Ред на думите
Редът на думите е част от синтаксиса, който е част от граматиката. Редът на думите може да е различен в различните езици. Например английското "I play tennis only sometimes" (Играя тенис само понякога) ще бъде на немски Ich spiele nur manchmal Tennis (Играя тенис само понякога), буквално "Играя тенис само понякога". На норвежки език същото изречение би било Jeg spiller bare tennis noen ganger ("Играя тенис само понякога").
На португалски език изречението може да бъде Eu só jogo tênis algumas vezes ("Играя тенис само понякога"), но словоредът може да се промени на Eu jogo tênis só algumas vezes ("Играя тенис само понякога"). Въпреки това Eu jogo só tênis algumas vezes не е позволено ("Играя тенис само понякога"), тъй като значението би се променило.
Предмет-глагол-обект
В английския език простото изречение с глагол (действие), субект (кой или какво извършва действието) и обект (на кого или какво е извършено действието) се записва в словореда субект-глагол-обект (SVO). Например в изречението "Робърт отваря вратата" "Робърт" е субектът, "отваря" е глаголът, а "вратата" е обектът. SVO е вторият най-разпространен словоред сред всички езици и се използва в 42% от тях. Примери за това са китайският мандарин, бахаса мелайу, бахаса индонезия, испанският, френският, италианският, тайландският и виетнамският. Макар че някои от горепосочените езици могат да използват и други словоредни форми, като SOV и VSO, те използват SVO за най-простите изречения.
В други езици в изреченията може да се използва друг словоред. Например Робърт отваря вратата. На български език, ако променим словореда на "Вратата се отваря от Робърт", това ще промени смисъла на изречението. На латински обаче Robertus ianuam aperit и ianuam Robertus aperit означават едно и също. Ianuam е в винителен падеж и затова е пряко допълнение, а Robertus - предмет. Промяната на падежите на думите в Robertem ianua aperit обаче би променила смисъла на изречението: ianua вече е в именителен падеж и затова е субект, а Robertum - обект.
Предмет-обект-глагол
Словоредът субект-обект-глагол (SOV) се използва в най-голям брой езици - 45% от тях. Той е особено разпространен в теоретичното езиково семейство, известно като алтайско езиково семейство, което включва много езици като японски, корейски, монголски и тюркски.
В японския език например в едно просто изречение се използва SOV. С други думи, изречението "Робърт отваря вратата" става "Робърт отваря вратата". В такива езици често се използват постпозиции, които действат като предлози, но се появяват след думи от съдържанието, а не преди тях, за да покажат ролята на дадена дума в изречението. Примерното изречение "Робърт отваря вратата" би било на японски ロバートはドアを開ける Robāto-wa doa-o akeru, в което は wa като в ロバートは Robāto-wa показва, че ロバート Robāto (Робърт) е темата на изречението, а を o като в ドアを doa-o показва, че ドア doa е прякото допълнение на изречението. Около 45% от всички езици са езици със SOV.
Глагол-субект-обект
Глаголно-предметно-обектният словоред (ГПС) е третият най-разпространен словоред в световните езици. Съществуват много по-малко езици с VSO, отколкото езици с SVO и SOV, и само 9% от тях са с VSO. Езиковите групи, в които VSO е често срещан, включват афроазиатски езици, като арабски, иврит и арамейски, и келтски езици, като ирландски, уелски и корнуолски. На VSO езици "Робърт отваря вратата" би било "Отваря вратата на Робърт". Изреченията в испанския език обикновено са SVO, но VSO също се среща често. На испански език горният пример може да бъде като Roberto abre la puerta (Робърт отваря вратата) или Abre Roberto la puerta (Отваря Робърт вратата).
Други видове
Освен SVO, SOV и VSO, други видове словоред са доста рядко срещани. VOS словоредът съставлява около 3 % от всички езици, а езиците, които започват с обект (OVS и OSV), са изключително малко - по около 1-0 % от всички.
