Лудвиг фон Мизес — биография, основни идеи и влияние
Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (29 септември 1881 г., Галиция, Австро-Унгария - 10 октомври 1973 г., Ню Йорк) е австрийско-американски икономист, философ и класически либерал. Той е от еврейски произход и е видна фигура в Австрийската школа на икономическата мисъл.
Страхувайки се от нацисткото завладяване на Европа, през 1940 г. Мизес емигрира в Ню Йорк. През 1949 г. той публикува най-известния си труд "Човешкото действие". Мизес оказва голямо влияние върху либертарианското движение, което се развива в Съединените щати в средата на XX век.
Ранен живот и образование
Лудвиг фон Мизес е роден през 1881 г. в региона на Галиция в Австро-Унгария, в семейството на Богдан фон Мизес, адвокат и историк. Въпреки еврейския си произход, семейството е асимилирано в австрийско-унгарската културна среда. Започва образованието си в Будапеща и Виена, където учи право и икономика. Получава докторска степен по право и икономика и работи като асистент и преподавател във Виенския университет, където установява връзки с други представители на Австрийската школа.
Кариера и основни научни приноси
Мизес развива обширна академична и популяризаторска дейност както в Европа, така и след емиграцията си в САЩ. Неговите изследвания обхващат теория на парите, теория на стойността, икономическа методология и политическа философия. Сред най-важните теми, върху които той работи, са:
- Праксеология: Мизес формулира и развива идеята, че икономиката е част от общата наука за човешкото действие (praxeology) — логическо-априорен подход, който разглежда разумните последици от целенасоченото действие.
- Субективна теория на стойността: според Мизес стойността е субективна и произтича от предпочитанията и реда на ценности на индивидите, а не от количеството труда.
- Теория на парите и кредита: в работи като The Theory of Money and Credit (1912) Мизес анализира ролята на парите, банковата система и влиянието им върху икономическия цикъл.
- Теория на бизнес цикъла: заедно с други представители на Австрийската школа той развива обяснение за икономическите кризи, което свързва прекомерното кредитиране и изкуствено ниските лихвени проценти с неправилна капиталова структура и последващи корекции.
- Критика на социализма и централното планиране: в книгата си Socialism (1922) Мизес аргументира, че без пазарни цени за средствата за производство плановата система е невъзможна, тъй като отсъстват показатели за ефективно разпределение на ресурсите.
Методология
Мизес защитава априорния, дедуктивен подход към икономическата наука. Той твърди, че икономическите закони произтичат логически от понятия като действие, избор и време, и че опитните методи имат ограничено приложимо значение за разкриване на основните икономически истини. Тази методологична позиция предизвиква остра критика от представители на емпиричните и математически ориентирани школи, които предпочитат тестируеми и количествени модели.
Емиграция и живот в САЩ
С идването на нацизма и аншлуса Мизес, който е и еврей, напуска Европа и се установява в Ню Йорк през 1940 г. Там той продължава да работи и публикува, макар и да среща по-малко академично признание, отколкото в Европа. В САЩ неговите идеи намират прием сред част от интелектуалната общност и по-късно оказват силно влияние върху движението на класическия либерализъм и либертарианството.
Влияние и ученици
Мизес оказва значително влияние върху няколко поколения мислители. Неговите идеи повлияват Фридрих фон Хайек, който развива и популяризира австрийската школа на международно ниво, както и учени като Мъри Ротбард и други представители на либертарианското движение в САЩ. Работите му също така служат като отправна точка за критици на централното планиране и държавната намеса в икономиката.
Основни произведения
- The Theory of Money and Credit (1912)
- Socialism: An Economic and Sociological Analysis (1922)
- Liberalism (1927)
- Bureaucracy (1944)
- Human Action (1949) — Човешкото действие
- The Anti-Capitalistic Mentality (1956)
- The Ultimate Foundation of Economic Science (1962)
- The Theory and History (1957)
Критика
Основните критики към Мизес идват по две линии: методологична и емпирична. Методологично много икономисти оспорват априорния му подход и настояват за емпирично тестване и математически модели. Емпирично някои спорят с неговите изводи относно бизнес цикъла и социализма, посочвайки примери и аргументи, които според тях дават по-нюансирана картина на пазарите и държавната роля. В политически план критиците го обвиняват, че неговият радикален либерализъм подценява социалните и екологични предизвикателства, за които държавната намеса частично може да е решение.
Наследство
Лудвиг фон Мизес остава една от ключовите фигури в историята на икономическата мисъл. Неговите идеи продължават да формират основата на австрийската школа и влияят върху философските и политическите дискусии за ролята на пазара, индивидуалния избор и границите на държавната власт. Много институции и мрежи за популяризиране на свободния пазар и класическите либерални идеи черпят вдъхновение от неговото творчество.
Заключение
Лудвиг фон Мизес е мислител, който съчетава аналитична строгост с яска политическа позиция. Независимо дали се съгласяваме с методологията или с политическите му препоръки, значението на неговите приноси към икономическата теория, теорията на парите и критиката на социализма е безспорно и продължава да буди интерес, дебат и изследвания и днес.
Биография
Семейството на баща му Артур Едлер фон Мизес е издигнато в австрийското дворянство през XIX век и се занимава със строителство и финансиране на железопътни линии.
На 12-годишна възраст Лудвиг говори свободно идиш, немски, полски и френски, чете латински и разбира украински. Мизес е по-големият брат на физика Рихард фон Мизес, член на Виенския кръг.
През 1900 г. посещава Виенския университет, където се повлиява от трудовете на Карл Менгер. През 1906 г. Мизес получава докторска степен от юридическия факултет.
Кариера
Икономистът и политически теоретик Фридрих Хайек се запознава с Мизес, докато работи като негов подчинен в правителствена служба, занимаваща се с дълга на Австрия след Първата световна война. Хайек пише: "Там го опознах най-вече като изключително ефективен ръководител, човек, който, както се казваше за Джон Стюарт Мил, защото върши нормална работа за два часа, винаги има чисто бюро и време да говори за всичко. Познах го като един от най-добре образованите и информирани хора, които някога съм познавал...".p219 Развитието на Хайек на теоретичната работа на Мизес върху бизнес цикъла по-късно носи на Хайек Нобелова награда за икономика за 1974 г. (споделена с шведския икономист Гунар Мирдал). p68
През 1934 г. Мизес напуска Австрия и заминава за Женева, Швейцария, където до 1940 г. е професор в Института за международни изследвания. Страхувайки се, че Германия може да поеме контрола над Швейцария, през 1940 г. Мизес напуска Европа и емигрира в Ню Йорк. Там той става гостуващ професор в Нюйоркския университет. Заема тази длъжност от 1945 г. до пенсионирането си през 1969 г. Той не е нает от университета, а е финансиран от бизнесмени. През част от този период Мизес се занимава с валутни въпроси. През 1947 г. Мизес става един от основателите на Обществото Мон Пелерин.
Въпреки че бяга от Европа, Мизес играе влиятелна роля в икономическото възстановяване на Европа след Втората световна война благодарение на професионалните си отношения с Лудвиг Ерхард, Шарл дьо Гол и Луиджи Ейнауди.
Без компромиси
В интервю от 1978 г. Фридрих Хайек казва за книгата на Мизес "Социализмът:
"В началото всички смятахме, че той страшно преувеличава и дори обижда. Виждате ли, той нарани най-дълбоките чувства на всички ни, но постепенно ни спечели, макар че дълго време ми се налагаше - просто научих, че обикновено е прав в заключенията си, но не бях напълно удовлетворен от аргументите му".
След смъртта му съпругата му цитира пасаж, който Мизес е написал за Бенджамин Андерсън, и казва, че той най-добре описва личността на Мизес: "Неговите най-изявени качества бяха непоколебимата му честност, непоколебимата му искреност. Той никога не отстъпваше. Винаги изричаше свободно това, което смяташе за вярно. Ако беше готов да потисне или само да смекчи критиките си към популярни, но безотговорни политики, щяха да му бъдат предложени най-влиятелните постове и длъжности. Но той никога не направи компромис".
Най-важните книги
- Теория на парите и кредита (1912 г.; 1934 г. на английски език) Jonathan Cape, Лондон. ISBN 0-913966-70-3 твърди корици. ISBN 0-913966-71-1) с меки корици
- Социализъм (1922 г.; 1936 г. на английски език) Jonathan Cape, Лондон; 1951 г. Yale, Ню Хейвън. ISBN 0913966622
- Liberalism (1927; 1962 на английски език) Van Nostrad, Princeton; още четири преиздания. ISBN 0-86597-586-8
- Всемогъщо правителство (1944) Yale University Press, New Haven. Libertarian Press 1985 ISBN 0910884153
- Бюрокрация (1944 г.) Yale University Press, Ню Хейвън. ISBN 0-86597-663-5 (плат), ISBN 0-86597-664-3 (хартия)
- Човешкото действие (1949) Yale University Press, Ню Хейвън, и Институт "Лудвиг ван Мизес". Liberty Fund, ISBN 0-86597-630-9; Fox & Wilkes, ISBN 0930073185
- Антикапиталистическият манталитет (1956) Van Nostrand и Ludwig van Mises Institute. ISBN 0-86597-670-8 (плат), ISBN 0-86597-671-6 (мека подвързия)
Други уебсайтове
- Институт Лудвиг фон Мизес Европа
- Mises.org, Институт Лудвиг фон Мизес САЩ
| Контрол от страна на органа | |
| Обща информация |
|
| Национални библиотеки |
|
| Научни бази данни |
|
| Други |
|
Въпроси и отговори
В: Кой е Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес?
О: Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес е австрийско-американски икономист, философ и класически либерал от еврейски произход.
В: Кога и къде е роден?
О: Роден е в Галиция, Австро-Унгария, на 29 септември 1881 г.
В: Към коя школа на икономическата мисъл принадлежи?
О: Принадлежи към Австрийската школа на икономическата мисъл.
В: Защо Мизес емигрира в Ню Йорк през 1940 г.?
О: Мизес емигрира в Ню Йорк през 1940 г. от страх от нацисткото завладяване на Европа.
В: Кое е най-известното му произведение?
О: Най-известният му труд е "Човешкото действие", публикуван през 1949 г.
В: Как Мизес повлиява на либертарианското движение в САЩ?
О: Мизес оказва голямо влияние върху либертарианското движение, което се развива в Съединените щати в средата на 20-ти век.
