Езикът на тоновете
Езикът на тоновете или тоналният език е език, в който думите могат да се различават по тонове (като височините в музиката) в допълнение към съгласните и гласните.
Много азиатски езици са тонални езици, като например китайски, виетнамски, тайландски и пенджабски. Повечето езици, включително индоевропейските езици като английския, не са тонални езици, но пенджабският е изключение. Освен това много африкански езици, като йоруба, игбо, луганда, еве и зулу, също използват тоналност.
В някои езици вместо това е важно ударението на височината на звука. Значението на думата може да се промени, ако се акцентира на друга сричка. Примери за това са старогръцкият, иврит, шведският, норвежкият, сърбохърватският, литовският и някои азиатски езици като японския. Ударението върху височината обаче е различно от ударението върху тона.
Някои тонове могат да звучат еднакво за хора, които не говорят езика на тоновете. За тези хора те са най-трудната част от изучаването на езика на тоновете.
Пример
На мандарин изречението ma ma ma ma (麻媽罵馬) има четири различни думи. Ако цифрите определят тоновете, те могат да се напишат ma2 ma1 ma4 ma3, което означава "майката на конопа ругае коня". При някои начини на романизация всеки тон се отбелязва с различен правопис; ma2 ma1 ma4 ma3 в пинин би се изписало ma mha mah maa в гвойевски романски. Повечето използват цифри или знаци за ударение (mā má mǎ mà в пинин). Има откъс, наречен "Поетът, който яде лъвове, в каменната бърлога" (施氏食獅史). Състои се от 92 знака; всички се четат по един и същи начин на мандарин ("ши"), но с различни тонове.
Мандарин няма много срички: думите за "майка", "коноп", "кон", "ругай" и думата, която се поставя в края на изречението, за да го превърне във въпрос, се произнасят като "ма".
- "Майка" е "ма", което е високо и равно.
- "Коноп" е "ма", която започва ниско и завършва високо.
- "Horse" е "ma", която започва доста високо, спада много ниско и след това се връща отново нагоре.
- "Scold" е "ma", което започва високо и завършва ниско.
- За да се превърне във въпрос, накрая се добавя "ма", но то е много меко и кратко и е на същото ниво.
В мандаринската езикова група има "първи тон", "втори тон", "трети тон", "четвърти тон" и "неутрален тон". Другите китайски диалекти имат повече тонове, някои от тях до дванадесет.
Тонални обозначения
Във виетнамския език и пинин се използват ударения като знаци за тон на латиницата. Всяко ударение показва променен звук за сричката. Повечето срички имат само един знак за тон, но буквите в сричката могат да бъдат променени чрез други знаци. Обикновено сричките образуват една дума в сложни думи без хифенни знаци.
Пинин може да има разлики в стила, тъй като се използва в помощ на хората от Запада. От друга страна, виетнамският език има национална писменост, която винаги следва и използва един и същ стил.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява езикът на тоновете?
О: Езикът на тоновете е език, в който думите могат да се различават по тонове (като височините в музиката) в допълнение към съгласните и гласните.
В: Кои езици се считат за тонални?
О: Китайският, виетнамският, тайландският, лаоският, хмонгският, пенджабският, силхетският, читагонският, йоруба, игбо, луганда, еве и чероки се считат за тонални езици.
Въпрос: Индоевропейските езици като английския и хинди считат ли се за тонални езици?
О: Не. те не се считат за тонални езици, но могат да използват тона по различни начини. В някои от тези езици вместо това е важно да се акцентира върху височината на тона.
Въпрос: Как се променя значението на една дума, ако се постави ударение на различна сричка?
О: Значението на думата може да се промени, ако различна сричка е под ударение. Примери за това са старогръцкият, иврит, шведският, норвежкият, сърбохърватският, литовският и някои азиатски езици като японския и корейския.
В: По какво се различава ударението върху височината на звука от това върху тоновете?
О: Акцентът на височината се различава от тоновете, защото някои тонове могат да звучат еднакво за хора, които не говорят езика на роден език. Това ги прави най-трудната част от изучаването на езика за тези хора.
Въпрос: Има ли начин да се улесни изучаването на тоновете за хора, за които те не са роден език?
О: Ученето на тоновете може да бъде трудно за хора, за които езикът не е роден, но има налични ресурси, които дават съвети как да се научат по-ефективно, като например упражнения за слушане или използване на мнемонични устройства, които помагат да се запомнят определени звуци или модели, свързани с определени думи или фрази в изучавания език.
