Мандарин (Путунхуа) — стандартният китайски език с над 800 млн говорители
Китайски мандарин или просто мандарин (/ˈmændərɪn/ (
listen); опростен китайски: 官话; традиционен китайски: 官話; пинин: Guānhuà; букв: "реч на чиновниците") е езикът на държавното управление и образованието на континентален Китай и Тайван, с изключение на Хонконг и Макао, където по-често се използва местният диалект на китайския език, наречен кантонски.
Мандарин е един от петте основни регионални езика на Китай. Той се разпространява по-широко от всяка друга регионална разновидност - от цялата северна част на Китай до провинция Юнан в югозападната част на страната. В този голям район има много регионални различия в лексиката, така че някой, който се премести от Пекин в Юнан, не би могъл да разбере хората там, които говорят на собствения си диалект - юнанхуа. Проблемът е по-голям, отколкото ако човек от Великобритания или САЩ отиде в Австралия. Ето защо, започвайки от 20-те години на ХХ век, китайското правителство създава национален език, основан на пекинския диалект и на най-разбираемите думи и произношения.
Мандарин е стандартен език. Той не е роден език за никого, а е средностатистически между различните езикови форми и общ език, който всеки може да разбере и да общува с него. Въпреки че е базиран на пекинския диалект, той не е същият като пекинския диалект.
В училищата се използва диалект, наречен Стандартен мандарин, Путунхуа (普通话/普通話), което означава "общ (говорим) език", или Ханю (汉语/漢語), което означава "език на Хан". На места като Малайзия той е известен като Huayu (华语/華語). В Тайван той е известен като Guoyu (国语/國語), което означава "национален език". В тези стандарти има някои незначителни разлики.
Мандаринският език се говори от над 800 милиона души по целия свят - повече от всеки друг език. Повечето хора, които емигрират от региона на Голям Китай, сега говорят мандарин, докато през миналите векове повечето са говорели кантонски или тайшански - друг местен китайски диалект.
Стандартният мандарин е един от шестте официални езика на Организацията на обединените нации. Другите са английски, френски, испански, руски и арабски.
Кратка история и стандартизация
Идеята за един общ национален език възниква в началото на XX век по време на модернизационните реформи. През 1913 г. и по-късно е създадена комисия, която да избере основа за "национален език". В крайна сметка основата стана пекинският диалект и други северни говори. В континентален Китай стандартът е наречен Путунхуа и процесът на неговото разпространение ускори след 1949 г. В Тайван официалният стандарт се нарича Guoyu, а в Малайзия и Сингапур – Huayu. През 1950-те години в континенталната част бе приета и системата за латинизация пинин (pinyin), която улесни обучението и въвеждането на кирилизирани транскрипции в чуждестранни учебни материали.
Разпространение и поставяне в официален контекст
Мандарин се използва като език на държавното управление, образованието, медиите и официалната комуникация в континентален Китай и Тайван. В Сингапур и Малайзия мандарин е важен сред китайските общности и се преподава като втори език. Диаспората разнася езика по целия свят, особено в Югоизточна Азия, Северна Америка и Австралия.
Фонология и тонове
Една от характерните особености на мандарина е тоналната система. Стандартният мандарин има четири основни тона плюс неутрален (тонов) слог: висок равен, възходящ, низходящ-възходящ и низходящ. Тоновете са фонологически значими – смяната на тона променя значението на думата (напр. mā, má, mǎ, mà). Също така брой на сричките е ограничен (около 400 различни срички без тоновете), което води до многобройни омоними; контекстът и иероглифите разграничават значението.
Писменост и романизация
Китайските иероглифи са основният писмен носител. В континентален Китай се използват опростени знаци, докато в Тайван и Хонконг – традиционни. За ученето и транскрипцията широко се използва пинин (拼音), официална латинска система, въведена в континентален Китай. В Тайван често се използва системата Чжуинь (Bopomofo) за начално обучение на четене и произношение.
Граматика и особености
- Порядък на думите: обикновено SVO (подлог–глагол–допълнение).
- Липса на спрежение в западния смисъл: времето и аспектът се маркират с частици и контекст (напр. 了, 过, 正在).
- Използване на счетни думи (measure words) при бройни изрази (напр. 一个人, 三本书).
- Слаба или липсваща флексия – изменение на думите чрез префикси/суфикси е ограничено; граматичните отношения се предават предимно чрез позиция, частици и служебни думи.
Разлики между Путунхуа, Гуою и Хуаю
Въпреки че основата е една и съща, съществуват фонетични, лексикални и правописни различия между стандартите в континенталния Китай (Путунхуа), в Тайван (Guoyu) и в Малайзия/Сингапур (Huayu). Промените обикновено са в произношението (особено звуковете /r/ и краищата -n/-ng), в предпочитани думи и в използваните писмени знаци (опростени срещу традиционни).
Взаимна неразборчивост с други диалекти
Големият диалектен плюрализъм в китайския ареал означава, че много местни "диалекти" (които всъщност са често различни езикови групи като кантонски, у, мин и др.) не са взаимно разбираеми с мандарина. Затова стандартизацията е важна за междурегионалната комуникация.
Практическо значение днес
Мандарин е език на медии, образование, наука и бизнес в Китай и сред китайскоговорящите общности по света. Като официален език на ООН, той има и международно дипломатическо значение. Технологиите (включително пинин-входни методи) и масовите медии ускоряват неговото разпространение.
Съвети за учещите
- Започнете с основите на пинин и тоновете — те са ключови за разпознаване и произношение.
- Комбинирайте слушане, говорене и четене: тоновете се усвояват най-добре чрез интензивен аудио контакт и практика.
- Научете базови иероглифи и поне едната писмена система (опростени или традиционни) според целите ви.
- Използвайте съвременни инструменти — пinyin-IME, приложения и езикови курсове, за да практикувате писане и говорене.
Мандарин остава жив, развиващ се език — с богата история, сложна диалектна карта и ключова роля в глобалната комуникация на XXI век. За всеки, който се интересува от Китай, изучаването на мандарин отваря достъп до култура, бизнес и литература на огромен езиков ареал.
Писане
Мандарин се пише с китайски йероглифи, наречени Hànzì (漢字 или 汉字), което буквално означава "йероглифите на Хан". Всяко Hànzì има собствено произношение и значение. Един обикновен речник съдържа около 10 000 знака. В говоримия мандарин се използват много много сложни думи - думи, които съчетават значения, както в английския език в такива термини като "картечница", "пожарна кола", "детска площадка" и др.
Ханзи са идеограми: един йероглиф означава една идея. Различните понятия се получават от идеограмите чрез комбинирането им. Мандаринският език може да бъде написан и фонетично (т.е. така, както се говори) с латинската азбука, тъй като в действителност не може да се види изписването на знаците Hanzi. Това се нарича транслитерация. Най-популярната система за транслитерация се нарича Pinyin.
Някои китайски йероглифи първоначално са били съвсем конкретни изображения на нещата, които представляват. С течение на времето хората са избрали да пишат по-прости версии, които са по-лесни за писане, но не изглеждат толкова като истинските неща, точно както понякога хората рисуват човечета на клечки, вместо да рисуват хора с реално изглеждащи тела, ръце, крака и т.н. Ето няколко примера:
| Архаичен | Сценарий на печат | Традиционен модерен | Опростен | Пинин | Гланц |
|
|
| 人 | - | rén | човек |
|
|
| 女 | - | nǚ | женски човек |
|
|
| 子 | - | zǐ | дете |
|
|
| 日 | - | rì | слънце |
|
|
| 月 | - | yuè | Луна |
|
|
| 山 | - | shān | планина |
|
|
| 川 | - | chuān | река |
|
|
| 水 | - | shuǐ | вода |
|
|
| 雨 | - | yǔ | дъжд |
|
|
| 竹 | - | zhú | бамбук |
|
|
| 木 | - | mù | дърво |
|
|
| 馬 | 马 | mǎ | кон |
|
|
| 鳥 | 鸟 | niǎo | птица |
|
|
| 龜 | 龟 | guī | костенурка |
|
|
| 龍 | 龙 | lóng | дракон |
Повечето знаци обаче се създават чрез комбиниране на картинки, като едната дава общо значение, а другата представя звук. Например "媽 mā" (мама) се получава, като към 馬 (mǎ, кон) се добави 女 (nǚ, човек от женски пол). Частта "ма" е там само за да представи звука.
В повечето диалекти на древния китайски език един йероглиф обикновено е бил достатъчен за една дума, но в съвременния говорим мандарин се използват предимно съединения като "媽媽 māma", което е просто "мама".
Други примери показват различни начини за комбиниране на компоненти:
- 火車 huǒ chē (букв. пожарен автомобил) локомотив, влак
- 大人 dà rén (букв. голям човек) възрастен
- 打開 dǎ kāi (букв. ударно отваряне) отваряне на (врата, прозорец, плик и др.)
Точно както английският език, използван във Великобритания, предпочита "petrol", но английският език, използван в САЩ, почти винаги използва "gasoline", различните регионални езици в Китай могат да използват различни сложни думи за назоваване на едно и също нещо.
В говоримия китайски език повечето думи са йероглифни съединения, тъй като с течение на времето китайският език е загубил много звуци, които са съществували в по-ранните форми на китайския език. Поради загубата на звуци много китайски думи се превръщат в омофони, поради което към думите се добавят повече знаци, за да се различават. Например китайското заглавие на стихотворението "Поетът, който яде лъвове, в каменната бърлога" 施氏食狮史 се произнася "Shī Shì Shí Shī Shǐ", а всеки йероглиф в стихотворението се произнася с една и съща сричка, но с различни тонове. В по-старите форми на китайския език е можело да се разграничат различните йероглифи, съставящи заглавието, тъй като те са можели да звучат забележимо различно един от друг.
По този начин едносимволни думи в класическия китайски език като
| символ | значение | пинин |
| 狮 | лъв | shī |
| 筷 | пръчици за хранене(и) | kuài |
| 金 | злато/метал/пари | jīn |
се превърна в съставните думи на мандарин
| символ | значение | пинин |
| 狮子 | лъв | shīzi |
| 筷子 | пръчици за хранене(и) | kuàizi |
| 金钱 | пари | jīnqián |
за ясно разграничаване на такива думи от техните омофони, в противен случай вече споменатите знаци могат да бъдат сбъркани със сходно звучащи знаци като
| символ | значение | пинин |
| 师 | учител/наставник/ръководител | shī |
| 快 | бързо/бързо | kuài |
| 今 | сега/настоящето | jīn |
по този начин говоримият език става труден за разбиране без сложните думи.
Разлика между мандарин (пекински акцент) и пекински диалект
Мандаринският език е определен и създаден въз основа на пекинския акцент. В Китай има над 600 000 диалекта и още повече акценти, въпреки че всички те използват китайски език и йероглифи, но произношението и някои изрази са напълно различни. Китай трябва да намери стандартно произношение, което да позволи на всички хора да се разбират и да общуват помежду си. Пекин е столица на Китай от повече от 1000 години, затова Китай определя пекинския акцент като стандартен мандарин.
В Пекин има и някои местни диалекти, които все още не са включени в мандарин или стандартния китайски език. Но тъй като Пекин е столица, както и политически, икономически, културен и образователен център на Китай, все повече нови пекински диалекти са или ще бъдат приети като мандарин или стандартен китайски език. Другите диалекти, като шанхайския, кантонския, хакския и др., имат малко възможности да бъдат включени в мандарин или стандартния китайски език или да бъдат приети от цял Китай.
В следващите примери са представени някои пекински диалекти, които все още не са приети като стандартен мандарин. 倍儿: bèi'ér означава "много"; 拌蒜: bànsuàn означава "запъвам се"; 不吝: bùlìn означава "не се притеснявам"; 撮: cuò означава "ям"; 出溜: chūliū означава "подхлъзвам се"; 大老爷儿们儿: dàlǎoyérmenr означава "мъже, мъжки";
Следващите примери са някои пекински диалекти, които през последните години вече са приети като мандарин. 二把刀: èrbǎdāo означава "не много сръчен"; 哥们儿: gēmenr означава "добри приятели от мъжки пол"; 抠门儿: kōuménr означава "пестеливост"; 打小儿: dǎxiǎo'ér означава "от детството
Примери
- 你好 nǐ hǎo -hello
- 你好吗？nǐ hǎo ma?-Как си?
- 我 wǒ-me, I
- 你 nǐ -you
- 您 nín -you (Използва се само в знак на уважение)
Въпроси и отговори
В: Какво е китайският език на Мандала?
О: Мандарин китайският език, известен също като Guānhuà, е езикът на правителството и образованието в континентален Китай и Тайван. Той е един от петте основни регионални езика на Китай.
В: Къде по-често се използва кантонският език?
О: Кантонският се използва по-често в Хонконг и Макао.
В: Колко души по света говорят мандарин?
О: Над 800 милиона души по света говорят мандарин, което го прави най-разпространеният език в света.
В: Какъв диалект използва стандартният мандарин?
О: Стандартният мандарин използва диалект, основан на пекинския диалект.
В: Какви други наименования има стандартният мандарин?
О: Другите наименования на стандартния мандарин са путунхуа (普通话/普通話), което означава "общ (говорим) език", или ханю (汉语/漢語), което означава "език на хановете". На места като Малайзия той е известен като Huayu (华语/華語). В Тайван той е известен като Guoyu (国语/國語), което означава "национален език".
Въпрос: Има ли някакви разлики между тези стандарти?
О: Има някои незначителни разлики между тези стандарти.
В: Кои други езици са официални в Организацията на обединените нации?
О: Шестте официални езика в Организацията на обединените нации са английски, френски, испански, руски, арабски и стандартен мандарин.
