Карл фон Фриш
Карл Ритер фон Фриш (20 ноември 1886 - 12 юни 1982) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Нико Тинберген и Конрад Лоренц.
Работата му е свързана с комуникацията и сетивата на европейската медоносна пчела. Той е първият, който превежда значението на танца на пчелите. С танца, който изпълняват, когато се връщат в кошера, медоносните пчели посочват къде са намерили нектар и други подробности.
Теорията му е оспорвана от други учени и е посрещната скептично по онова време. Едва наскоро бе окончателно доказано, че тя е точен теоретичен анализ.
Възприемане на пчелите
Усещане за мирис: Фриш открива, че пчелите могат да различават различни цъфтящи растения по техния аромат и че всяка пчела е "постоянна по отношение на цветята". 45–51
Модел на поляризация: Светлината, разпръсната в синьото небе, образува картина от частично поляризирана ултравиолетова светлина. Това зависи от положението на слънцето и е невидимо за човешките очи. Всяка лещена единица на сложното око има UV рецептор и UV филтър, ориентиран по различен начин във всяка от тези единици, така че пчелата е в състояние да открие тази поляризационна картина. Малка част от синьото небе е достатъчна на пчелата, за да разпознае промените в модела, настъпващи в течение на деня. Това осигурява не само насоченост, но и информация за времето от деня.
Промени в положението на слънцето през деня: Карл фон Фриш доказва, че промените в положението на слънцето дават на пчелите инструмент за навигация. Те използват тази способност, за да получават информация за хода на деня дълбоко в тъмния кошер. Това дава възможност на пчелите да предават актуална информация за посоката по време на танца с въртеливи движения, без да се налага да правят сравнение със слънцето по време на дългите фази на танца.
Вътрешен часовник: Пчелите имат вътрешен часовник с три различни механизма за синхронизация или отчитане на времето. Ако една пчела знае посоката към мястото за хранене, намерено по време на сутрешния излет, тя може да намери същото място, както и точното време, в което този източник осигурява храна, следобед, въз основа на позицията на слънцето. 137–147
Танцът с махове
Тълкуване на танца на вихрушките
Танц на ваглене
За близките цветя се използва прост танц, наречен "хоровод". Това означава, че "в близост до пчелина има място за хранене на разстояние 50-100 метра". Ароматът на цветовете също се долавя.
Правилният танц с въртеливи движения се използва за даване на указания към по-отдалечен източник. Другите пчели я следват, докато тя танцува, като поддържат връзка с антените си. Танцът е във формата на осмица, с вариации като ъгъл и сила на махането. Комуникацията очевидно е доста ефективна.
