Алтайски езици: определение, тюркски, монголски, тунгуски и спорове

Алтайският език е термин, използван за обозначаване на предполагаемо езиково семейство, чието съществуване остава спорно сред специалистите. Според някои реконструкции то е обхващало около 66 езика, които в наши дни са говорени от приблизително 348 милиона души, предимно в и около Централна Азия и Североизточна Азия. Тази цифра е ориентировъчна и варира според критериите кои говорещи и диалекти се включват.

Какво обикновено се включва под „алтайски“?

В най-разпространената и „класична“ версия алтайската хипотеза обединява три основни групи:

• тюркските езици — най-широко разпространената група в тази схема (включително съвременния турски, узбекски, казахски и др.);
• монголските езици — с представители като халха-монголския, бурятски и други монголски говори;
• тунгуските езици — група с по-малко говорители, включваща езици като евенки и някои южни тунгуски говори (Манчжу днес е почти изчезнал).

Тази „основна“ конфигурация (тюркско-монголско-тунгуският възел) понякога се нарича микроалтайски.

Разширени версии: корейски и японски

След моделите и трудовете на изследователи като Густав Рамстедт мнозина алтаисти предложиха да се включи и корейският език в по-широка алтайска група. По-късно, след публикации като книгата на Рой Андрю Милър "Japanese and the Other Altaic Languages" (1971), част от изследователите обсъдиха включването на японския и рюкюанските езици в разширена („макро-алтайска“) конфигурация. Някои автори (напр. Николас Поппе) също са защитавали включването на японския. В тази по-широка схема корейският и понякога японският се поставят заедно с тюркско-монголско-тунгуския блок.

Други предложения и спорни включвания

Има изследователи, които са предлагали още по-широки връзки: някои (напр. Street 1962) са причислявали и айну към алтайските езици, като я поставят в група, свързана с корейския и японския, а не директно в тюркско-монголско-тунгуския клон. Такива предложения обаче остават силно спорни и не са приети от широката част от историческите лингвисти.

Лингвистични характеристики, свързвани с „алтайските“ езици

Независимо от генетичната връзка, тюркските, монголските и тунгуските езици (а в някои случаи и корейски/японски) имат ред общи типологични черти, които водят до хипотезата за общ произход или интензивен контакт. Сред характерните черти са:

• аглутинативна морфология — използване на поредици от афикси с относително постоянни значения;
• ред на думите SOV (подлог–допълнение–сказуемо) в основния изречен строеж;
• висока степен на синтетизъм и редуцирана ролева флексия в сравнение с флективни езици;
• наличие на падежна система (с различен брой падежи в отделните езици);
• понякога — системи за хармония на гласните (особено характерно за много тюркски езици, среща се и в някои монголски).

Тези сходства могат да произлизат както от общ генетичен произход, така и от дългогодишен езиков контакт (ареална конвергенция), или от комбинация от двете.

Дискусия и критика

Дебатът за „алтайската“ хипотеза е един от най-продължителните и оживени в историческата лингвистика. Основните становища са две:

• поддръжници, които твърдят за общ праезик и представят сходства в основна лексика и граматични парадигми като доказателство;
• критици, които посочват, че много от т.нар. „корелати“ могат да се обяснят с езиков контакт, заемки и универсални типологични тенденции. Сред известните критики са работи на независими исторически лингвисти, които призовават за по-строги критерии за установяване на генетични връзки (например трудовете на лингвисти като Lyle Campbell и други).

Поради тези различия, мнозина съвременни езиковеди са предпазливи: някои използват термина за удобство, когато говорят за общоевразийски типологични особености или езикови контакти, но отказват да приемат безрезервно идеята за единно алтайско семейство.

География, численост и съвременно положение

Ако се приеме по-ограничената (микроалтайска) конфигурация, разпространението обхваща големи части от Централна Азия, Сибир и манчжо-южна Сибир/Далечния изток. Тюркските езици осигуряват най-голям брой говорители в рамките на предложената група (най-големи общи общности — турски, азербайджански, узбекски, казахски и др.). Монголските езици имат значими общности в Монголия, Китай (Вътрешна Монголия, Бурятия) и др., а тунгуските езици са по-скоро разпръснати и с по-малко говорители (с изключение на някои по-големи местни езици в Сибир и Далечния изток). Корейският и японският, когато се включват в макроалтайския модел, добавят значително говорителско присъствие и географско разпространение в Източна Азия.

Заключение

„Алтайските езици“ остават удобен термин за обозначаване на група сродни или типологически сходни езици в Евразия, но статутът им като единно генетично семейство не е окончателно доказан и продължава да бъде предмет на активна академична дискусия. Важно е да се прави разлика между типологични сходства, заемки и доказателства за родство, а съвременната изследователска практика изисква използването на строги методи за сравнение, многопосочни корелации и критично оценяване на алтернативните обяснения.

Въпроси и отговори

В: Какво е алтайски език?

Въпрос: Колко лингвисти все още вярват, че алтайският език е съществувал?

В: Какво е публикувано през 1952-1957 г.?

В: Какво включваше тази публикация?

В: Какво е публикувано през 1971 г.?

В: Какво включва тази публикация?

В: Някои лингвисти смятат ли айну за част от алтайските езици?

Търсене по буква