Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (29 септември 1881 г., Галиция, Австро-Унгария - 10 октомври 1973 г., Ню Йорк) е австрийско-американски икономист, философ и класически либерал. Той е от еврейски произход и е видна фигура в Австрийската школа на икономическата мисъл.

Страхувайки се от нацисткото завладяване на Европа, през 1940 г. Мизес емигрира в Ню Йорк. През 1949 г. той публикува най-известния си труд "Човешкото действие". Мизес оказва голямо влияние върху либертарианското движение, което се развива в Съединените щати в средата на XX век.



 

Ранен живот и образование

Лудвиг фон Мизес е роден през 1881 г. в региона на Галиция в Австро-Унгария, в семейството на Богдан фон Мизес, адвокат и историк. Въпреки еврейския си произход, семейството е асимилирано в австрийско-унгарската културна среда. Започва образованието си в Будапеща и Виена, където учи право и икономика. Получава докторска степен по право и икономика и работи като асистент и преподавател във Виенския университет, където установява връзки с други представители на Австрийската школа.

Кариера и основни научни приноси

Мизес развива обширна академична и популяризаторска дейност както в Европа, така и след емиграцията си в САЩ. Неговите изследвания обхващат теория на парите, теория на стойността, икономическа методология и политическа философия. Сред най-важните теми, върху които той работи, са:

  • Праксеология: Мизес формулира и развива идеята, че икономиката е част от общата наука за човешкото действие (praxeology) — логическо-априорен подход, който разглежда разумните последици от целенасоченото действие.
  • Субективна теория на стойността: според Мизес стойността е субективна и произтича от предпочитанията и реда на ценности на индивидите, а не от количеството труда.
  • Теория на парите и кредита: в работи като The Theory of Money and Credit (1912) Мизес анализира ролята на парите, банковата система и влиянието им върху икономическия цикъл.
  • Теория на бизнес цикъла: заедно с други представители на Австрийската школа той развива обяснение за икономическите кризи, което свързва прекомерното кредитиране и изкуствено ниските лихвени проценти с неправилна капиталова структура и последващи корекции.
  • Критика на социализма и централното планиране: в книгата си Socialism (1922) Мизес аргументира, че без пазарни цени за средствата за производство плановата система е невъзможна, тъй като отсъстват показатели за ефективно разпределение на ресурсите.

Методология

Мизес защитава априорния, дедуктивен подход към икономическата наука. Той твърди, че икономическите закони произтичат логически от понятия като действие, избор и време, и че опитните методи имат ограничено приложимо значение за разкриване на основните икономически истини. Тази методологична позиция предизвиква остра критика от представители на емпиричните и математически ориентирани школи, които предпочитат тестируеми и количествени модели.

Емиграция и живот в САЩ

С идването на нацизма и аншлуса Мизес, който е и еврей, напуска Европа и се установява в Ню Йорк през 1940 г. Там той продължава да работи и публикува, макар и да среща по-малко академично признание, отколкото в Европа. В САЩ неговите идеи намират прием сред част от интелектуалната общност и по-късно оказват силно влияние върху движението на класическия либерализъм и либертарианството.

Влияние и ученици

Мизес оказва значително влияние върху няколко поколения мислители. Неговите идеи повлияват Фридрих фон Хайек, който развива и популяризира австрийската школа на международно ниво, както и учени като Мъри Ротбард и други представители на либертарианското движение в САЩ. Работите му също така служат като отправна точка за критици на централното планиране и държавната намеса в икономиката.

Основни произведения

  • The Theory of Money and Credit (1912)
  • Socialism: An Economic and Sociological Analysis (1922)
  • Liberalism (1927)
  • Bureaucracy (1944)
  • Human Action (1949) — Човешкото действие
  • The Anti-Capitalistic Mentality (1956)
  • The Ultimate Foundation of Economic Science (1962)
  • The Theory and History (1957)

Критика

Основните критики към Мизес идват по две линии: методологична и емпирична. Методологично много икономисти оспорват априорния му подход и настояват за емпирично тестване и математически модели. Емпирично някои спорят с неговите изводи относно бизнес цикъла и социализма, посочвайки примери и аргументи, които според тях дават по-нюансирана картина на пазарите и държавната роля. В политически план критиците го обвиняват, че неговият радикален либерализъм подценява социалните и екологични предизвикателства, за които държавната намеса частично може да е решение.

Наследство

Лудвиг фон Мизес остава една от ключовите фигури в историята на икономическата мисъл. Неговите идеи продължават да формират основата на австрийската школа и влияят върху философските и политическите дискусии за ролята на пазара, индивидуалния избор и границите на държавната власт. Много институции и мрежи за популяризиране на свободния пазар и класическите либерални идеи черпят вдъхновение от неговото творчество.

Заключение

Лудвиг фон Мизес е мислител, който съчетава аналитична строгост с яска политическа позиция. Независимо дали се съгласяваме с методологията или с политическите му препоръки, значението на неговите приноси към икономическата теория, теорията на парите и критиката на социализма е безспорно и продължава да буди интерес, дебат и изследвания и днес.