Танцът на въртене е специален танц на "осмицата", който се изпълнява от медоносната пчела в кошера. С него работничката съобщава на останалите къде е намерила нектар. Това е доказано от австрийския етолог Карл фон Фриш.

Танцът е вид комуникация за пчелите. С него другите пчели се информират за посоката и разстоянието до цветята, в които има нектар или прашец, или и двете. Използва се също така, за да съобщи на пчелите къде може да се намери вода.

Пчелите използват този танц, за да накарат другите да им помогнат да съберат ресурси за кошера. Преди се е смятало, че пчелите имат два различни танца за набиране на персонал. Това са "кръговите танци" и танците с въртеливи движения. Смяташе се, че кръглите танци се използват за неща, които са наблизо, а махаловидните танци - за неща, които са по-далеч. Сега е известно, че кръглият танц е само танц с много кратък "ход" (вж. по-долу).

Какво точно съобщава танцът

Структурата: изпълнението съдържа прав участък с трептене (т.нар. waggle run или "ход на клатене") и връщащи се полуобиколки, които заедно образуват фигура „осмица“. По време на waggle run пчелата вибрира тялото си и скърца с крилца.

  • Посока: ъгълът на правия участък спрямо вертикалата на питата показва посоката спрямо слънцето. Ако правият участък е с наклон n градуса наляво от вертикалата, това означава, че източникът е n градуса наляво от посоката на слънцето в небето.
  • Разстояние: продължителността на waggle run (и броят на повторенията) корелира с разстоянието до източника — по-дълъг ход означава по-голямо разстояние. Продължителността може да варира от дробни секунди до няколко секунди в зависимост от дистанцията.
  • Качество на находката: интензивността на танца (скорост, повторения, вибрации) и евентуално акустични сигнали могат да показват колко добра е храната — силен, енергичен танц привлича повече последователи.
  • Още сигнали: ароматите, които донесе намерилата цветето пчела (по тялото или чрез хранене), помагат на другите да разпознаят вида растение и да намерят точното място.

Компаса на пчелата и часовникът

Пчелите използват положението на слънцето като отправна точка и компенсират неговото движение през деня чрез вътрешен биологичен часовник. Те могат да ползват поляризацията на светлината и други визуални ориентири, когато слънцето е скрито.

История и значение

Откритията на Карл фон Фриш доказват, че танцът е символна комуникация — той бе награден с Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г. (в съавторство с други етолози) за изясняване на поведението при животните. Танцът улеснява бързото откриване и експлоатация на богати източници на нектар, прашец и вода и е ключов за ефикасността на кошера като социална единица.

Кръговият танц и вариации

Кръговият или "round dance" се използва при много близки източници (много кратък waggle run) — поради малката дистанция тя няма ясно изразен дълъг ход и изглежда като кръгови движения. Съвременните изследвания показват, че това не са два напълно отделни танца, а вариации на един и същ механизъм, където стойностите за ъгъл и продължителност кодират информацията.

Други детайли и текущи изследвания

  • Освен медоносната пчела (Apis mellifera), различни видове пчели и оси имат собствени комуникационни механизми; waggle dance е характерен за някои социални видове Apis.
  • Съвременните изследвания изучават акустичните и вибрационните компоненти на танца, ролята на личното наблюдение и обучение, както и как климатичните и ландшафтни фактори влияят върху точността на комуникацията.

Заключение: Танцът на клатене (или танцът на въртене/осмицата) е сложна, многокомпонентна система за предаване на информация, която позволява на пчелното общество бързо и ефективно да организира събирането на ресурси, като комбинира визуални, тактилни, акустични и химични сигнали.