята му за емпирична фалшификация и ключовия му принос към политическата философия.
Сър Карл Попър CH FRS FBA (28 юли 1902 г. - 17 септември 1994 г.) е австрийски и британски философ, професор в Лондонското училище по икономика.
Той е смятан за един от най-влиятелните философи на науката през XX век. Пише и по социална и политическа философия, особено за злините на тоталитарните идеи и политика. Попър е известен с идеята за емпиричната фалшификация.
Кратка биография
Попър е роден във Виена и следва математика, физика и философия в Университета на Виена. Преди да се установи като академик, работи като учител, журналист и държавен служител. През 1930-те години, в условията на нарастващия тоталитаризъм в Европа, напуска Австрия; след Втората световна война се установява във Великобритания и през 1949 г. става професор в Лондонското училище по икономика. Получава британско гражданство и множество отличия и почести през кариерата си.
Основни идеи и приноси във философията на науката
Най-известният принос на Попър е идеята за фалшификация като основен критерий за разграничаване между наука и ненаука. Вместо да търси доказателства, които потвърждават теорията (верификация), Попър предлага, че научните теории трябва да са формулирани така, че да могат да бъдат подложени на опитни тестове, които ги опровергават. Теории, които не могат да бъдат фалшифицирани, по негово мнение, не са научни.
В своята методология на науката Попър защитава подхода на предположения и опровержения („conjectures and refutations“): учените правят смели хипотези (конжектури), след което ги подлагат на строг контрол и критика. Научният напредък според него е процес на постоянно отстраняване на грешките, а не натрупване на окончателни доказателства.
Попър също обръща внимание на проблема с индукцията — класическият философски въпрос как общи закони могат да бъдат извлечени от отделни наблюдения. Той твърди, че индукцията няма логическа основа и предлага вместо това критичен рационализъм, при който теориите са временни и винаги подлежат на опровержение.
Политическа философия и критика на тоталитаризма
В политическата си философия Попър е водещ критик на тоталитаризма и на идеите за историческия детерминизъм (хисторицизъм), които насърчават идеята за неизбежни исторически закони, оправдаващи революционни и утопични политики. В книгата си „The Open Society and Its Enemies“ (Отвореното общество и неговите врагове) той атакува авторитарни и тоталитарни тенденции в мислители като Платон, Хегел и Маркс и защитава идеята за отворено общество — общество, в което индивидуалните права, критичното мислене и институционалните механизми за корекция на грешките са в центъра.
По отношение на социалната промяна Попър предлага стратегия на piecemeal social engineering — „стъпаловидни“, ограничени и проверими реформи, вместо опити за радикална, всеобхватна трансформация (утопично инженерство), която често води до нежелани и опасни последици.
Други важни концепции и по-късни работи
Попър развива още идеи като критичен рационализъм — общо възглед за познанието, който поставя критиката пред утвърждението. В по-късните си трудове той формулира и т.нар. „теория на трите свята“ (Worlds): физическият свят (свят 1), психичният или субективният свят (свят 2) и светът на обективното знание — творенията на човешкия ум като научни теории, произведения на изкуството и институции (свят 3).
Влияние и критики
Идеите на Попър имат дълбоко влияние върху методологията на научното изследване, философията на науката, политическата теория и наукознанието. Неговата концепция за фалшификация остава основна отправна точка при обсъждането на демаркацията на науката.
В същото време той е обект на критика. Някои философи посочват трудности при прилагането на строг критерий за фалшификация (например теорията и наблюденията са тясно свързани и тестовете често не са „чисти“), както и аргументи, че научната практика е по-сложна и исторически обусловена — според мислители като Томас Кун и Имре Лакатош.
Наследство
Карл Попър остава един от най-видимите и обсъждани мислители на XX век: неговият акцент върху критиката, откритото общество и научната отвореност продължава да вдъхновява философи, учени и обществени деятели, които търсят методи за разумно, проверяемо и етично развитие на знанието и обществените институции.
Живот
Карл Попър е роден във Виена (тогава в Австро-Унгария) през 1902 г. в семейството на евреи от средната класа, които приемат християнството. Попър получава лютеранско възпитание и получава образование във Виенския университет. Личната библиотека на баща му съдържа 12 000-14 000 тома.
През 1919 г. се увлича от марксизма. Присъединява се към Асоциацията на социалистическите ученици и става член на Социалдемократическата партия на Австрия, която по това време е партия, приела изцяло марксистката идеология. Скоро престава да вярва в марксизма и до края на живота си е привърженик на социалния либерализъм.
Фалшификация
Попър, израснал във Виена, е добре запознат с Виенския кръг. Тази школа на логическия позитивизъм, ръководена от Мориц Шлик, определя знанието (особено научното) като пропозиции, които могат да бъдат проверени. Попър смята, че това е доста погрешно. Според него науката се развива косвено, като се фалшифицират погрешни идеи. Той разработва това подробно в поредица от книги, най-известната от които е "Логика на научните открития". Цялата философия на науката оттогава насам трябва да се занимава с този въпрос, с критерия. Под "критерий" се има предвид: какво прави една теория наистина научна, а не просто здрава логика или мнение?
Отвореното общество
Работата на Попър в областта на политическата философия също е от голямо значение. Маркс твърди, че познава историческия процес, при който обществата се развиват от едно състояние в друго, докато достигнат до крайно състояние. Този тип мислене е известен като "историзъм". Попър твърди, че нарастването на човешкото знание отчасти предизвиква развитието на човешката история. Тъй като "никое общество не може да предвиди бъдещите си състояния на знанието", от това следва, че никоя наука не може да предвиди човешката история.
Големите трудове на Попър в защита на либералното общество са "Отвореното общество и неговите врагове" и "Нищетата на историцизма". Негови съюзници в тази борба са Фридрих Хайек, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман.
Парадоксът на толерантността
Въпреки че Попър е привърженик на толерантността, той смята, че нетолерантността не трябва да се толерира. Ако толерантността позволи на нетолерантността да успее напълно, самата толерантност би била застрашена. В "Отвореното общество и неговите врагове": Попър твърди, че:
"Неограничената толерантност трябва да доведе до изчезване на толерантността. Ако разпространим неограничената толерантност дори върху онези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитим толерантното общество от настъплението на нетолерантните, то тогава толерантните ще бъдат унищожени, а толерантността - заедно с тях".
Ключови операции
- Логиката на научното откритие, 1934 г. (като Logik der Forschung, превод на български 1959 г.), ISBN 0-415-27844-9
- Бедността на историцизма, 1936 г. (частно четене на среща в Брюксел, 1944/45 г. като поредица от статии в списание Econometrica, 1957 г. като книга), ISBN 0-415-06569-0
- Отвореното общество и неговите врагове, 1945 г. Том 1 Заклинанието на Платон. ISBN 0-415-29063-5, том 2 Приливът на пророчеството: Хегел, Маркс и последиците. ISBN 0-415-29063-5
- Догадки и опровержения: растежът на научното познание, 1963 г., ISBN 0-415-04318-2
- Обективно знание: еволюционен подход, 1972 г., преработено издание, 1979 г., ISBN 0-19-875024-2
- "Безкрайно търсене; интелектуална автобиография", 1976 г., ISBN 0-415-28590-9
- След "Отворено общество", 2008 г. Под редакцията на Джереми Шиърмър и Пиърс Норис Търнър този том съдържа голям брой непубликувани досега или несъбрани текстове на Попър по политически и социални теми. ISBN 978-0-415-30908-0
Свързани страници
- Либерализъм
Въпроси и отговори
В: Кой е сър Карл Попър?
О: Сър Карл Попър е австрийски и британски философ, професор в Лондонското училище по икономика. Смятан е за един от най-влиятелните философи на науката през XX век.
В: За какво е писал?
О: Пише върху социалната и политическата философия, като особено внимание отделя на злините на тоталитарните идеи и политика.
В: С какво е известен?
О: Известен е с идеята си за емпиричната фалшификация.
В: Кога е роден?
О: Роден е на 28 юли 1902 г.
В: Кога умира?
О: Умира на 17 септември 1994 г.
В: Къде е преподавал?
О: Преподавал е в Лондонското училище по икономика.
В: Какъв тип философ е бил той?
О: Той беше философ на науката, както и социален и политически философ.
обискирам