Кантонският е източноазиатски език, който произхожда от Кантон, Южен Китай. Често хората използват думата "кантонски", за да обозначат диалектите Гуанджоу, Хонконг, Сигуан, Уджоу и Танка на Юе. Лингвистите обаче предпочитат да запазят наименованието "кантонски" за диалекта Юе в Гуанджоу (Кантон) и Хонконг. Според тази класификация кантонският е престижният диалект на Юе.
Разпространение и говорещи
Кантонският език се говори от хората в Южен Китай, Хонконг, Макао, Малайзия и Сингапур, както и в местата, където живеят много китайци от чужбина, дошли от кантоноезичните части на Китай, като например Мелбърн. Той е и най-разпространеният език на отвъдморските китайци в Югоизточна Азия и Северна Америка. Оценките за броя на говорещите варират — някои източници посочват числа от десетки милиони до над 100 000 000 души; точният брой зависи от критериите за включване (диалектни групи, двуезични говорещи и др.).
Статус и обществена употреба
Кантонският е официален език в Хонконг и Макао наред с други езици (в Хонконг — заедно с английския, в Макао — заедно с португалския). Това официално присъствие, както и силното му присъствие в местните медии, киното и музиката (например Cantopop), правят кантонския добре познат и влиятелен сред китайските диалекти извън континенталния Китай.
Фонология и тонове
Кантонският е тонален език с шест основни контрастни тона в стандарта (в някои описания броят на тоновете достига до девет, когато се включат кратките "вписани" тонове, характерни за сричките, завършващи на спираващ съгласен звук). Различните диалекти могат да имат малки вариации в тоналната система. Кантонският е известен и с това, че запазва някои крайни съгласни (като -p, -t, -k), които в мандарин са изчезнали — това е една от причините за по-голямото му фонетично сходство с класическия китайски.
Писмена форма и стандартизация
Писмено говоримият китайски традиционно се базира на литературния (стандартизиран) китайски, който е близък до мандарин. Въпреки това в ежедневната употреба, особено в Хонконг и в интернет, съществува и развита писмена форма на говорния кантонски — с характерни лексикални и граматически особености, отразяващи разговорната реч. За транскрипция и изучаване се използват различни системи за романизация, най-познати сред които са Jyutping и Yale, както и местни системи на писане в Hong Kong и Macau.
Варианти и взаимна разбирателност
Въпреки че кантонският език се нарича диалект на китайския език, той е толкова различен от мандарин, най-разпространения диалект на китайския език, че е взаимно неразбираем, което означава, че говорещите единия език не могат да разберат другия без предварително изучаване. Вътре в самата група Юе има значителна диалектна разнообразие: диалектът на Гуанджоу (Кантон) и този на Хонконг са относително близки, но други варианти като тайшански (от които произлиза значителна част от ранната миграция в САЩ и Канада) могат да се различават значително.
История и езикова класификация
Кантонският език е част от сино-тибетското езиково семейство и по-специално от подгрупата Юе (Yue). Често се посочва, че кантонският пази черти от среднокитайските форми (Middle Chinese) и понякога се смята за по-близък до класическия китайски отколкото мандаринът, особено що се отнася до някои фонетични особености и съхранението на крайни съгласни и тонални различия.
Културно влияние и медии
Кантонският има силно присъствие в киното, телевизията и музиката — особено в периода на голямата продукция на хонконгски филми и вълната Cantopop. Това му дава културна видимост извън традиционните географски граници и спомага за разпространението му сред следващите поколения в диаспората.
Заключение
Кантонският е важен и жив език с богата история, силна културна роля и широко диаспорно присъствие. Въпреки натиска на мандарин като национален стандарт в Китай, кантонският продължава да се използва активно в ежедневието, медиите и изкуството в региони като Хонконг, Макао и южните провинции на Китай, както и сред китайските общности по света.