Сър Карл Попър CH FRS FBA (28 юли 1902 г. - 17 септември 1994 г.) е австрийски и британски философ, професор в Лондонското училище по икономика.

Той е смятан за един от най-влиятелните философи на науката през XX век. Пише и по социална и политическа философия, особено за злините на тоталитарните идеи и политика. Попър е известен с идеята за емпиричната фалшификация.



 

Кратка биография

Попър е роден във Виена и следва математика, физика и философия в Университета на Виена. Преди да се установи като академик, работи като учител, журналист и държавен служител. През 1930-те години, в условията на нарастващия тоталитаризъм в Европа, напуска Австрия; след Втората световна война се установява във Великобритания и през 1949 г. става професор в Лондонското училище по икономика. Получава британско гражданство и множество отличия и почести през кариерата си.

Основни идеи и приноси във философията на науката

Най-известният принос на Попър е идеята за фалшификация като основен критерий за разграничаване между наука и ненаука. Вместо да търси доказателства, които потвърждават теорията (верификация), Попър предлага, че научните теории трябва да са формулирани така, че да могат да бъдат подложени на опитни тестове, които ги опровергават. Теории, които не могат да бъдат фалшифицирани, по негово мнение, не са научни.

В своята методология на науката Попър защитава подхода на предположения и опровержения („conjectures and refutations“): учените правят смели хипотези (конжектури), след което ги подлагат на строг контрол и критика. Научният напредък според него е процес на постоянно отстраняване на грешките, а не натрупване на окончателни доказателства.

Попър също обръща внимание на проблема с индукцията — класическият философски въпрос как общи закони могат да бъдат извлечени от отделни наблюдения. Той твърди, че индукцията няма логическа основа и предлага вместо това критичен рационализъм, при който теориите са временни и винаги подлежат на опровержение.

Политическа философия и критика на тоталитаризма

В политическата си философия Попър е водещ критик на тоталитаризма и на идеите за историческия детерминизъм (хисторицизъм), които насърчават идеята за неизбежни исторически закони, оправдаващи революционни и утопични политики. В книгата си „The Open Society and Its Enemies“ (Отвореното общество и неговите врагове) той атакува авторитарни и тоталитарни тенденции в мислители като Платон, Хегел и Маркс и защитава идеята за отворено общество — общество, в което индивидуалните права, критичното мислене и институционалните механизми за корекция на грешките са в центъра.

По отношение на социалната промяна Попър предлага стратегия на piecemeal social engineering — „стъпаловидни“, ограничени и проверими реформи, вместо опити за радикална, всеобхватна трансформация (утопично инженерство), която често води до нежелани и опасни последици.

Други важни концепции и по-късни работи

Попър развива още идеи като критичен рационализъм — общо възглед за познанието, който поставя критиката пред утвърждението. В по-късните си трудове той формулира и т.нар. „теория на трите свята“ (Worlds): физическият свят (свят 1), психичният или субективният свят (свят 2) и светът на обективното знание — творенията на човешкия ум като научни теории, произведения на изкуството и институции (свят 3).

Влияние и критики

Идеите на Попър имат дълбоко влияние върху методологията на научното изследване, философията на науката, политическата теория и наукознанието. Неговата концепция за фалшификация остава основна отправна точка при обсъждането на демаркацията на науката.

В същото време той е обект на критика. Някои философи посочват трудности при прилагането на строг критерий за фалшификация (например теорията и наблюденията са тясно свързани и тестовете често не са „чисти“), както и аргументи, че научната практика е по-сложна и исторически обусловена — според мислители като Томас Кун и Имре Лакатош.

Наследство

Карл Попър остава един от най-видимите и обсъждани мислители на XX век: неговият акцент върху критиката, откритото общество и научната отвореност продължава да вдъхновява философи, учени и обществени деятели, които търсят методи за разумно, проверяемо и етично развитие на знанието и обществените институции.